Коледни Базари
Kremis New Year Beograda – Part .. 2025 или Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди …
ни!Нека кажем „Обичам те“ на тези, които са до нас!
Значително по-голям бе мащаба на компанията тази година и всички бяха мега готини … Стара Загора, Кюстендил … абе все хора, умеещи и идващи да се забавляваме заедно!
Тук е времето и да Ви представя в общ план и главните действащи лица – на кратко – Леля ми и Свако ми и компания, Мареви и компания и Ели – Кюстендил и компания.
Със сигурност не познавате нито един от тях, но в крайна сметка, по-важното е, че аз ги познавам, а за вас е интересна останалата част …
Подготовката: Мисля, че съвсем няма нужда да Ви обяснявам отново за полареното одеяло, възглавницата за път и якето – юрган! Зима, студ, граница …
Трябва да има всичко!
Автобуса ни цепеше секундата и 03:30 точно беше на линия в Стара Загора.
Настанихме се и се отправихме към София, където трябваше да вземем и основната група.
Лошото е, обаче, че в някои от случаите изначално като дадеш заден ход – то всичко отива така, ама да кажем … ще го пропуснем!
По-интересното да Ви напиша – нали не се усъмнихте, че тръгнах болна за Белград … Разбира се, че да!
Натъпках се с лекарства и всичко приключи!
Твърдо бях решена, че този път шанса да се дам на вируса беше нулев, както и да ме откаже да тръгна да пътувам!
Нищо не бе в състояние да ми провали Новата Година!
Не и този път!
Пътуването ни този път мина доста изморително и в интерес на истината за следващата година (тъй като Сърбия е идеалния вариант за празнуване на Нова Година) да не кажа голяма дума, но мисля да бъда с колата …
Тази част от групата, която бяха с коли, нямаха никакви проблеми ми бяха минали почти веднага, тъй като опашката се движеше доста бързо по мои наблюдения!
Далеч, обаче нещата не стояха така и с автобусите!
Близо 3ч и 40 мин висяхме според леля ми на сръбско – грубо казано, дали не бяха и 4 според мен, което изгуби доволно голяма част от деня – повече от половината!
Сметнете го – 7:30 от София, там се замотахме стана 8, 8:39 граница – абе 12 с почивката да сме тръгнали към Београд, а той, милия никак не е близо!
Както и да е – при условие, че сме теръгнали – някой да мърмори и да обсъжда очевидните причини … просто бе е излишно, тъй като нямаше как да върнем изгубеното време!
От тук нататък, важно беше да стигнем живи и здрави, в което почти нямах съмнение!
Доста време си попътувахме и няма да отрека, че си беше изморително, като вече накрая на мен почти ми дотегна, за шофьорчето да не говорим, че и беше само един.
Привечер стигнахме в Београд! Този град не спи никога, заблестяха светлините му, сякаш искаха да ни заслепят с блясъка му!
Няма как да не обикнеш Београд, особено по празниците!
Този път, обаче времето никак не беше с нас … Гъста, студена мъгла и студен вятър … Ама никак не беше приятно!
НО … Лошо време, в добра компания = незабравими спомени!
Стигнахме в хотела, настанихме се сравнително бързо и веднага излязохме да подишаме от аромата на града!
Горан Брегович и неговата музика звучеше навсякъде, под ритъма на уличните музиканти и сякаш в този момент сърцето ти започва да бие под същите удари … Ама аз наситина го обичам този град!