Когато си в Рим, прави като римляните … или When In Rome – Част 2ра

Да отидеш до Рим и да видиш папата

Рим е един необятен свят, който не случайно в Част 1ва Ви казах, че няма как да бъде опознат само за ден, дори 2 или 3.

В този ред на мисли – Чували ли сте израза – „Все едно да идеш до Рим и да не видиш папата“ …

Много хора отговарят – ами аз ходих, но не го видях.

Е, аз мога да се похваля, че не съм част от тези хора!

Ето как се случи всичко!

Вечерта, когато се прибирахме от обиколката на Музеи ди Ватикани, 2ма от нашата група споделиха че на следващия ден папата има аудиенция на пл Свети Петър и дали има шанс да разменим програмата, за да може да отидат.

Споделиха го с всички останали и идеята ни се стори много добра.

Шанса да отидеш до Рим и да видиш папата е едно на 1000, но пък защо не …

Таня също прие и с обща уговорка разменихме програмата.

Разбира се, имаше и такива, които не искаха да ходят – те си останаха на свободна програма.

Честно да Ви призная, доста се чудих какво да правя, тъй като пак казвам, шанса е почти 1 на 1000 и дори да е там папата, той ще е на терасата и ти в другия край на площада ще го виждаш точно като една точка или на монитор.

Вместо това, можех да си направя една много добра разходка из Рим и да се изгубим с мами по малките улички.

Сега да Ви кажа, че с всички от групата се сприятелихме страшно много и се получи следната ситуация:

Представете си следната картинка – аз по средата и двете  групи – ще ходим и няма да ходим от двете ми страни.

Нали сте гледали по анимационните филмчета когато дяволчето и ангелчето кацнат на рамото и едното казва „Отиди, отиди, ще изтървеш“, а дяволчето – „Не отивай бе – нямаш работа там“ … Та в общи не по-различна беше и тази ситуация. Малко по-късно отидохме с мами да вечеряме, като си бяхме намерили една пицария за пица на парче. Нямате си идея за каква вкусотия ставаше дума. И тъй като отивахме за 2 път, се оказа, че момчето и ме беше запомнило и каза – Ти беше тук и онзи ден … Много странно и едновременно много приятно ти става, когато те запомнят. Искам да Ви кажа, че дори сега, когато Ви пиша за тази пицария, имам чувството, че усещам аромата на пиците …

Взехме с мами парчетата и тръгнахме към хотела, като моята дилема продължаваше.

Пътьом, видяхме Танчето и едно от момичетата от групата. Бяха седнали в сладкарницата малко преди пицарията, в която пък правеха адските торти, еклери и т.н

Седнахме при тях, взехме си и десерт и реших да споделя дилемата – я видим папата – я не.

Таня, беше категорична, че е хубаво да се отиде, защото никога не е знае какво ще се случи и финално това повлия на моето решение. На следващия ден, отивахме на АУДИЕНЦИЯ при ПАПА ФРАНЦИСК.

Сега искам да четете много внимателно, защото всяка думичка си тежи на мястото и има изключителна стойност …

Привлякох вниманието Ви, нали 😊

Аудиенцията на папа Франциск започваше от 09:00 и някъде окол 10:30 започва и обиколката му из народа преди да отиде на балкона.

Слязохме от метрото и се запътихме към входа. Нямате си представя за каква тълпа ставаше дума. На кратко – няма влизане!

Сега си спомнете и максимата от предходните пътеписи, че “ Когато нещо има да става – то просто си става“. Не случайно Ви казах да я запомните!

Известна със своята пробивност, изкомандвах в буквалния смисъл всички да се хваната за ръка и просто да ме следват без да се пускат. Може би Таня леко се притесни, тъй като ми извика и каза, че няма как да се проврем, но … аз както винаги бях твърдо решена, че за каквото сме дошли – ще го видим! Не идвам всеки ден в Рим!

И така всички се хванаха в индийска нишка и аз си запроправях път напред.

Китайчетата се отдръпваха, тъй като разцепвайки им железните групички им се извинявах със „Scusi “ … а както можете да се досетите зад мен всички се заливаха от смях.

И така избутвайки всички, пререждайки се стигнахме до турникета, през който също изпреварихме 2ма – 3ма, но така или иначе повече едва ли щяхме да ги видим  и вече бяхме в двора на площад Свети Петър – Ватикана.

Цялата галимация ми отне не повече от 10 мин. Както обичам да казвам в такива случаи – Чрез нахалство – към прогреси … Запомнете това! 😊

Тук е момента, в който искам да Ви обърна внимание, че когато тръгнахме от хотела времето бе мрачно. Над Рим се стелеха сиви и тежки облаци, предвещаващи проливен дъжд, какъвто ни бе валял предния ден отново във Ватикана. В момента в който влязохме и стъпахме на площада облаците започнаха да избледняват, но все още бе облачно.

По най-бързия начин се огледах, за да се ориентирам в обстановката. Групата все още се държаха за ръце и чакаха наставления.

Изведнъж Го видях – Папа Франциск точно започваше своята обиколка.

Хукнах напред и всички ме последваха. По същия начин успях да пробия тълпата от хора, които все повече се натискаше да мине напред.

Папа Франциск наближаваше и точно когато застанах отпред, облаците изведнъж се разделиха и целия площад се обля със светлината на слънчевите лъчи!

Сякаш някой, който вече не е сред нас отвори небето и ми показа, че когато вярваш и искаш нещо много силно, то просто се случва!

Папа Франциск спря и застана точно пред нас!

Още много пъти ще чуете този израз, но … не мога да намеря думи, за да Ви опиша какво усетих в онзи миг!

Господ за пореден път ми показа, че вярата е силата и когато имаш вяра, нещата се случват!

Това беше и моята награда за вярата ми в Бог!

Нямате си представа какъв лъчезарен и усмихнат човек е папа Франциск.

Всички казват, че той е Божий намесник на Земята и след срещата ми очи в очи с него, съм склонна да вярвам, че е така!

Излъчваше толкова доброта и мир!

Пред нас имаше семейство, които подадоха детенцето си на папата.

Човекът не отказа, нито се дръпна – взе детето и го благослови. Такава радост беше затова семейство!

Вярвайте ми, дори сега, когато пиша този пътепис, настръхвам като си спомня за този момент.

Пожелавам на всеки да изпита кова усещане, но преди всичко трябва да изпитате силата на вярата.

В ето такива моменти осъзнавате защо вярата е всичко и защо целия християнски свят от векове се опитва да я крепи!

Освен Господ, съм сигурна, че за тази ни среща с Франциск намеса имаше и татко ми!

Усещах го и знам, че той беше там с нас!

Никак не се хваля и да не ме разберете грешно, но за тази среща на Франциск с мен и групата, заслугата и шанса, който ми се даде бяха изцяло мои!

Радвам се, че благодарение на мен всички успяха да се срещнат с папа Франциск.

Разбира се, не бива да пропускам и Таня – човекът, който беше в основата на присъствето ми при Франциск.

А ето ни всички заедно! Щастливи и благословени!

Вече съвсем спокойно можех да си тръгна, тъй като останалите вече ни очакваха за обиколката на Бароков РИМ!

Естествено, че кулминацията на Рим е Папа Франциск, НО … повярвайте, Бароков Рим, съвсем не отстъпва.

Колизеума, Римския Форум, Площад Венеция, Палатинския хълм, но едно по едно.

Разходката започна считано от изхода на гара Термини. Още с излизането пред теб се разкрива величествения Колизеум. Онзи, който само те гледали на картинки, за който като деца сте чели в енциклопедиите, онзи, който сте мечтали да видите на живо. И със сигурност си струва.

Най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81 – 96 г.).

Наричан е Амфитеатър на Флавиите или Амфитеатър на Цезарите, а името Колизеум му е било дадено към VIII век заради намиращия се до него Неронов колос.

20-вековният Колизеум е инженерно и архитектурно чудо и символ едновременно на римското величие и жестокост.

Площадът около Колизеума вероятно е единственото място в Рим, запазило същата височина, на която е било и в древни времена. Зрителите в Колизеума са сядали според ранга, класата и пола си. Императорът е имал своя мраморна ложа на първия ред. Сенаторите са сядали край него – на местата с най-добрата видимост. Следващите по атрактивност седалки са били за богатите и влиятелните, зад тях са се нареждали обикновените мъже, а за жените от простолюдието са оставали най-лошите места – най-горе.

Игрите са започнали в прослава на боговете, но много бързо са загубили религиозния си привкус и е останало само зрелището, често кърваво. Сред най-популярните са битките между гладиаторите, битки между животни, разкъсване на криминални престъпници от животни, сражения между хора и зверове, “военноморски игри”, при които арената е била наводнявана.

Бароков Рим вече ни беше грабнал, а обиколката му едва започваше. Пропуснах да кажа, че обиколката на Бароков Рим беше с друг екскурзовод – жена на около 60 години – ерудирана и знаеща доволно много и успяваща да привлече вниманието на всеки един от нас. За съжаление толкова бях прехласната, че просто не успях да запомня името и, но това в никакъв случай, не означаваше, че не бе добра – напротив!

Вървейки по улицата и продължавайки по маршрута ни, нямаше как да не забележа най-големия ми идол – не кой да е, а именно Гай Юлий Цезар!!!

Да „срещнеш“ Цезар в Рим си е истинско изживяване! Няма как да го объркам!

Veni Vidi Vici – Дойдох, Видях, Победих!

S.P.Q.R – Сенатът, Народът и Рим!!!

Както знаете, Гай Юлий Цезар е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Малко по малко пред нас се разкриваше бяло фамозно здание, което видяхме на пристигане, но за секунди.

Не след дълго се озовахме на Piazza Venecia – Площад Венеция.

Тук през 15 век е издигнат дворецът „Венеция“ в стил ранен Ренесанс. Сега дворецът е музей с богата колекция от картини, брюкселски килими, гоблени и сервизи от фин порцелан. Тук се помещава и библиотеката на Института по история на изкуството.

Площадът е сърцето на Рим и получава името си от двореца “Венеция”, построен през 1455 г. по заповед на папа Павел II, който по това време бил кардинал на Венеция. Той бил много щедър и построил дворец с такава красота, какъвто християнският Рим не познавал. Сградата е типична за ранния Ренесанс, когато се осъществявал преходът от замъците към дворците.

В очакване бяхме на „срещата“ си с Ромул и Рем, „пазещи“ Капитолиския хълм.

Вечният град, градът на седемте хълма, Рим, както и да го наречете, няма да сгрешите. Не може да се отрече, че това е един вълнуващ и пленяващ град, който има също толкова вълнуваща и пленяваща история.

Капитолият е неразривно свързан с историята на Рим. Постепенно от религиозен, хълмът се превърнал в политически център на Рим. На северното му възвишение се намирала твърдината Arx, на чието място днес е построена църквата „Санта Мария ин Арачели“, а на южното – етруският храм на Юпитер, в който той бил почитан заедно със съпругата си Юнона и дъщеря си Минерва, оформяйки капитолийската триада (6 в. пр.н.е.). Храмът е започнат от петия цар на Рим Тарквиний Приск, и е считан за най-големия и красив храм в града. В подножието му – между Курията и храма на Съгласието – се намирал затворът Мамертинската тъмница.

Според легендите Рим е основан от близнаците Ромул и Рем. Именно на Капитолийския хълм, те са откърмени от капитолийската вълчица. Ромул и Рем, са синове на вестителката Рея Силвия и бога на войната Марс. Майка им е дъщеря на Нуминор – законният владетел на Алба Лонга (древно селище, основано от избягалия от Троя Еней).

Той обаче е прогонен от престола и на негово място застава по-малкият му брат Амулей. За да гарантира властта си, новият владетел убива законния наследник на брат си, а племенницата си принуждава да стане вестителка, обричайки я на 30 години безбрачие.

Четири години след това в свещената гора на вестителките при Рея се явява бог Марс. От него през 771 г. пр. Хр. тя ражда двама братя близнаци – Ромул и Рем. Когато научава за това, Амулей побеснява и нарежда двамата братя да бъдат хвърлени в Тибър.

Кошницата, в която са сложени, е изтласкана на брега, където Ромул и Рем биват намерени и отгледани от вълчица, кълвач и дъждоносец. Именно заради това по-късно тези животни стават свещени за древен Рим.

Групата на Шаро бе жадна за още емоции, но тъй като масата бяхме доста изморени, дойде ред и да си починем малко.

Таня ни заведе в прекрасна сладкарничка, където седнахме, хапнахме по тортичка за сила, пихме по нещо студеничко и продължиихме с нови сили напред.

Нашата обиколка беше към своя край, с тази разлика, че за мен винаги има кулминация

Този път, тя се наричаше Трастевере!

Трастевере е квартал в Рим, изключително живописен и всичко там се случва типично по Италиански!

Огромни благодарности на Таня, за това, че се съгласи да ми подари тази кулминация!

Тъй като обаче нямах представа дали ще имам тази възможност организирано, се бях подготвила подобаващо с маршрута и от хълма имах идеална ориентация на къде да тръгна и от къде да мина, за да стигна до Трастевере. (благодарение на Гугъл Ърт)

Бях виждала само на снимка Трастевере и някак си ми се стори моето място – изключително живописен квартал, с типичните олющени сгради, по които се вие зелен бръшлян, тесните улички, малките магазинчета и тротоарни кафенета и ресторантчета покрили масичките си с червени карирани покривчици …

Абе не мога да Ви опиша за каква красота става дума …

Тъй като доста поогладняхме, Таня ни предложи да седнем и да вечеряме в Трастевере! Седнахме именно в едно такова ресторантче. Вече бяхме наясно, че почти всеки ресторант, в това число и този си има т.нар туристическо меню, в което се съдържа вкусна брускетка, бяло вино, пица или паста, десерт, безалкохолни и вода.

Поръчахме си – аз лично този път се доверих на паста –  не съжалих.

Всичко беше страшно вкусно.

След като се нахранихме (малко по-бързичко) с мами станахме, докато другите още дояждаха и отидохме да хлътнем малко по уличките на Трастевере!

Както вече Ви казах, Мами е изключително добър Травел френд – ходи навсякъде, без да мрънка, без дори и да поиска от сандвича ти 😀

Все пак, това е Минчето!

Набързичко поошетахме наоколо, разгледахме някое друго малко магазинче, направихме си някоя друга снимка и се върнахме при остатъка!

Доволно изморени, но пък не по-малко доволно нахранени тръгнахме към спирката на трамвая.

Значи, когато Ви кажат, че „Гърнето като се търкулне и си намира похлупака“ ……. запомнете това

Ама то с конкурс да ни бяха избирали, нямаше да се съберем кой от кого по-шантави в тази група …

Качихме се в трамвая – Мами я няма – или поне не я виждам, тъй като влезнахме през двете врати!

Заоглеждах се аз и по едно време, ама силно притеснения точно щях да викам, че Мами я няма, едната девойка се провикна от другия край, че била при тях!

Аз знам, че Мами не се губи, ама тия врати толкова бързо се затвориха, че …

Отделно, типично по български групата реши, че ние няма да си дупчим билетите.

Всичко беше чудесно, до момента в който до нас не застана един човечец с костюм и подаде ръка да му дам билета си да го продупчи … Предвид костюма – решихме, че видиш ли е проверка и аз няма на къде му го дадох.

Продупчи го той и толкова.

Ами на другите – Представяте ли си, от цял трен, аз му се сторих най-подозрителната или най-безпомощната, че не съм си прпдупдила билетчето – като аз само го стисках в ръка …

Финално, както може да се досетите, човека се оказа просто пътник, който е решил, че не мога да стигна до перфоратора и просто е решил да ми помогне – любезен …

Ама защо точно на мен …

И отново както може да се досетите целия трен кънтеше от нашия смях и в частност моя, който оглушаваше всичко!

Не след дълго, стигнахме до Термини от където хванахме метрото за нашия хотел.

Един от „колегите“ така си беше сложил телефона в задния джоб, че всеки можеше да ги вземе.

С Дилянка решихме ли да се изгаврим с него ми кажете … Ами то по такива мероприятия човек се чувства свободен и в главата му идват само щуротии …

Измъкнах му телефона от джоба и чисто случайно реших да го питам колко е часът. В момента в който тръгна да си вади телефона, се усети, че го няма и взе да се вайка.

Да де ама аз не се стърпях и се разсмях и му го върнах с предупреждението, че сега съм аз, но ако продължи да го носи така, следващия път ще е друг и няма да му го върне!

И те така … кой се смя, кой мълча и осмисля деня, кой обмисляше как да изпие още една чаша вино някъде … приключи нашата програма и стигнахме до хотела.

Този с виното бях аз, но тъй като не намерих отворен магазин (все пак бяхме последна вечер в РИМ, реших да остана малко отвън. Седнах на тротоара и леко се опитах да си припомня изминалите 3 дни!

Колкото и да се опитвах да си обясня някои неща – те просто нямаха никакво обяснение!

И въпреки това, разбрах доста неща, но не за друго, а защото бях в РИМ!

В крайна сметка – Само ако си в Рим, можеш да разбереш Рим!