Едно пътешествие до Йордания или Тайните на Изгубеният град …

Ако си мислите, че Йордания е само пустиня, корали,

многоцветни риби и Петра като черешката на тортата … Лъжете се!

Знаете ли, че когато си пожелаем нещо, непременно трябва да сме готови един ден то да се сбъдне?!?!

Иначе за какво изобщо да си го пожелаваме …

В крайна сметка, човек получава от живота онова, което има смелост да си поиска!

– Запомнете това!

Така започна и моята приказка … Приказката за Йордания!

Няма да започна нито с „Имало едно време“, нито с „Някога в далечно царство“, но ще Ви разкажа За една магична страна, която веднъж посетил  я, ще те държи в плен дълго време след това …

Ето как започна всичко …

Помните Жулиета (Шуши) от Сицилия (а надявам се, помните и какво ви казах за Травел Френдовете ) … В тази комбинация бяхме и на това пътуване.

Плановете за края на лятото и закриване на летния сезон, нямаха нищо общо с онова, за което ще стане въпрос в този пътепис …

Разбира се, бяхме се насочили към любимата Италия и в конкретика регион Тоскана,

тъй като там ми останаха 2 градчета, които не можах да посетя, а бих желала – Сиена и Сан Джиминияно.

Естествено всичко вървеше по план, до момента в който колеги не обявиха поредния инфотур.

Тук дойде преломния момент.

*Малко предистория:

Не съм Ви споделяла, но колкото и странно да Ви прозвучи, Йордания и Петра са най-голямата ми детска мечта.

Комшийката от 7мия етаж имаше енциклопедия, която само отваряше и затваряше, но на мен пък ми беше много интересна. Именно там, за 1ви път прочетох и видях Изгубения град Петра и от тогава в малката ми глава се зароди желанието някога да го посетя и видя.

Ако трябва да съм честна, с течение на времето мечтата остана, но някак дори не бях си и помисляла, че този ден някога ще дойде, независимо, че работя това.

И обявиха колегите: Най-доброто от Йордания за колеги и приятели.

„Сега или никога“!

Нямах никаква идея, Шушана дали ще се навие да посетим Йордания, но пък реших, че няма какво да губя.

Драснах 2 реда. Точно след 10 мин вече говорихме по телефона и решението, че заминаваме беше взето още на 5тата …

Казвала ли съм Ви, че инцидентно взетите решения, в голяма част от случаите се оказват най-добрите, които някога сте вземали … Особено, ако насреща имате Травел Френд като Шуши!

*Между другото, харесвам такива хора, с които се разбираш от 2 дуни и за 2 минути!

Бях на път да сбъдна не какво да е, а НАЙ-ГОЛЯМАТА  си мечта: да видя Обетованата земя, да се потопя в Мъртво море, да пренощувам в пустинята и да разкрия тайните на един Изгубен град – едно от 7те Чудеса на света.

Резервацията ни беше направена! Заминавахме за Йордания!

Разбира се, не липсваха и емоции. Ако всичко върви гладко, идеално и по план, то просто няма да е ингтересно!

Само ще вмъкна, че покрай това пътуване, за пореден път разбрах кои са хората, на които винаги мога да разчитам безрезервно и във всяка една ситуация! Ако някой от тях прочете тези редове – БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ! Вие си знаете!

Датата беше 27. Септември 2022.

Шушана си дойде от Германия на 25ти в Неделя, и на следващия ден 26 Септ, късния следобед, заминахме за София, където щяхме да пренощуваме и да оставим колата на паркинг за периода на нашето пътуване.

*За всички, които ще пътуват за 1ви път със самолет от София и полета им е по никое време, имайте предвид, че АТМ хотел, предлага паркинг, на който може да си оставите колата срещу съответното заплащане (около 5лв на ден) като се предлага опция открит и закрит паркинг. Закрития е с 5лв отгоре, но пък си знаете, че каквото и да се случи, автомобила Ви е на закрито. В цената на паркинга, е включен безплатен трансфер от хотела до летището, без значение в колко часа трябва да сте там. А срещу още 5 лв доплащане, ще дойдат и да Ви вземат от терминала и да Ви докарат до автомобила от където да си го вземете! – Удобно, нали!

Полета беше ранен и 05:30 вече бяхме с багажа на Летище София, Теринал 2, тръпенещи и заредени с емоции – готови за път.

Точно в 08:00 самолета на European Air Charter се понесе нагоре към облаците.

Тук ще отворя още една скоба. (Ще ми се случва често в тази статия).

Преди да тръгнете за дадена страна, не бъдете ПРОСТО туристи. Не разчитайте само на екскурзовода там. Съветвам Ви, ако не сте посещавали дадената дестинация, просто да седнете и да прочетете малко информация. Когато човек тръгне подготвен, няма как да срещне изненади по пътя или ако има такива, те ще са незначителни и независещи от него.

Особено днешно време, в интернет има толкова много инфо, че понякога чак прекалено.

Да, разбира се, продавам Йордания като дестинация, обяснявам на туристите, наясно съм с най-важните неща, но когато дойде време ти самия да я посетиш, изведнъж всичко излита и биваш назначен да изпълняващ Професия Турист.

Реших, преди заминаване да се поровя и да проверя как точно стоят нещата в тази държава и така попаднах на групата Пътешествия в Йордания и нейния създател Кхалед. Оказа се, че Калед освен, че е екскурзовод, съвсем скоро е започнал да работи с колегите с които пътуваме за Йордания. Също така, не мога и да не отбележа факта, че говори перфектен български език! Още по-лесен начин за комуникация и разбиране.

За всички, които не са били и проявяват интерес към посещението на Йордания, това са редовете, които задължително трябва да прочетете, с малко обща информация от 1ва ръка, а именно:

Държава Йордания

Парична единица: Йордански динар

Официалната парична единица в Йордания е Йордански Динар. Моля, да имате предвид, че знасянето и внасянето на валута в и от страната е забранено, за това: обменяте щатски долари и като пристигнете в Йордания, на 1вия чейндж ги обръщате в Йордански динари.

Когато мои туристи ме попитат „Колко да сменя“ никога не мога да дам отговор, защото всеки харчи различно, но този път, мога с ръка на сърцето да кажа, че 300 долара, които аз смених за 5 нощувки, при условие, че закуските и вечерите бяха включени в цената (без напитки) никак не са достатъчни. Мисля, че поне едно 500 долара спокойно биха Ви оправили – на човек.

Ориентировъчно минералната вода 0.5 е 1 ЙД, голямата 2 ЙД.

Един обяд върви между 10 и 12 ЙД (ако екскурзовода Ви е договорил в някой ресторант), безалкохолни – 1 ЙД, дюнер – 4 ЙД, Блейзър безалкохолен – 1 ЙД и т.н.

*Съветвам Ви, още качто кацнете и пристигнете в Акаба, преди да започне обиколката Ви, да си закупите от 1вия магазин един стек с минерална вода, който ще ползвате през целия път! В АККАБА, ЦЕНИТЕ СА ДРАСТИЧНО ПО-НИСКИ от колкото по другите градове, които ще посетите!

Относно цените на сувенирите се движат от 1 ЙД до 5 – 6 – това са дребните сувенири, като разбира се имате и възможност да купите и за 10 000 ЙД 🙂 Кучето скача според тоягата и всичко зависи от това, колко сте решили да профукате и за какво 🙂

Също трябва да имате предвид, че ако решите да излизате вечерно време и да пиете по нещо на заведение, върху сметката Ви се начислява такса сервиз 17% от общия тотал. Да кажем, ако сметката Ви е 15 ЙД, сложете още 17% от 15 или 2.55 ЙД.

И нещо важно – преди да седнете в заведение, за пиещите алкохол, предварително питайте, дали се сервира!

Поради факта, че религията сериозно е заседнала в тази арабска страна, не във всички ресторанти се сервира алкохол. Знаете, че ислямът отрича алкохола!

Малкото уикски – Джак или Чивас са по 8 ЙД , безалкохолното 2 ЙД.

Интернет: С кацането на летището в Аккаба, веднага на изхода има гише на МО Ориндж. 22 долара струва картата за мобилен интернет с … не помня колко МВ, но до последно така и не се изразходиха. Т.е може да си цъкате и да си говорите през мобилния нет на воля. Доволно ще Ви стигне, при условие, че имате интернет в автобуса и по хотелите в цялата сграда – и то доста добра WI-FI връзка.

Регистрацията става бързо, само със сканиране на паспорт.

По голяма част от форумите по отношение на нета в Йордания и на доста места четох, че Ориндж нямали покритие в пустинята, че и по градовете – НИЩО ПОДОБНО – връзката беше повече от перфектна, в това число в пустинята проведох без никакъв проблем видео разговор сигурно около 40 мин.

Храна:

Нали не очаквате, че в Йордания сте отишли да се наяждате, както на Ол Инклузивя в Турция …

В Йордания идвате да гледате! Нека нямате особени изисквания към храната в хотелите – почти едно и също се сервира във всички хотели – пиле печено, картофи запечени, ориз, задушени печени зеленчуци, салата и уникален хумос – трябва да го опитате!

Хляб – арабска питка.

За любителите на сладкото – ще се наядете на десерти. Сладкото е в изобилие.

Имайте предвид и, че скскурзоводите също ще Ви заведат на хубаво заведение, в което храната при всички положения ще Ви хареса.

А ако Ви е странно и се притеснявате да излизате вечер сами, организирайте се няколко човека и помолете екскурзовода да Ви изведе на заведение! Поне е сигурно, че ще си прекарате добре. И не забравяйте за 17% отгоре.

Температура на въздуха: Края на Септември в Аккаба и Аман, надгвърлят 35 градуса, а към обяд достаигаха до 38. НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ВСЕ ПАК СМЕ В ПУСТИНЯТА!

Предвид, че в България по това време, температурите са под 20 градуса, ( да не говорим, че ние излетяхме на 14), горещо съветвам всички, в ръчния багаж да си сложит по една тънка дрешка – рокля, къс ръкав, сандали и т.н и да се преблечете на 1вата спирка на автобуса – или още от летището в София.  Повярвайте ми, със сигурност ще се почувствате доста по-комфортно на слизане в Аккаба.

Вода – в Аккаба всичко е на доста по-ниски цени, в това число и водата.

Всички ние си взехме по един стек вода от близкия магаин на 1вата спирка и си го оставихме над главите в автобуса. Там от вентилацията винаги е х;ладно и водата ако не студена, то поне е охладена.

По този начин винаги във вас ще имате вода, защото доста често се случва, по време на разходките да я иапиете и да няма от къде да си купите, а и ще си вземете малка, за да не Ви тежи. Колкото и да не пиете вода, в тази жега повярвайте ми, ще пиете и малките води свършват бързо.

Но, когато в автобуса сте заредени, имате постоянно вода – пълните си малкото шишенце и продължавате. *Не навсякъде, където спирате, ще имате възможност да бягате до магазините да си купувате вода!

Повярвайте ми – аз също изначално този модел не си го представих, тъй като съм свикнала постоянно да купувам малки шишета, но заобикалящите ни решиха да го пробват и се оказа, че работи и то доста успешно.  Добре, че ги послушахме!

И така .. Кацнахме на летището в Йордания. Още на входа, Калед ни очкаваше с мобилните карти в ръце, които бях помолила да ни купи още докато бяхме на летище София, за да не се бавим. Човека се оказа изключително услужлив и ни помогна да се подготвим подобаващо. Калед, ако четеш тези редове – безкрайни благодарности!

По-нататък, обаче продължихме с друг екскурзовод, а именно ХИНДИ – Или Българския Индиана Джоунс!

Изключителен човек, с невероятно чувствсо за хумор, интересен в разказите си, увлекателен с много познания по отношение на страната и като цяло мега забавен.

Хинди превърна нашето приключение от приказка – с НАЙ-ЗАБАВНАТА ПРИКАЗКА, В КОЯТО НЯКОГА СМЕ ВЗЕМАЛИ УЧАСТИЕ!

Ако не знаете какво означава екскурзовод да угажда за всяка прищявка на групата си и въпреки това да му стигне времето … наемете си Хинди следващия път!

Далеч не си мислете, че Халед не е добър – нищо подобно. 2те групи се движехме едновременно и имахме възможност да видим и тяхната организация, но все пак напия екскурзовод, беше ХИНДИ!

Та, да се върнем …

Както обясних по-горе, температурата в Аккаба веченадхвърляше 36 градуса. Преди да седнем за обяд, Хинди предложи вместо да бездействаме, докато чакаме автобуса, да ни покаже централната част на Аккаба, където ще спим последната нощувка и да се поразходим. Реших да не се  преобличам, въпреки, че бях подготвена … ГОЛЯМА ГРЕШКА – BIG MISTAKE! До връщането вече дрехите ми бяха мокри, все едно току що извадени от леген с вода. Преди да седнем да обядваме, се качих в автобуса и облякох роклята … Не издържах! Вярвате ли или не – въздуха пареше!

Изключително неприятно е, да тръгнеш на екскурзия и да не си подготвен! Имаше доста хора, парадиращи, че пътуват, които не си бяха направили труда да погледнат температурата и не бяха подготвени с дрехи в ръчния багаж … ХОРА ЧЕТЕТЕ! Това, че на място ще имате екскурзовод, далеч не означава, че той ще се свърже с всеки един от Вс и ще му кажа да си носи в ръчната чанта леки дрехи … или пък не разчитайте, че това е работа на туроператора! Отворете, прочетете, вижте къде отивате и си дайте реална сметка какво и в кой багаж да сложите!

Що се касае до място за преобличане, винаги ще се намери. И това, че някой ще види белия Ви потник – ако си го познае – нека си го вземе … Мислете за комфорта си преди всичко!

Аз ли как се преобличах? В автобуса!

Ами не бях единствената, а и едва ли имаше нещо, което някой от присъстващите да не беше виждал …

Имайте предвид, че дори и с рокля, 36 градуса на сянка, са си 36 градуса, както и да ги звъртите …

Вече усещайки въздух навсякъде и със сандалки на крачетата, спокойно се запътихме към ресторант Авокадо.

Типичен арабски ресторант, който нашия екскурзовод препоръча. За 12 ЙД (йордански динара) можехме да избираме дали да си поръчаме мешана скара или риба. Тъй като не бяхме любители на рибата, заложихме на мешаната скара.

На масата сервираха 3 вида салати, коя от коя по-вкусни, като едната беше с водорасли и порция калмари за 4 човека. Към всяка салата имаше хумос, който   беше просто уникален! Добавете и най-различни сосове за овкусяване. УНИКАЛНО!!!

*Ето защо, никога не казвайте, че не харесвате дадена храна, докато не я опитате!

Мешаната скара, която пристигна – пилешко, телешко, овче – беше направена слабо казано уникално!!! Доста отдавна в арабска страна не бях яла по-вкусно проготвена храна. Изпечено невероятно и адски сочно месо, без мазно, което буквално ти се топи в устата.

За десерт, хората предложиха да ни направят – ние в България му викаме скрежина – с ментови листа и лайм – е няматакава вкусотия!

Както може да се досетите веднага си помислихме как би изглеждало, ако има и една глътка джин вътре, но … в заведението НЕ се сервираше алкохол.

Тук ще вмъкна и, че за тези, които не могат да удържат на сухия режим, има специализирани магазини, в които се продава и могат да си вземат.

Както ще стане ясно по-надолу, все пак Йордания е мюсюлманска държава и алкохола не се разрешава! Има определени заведения, в които се предлага, но за целта, винаги питайте предварително!

ПУШЕНЕТО Е ПОЗВОЛЕНО НАВСЯКЪДЕ. ОТКРИТО И ЗАКРИТО. Тютюн да има … Изключение правят хотелските стаи. Там е забранено заради риска от пожар. И така – хапнахме, пийнахме и беше време да се качваме на автобуса и да се оптправим към 1вото уникално преживяване, което предстоеше, а именно Пустинята Wadi Rum. По програма имахме джип сафари и нощувка в Space Camp Wadi Rum.

Бях разглеждала кампа само на сники, но повярвайте ми, онова, което видях на живо, беше нещо уникално.

Но под ред … По пътя видяхме кози изкарани да пасат. Няма как да не си зададеш въпроса какво точно пасат, при условие, че радиус от … и аз не знам колко км не се виждаше нищо друго освен сухи дървени клони, пясък и камъни … Все пак сме в пустината – няма да се виждат лалета я …

Автобуса спря на туристическия инфо център на Уади Рум Дезърт, от където си купихем т.е нар keffiyeh – типичния йордански шал, който ни намотаха на главите. Струва между 5 и 7 динара зависи от мястото. ВНИМАНИЕ: Тъй като това като инфо го бях пропуснала и изпаднах в кофти ситуация, когато на една от рецепциите ме попитаха защо едната е с червен шал, а аз с черен … И за да не изпадате в същата ситуация, купете си червен шал. Червения е типичен за Йордания, а черно и бяло е типичен за Палестина.

Разбира се, моя беше съобразен с дрехите ми, НО …. ето каква била работата. Не, че е проблем. Просто да знаете, че цвета също има значение. Внимавайте и се начуете да си го навивате. Оказа се изключително удобен под жаркото слънц и предпазващ и не държаш горещо! ПРЕПОРЪЧВАМ носенете му през цялото време или в друг случай шапка!

Пустинята Уади Рум – Лунната долина на Йордания (среща се и като Уади Рум) в Йордания е невероятно място извън времето. Тук човекът не е успял да се намеси по разрушителен начин, да строи и променя по свой вкус. Макар на пръв поглед пустинята да е една безкрайна пустош, тук посетителите могат да се чувстват като истински откриватели, търсещи спокойствието на огромните равнини, спускане в дълбоки каньони или скални рисунки на повече от 4000 години. В пустинята Уади Рум живеят няколко хиляди бедуини, които рядко се застояват на едно място. Те са единствените постоянни жители на тази негостоприемна среда. Всички останали са временни посетители. Важно е посетителите на Уади Рум да имат предвид, че условията тук могат да са доста неблагоприятни. Добрата екипировка и предварителната подготовка са от голяма важност – както ви казах изначално!

ЧЕТЕТЕ КЪДЕ ОТИВАТЕ!

Съветвам Ви да не се отделяте от водача си, тъй като човек лесно може да се изгуби сред лабиринта от скални възвишения и пустинни области.

Водач от инфо центъра ни поведе към върешността. На входа ни чакаха високо проходими джипове, такива, каквито сте виджали само по филмите. Качихме се по 6 човека в джип и потеглихме през дюните.

Не мога наистина да Ви опиша чувството, което изпитахме, когато усетихме пасъците под гумита на джипа … А когато се огледате около Вас, си мислите, че сте попаднали на друга планета … в един съвсем друг свят, който няма нищо общо с Вашия. Изведнъж губите всякаква представа за времето и то просто спира!

По-важното е, че изобщо не Ви пука колко е часът … Около нас се издигнаха големите каньони на Уади Рум, а под нас бяха червените и пясъци … Сега разбирам, защо точно тук са избрали да снимат филма Червената планета!

Джиповете спряха на едно възвишение, точно когато реших, че ще се спуснем по него и бях затаила дъх.

Поглеждайки виждате цялата пустина на длан … Изведнъж се разнесе гласът на Хинди

„ВСИЧКИ ДОЛУ – ВСИЧКИ ДОЛУ“ – Крещеше той.

В момента в който изкочиш от коша на джипа, крачетата ти се забиват в горешия розов и фин пустинен пясък на Уади Рум. Пари под теб, но и от това не ти пука. The hell, аз съм с пустината Уади Рум … В тази връзка, само един добър екскурзовод може да знае перфектните места за снимки …

Отварям скоба, за да вмъкна, че водите на всички в малките шишенца бяха вече чай за краткото време от 5 минути, в кото бяхме стояли навън.

Без амлко да се откажа, НО точно в този субливен момент, се досетих как само заради няколко крачки се  отказах да се изкача до един от кратерите на Етна и изпуснах уникална гледка, която никъде не мога да видя, освен там. От тогава си обещах, че повече никога няма да изпускам подобни преживявания, каквото и да ми коства.

Топла вода, пресъхнали от жега устни … НО желанието е по-силно и от човека … Смело закрачих нагоре, като последните няколко крачки, буквално ги пробягах, за да стигна по-бързо, което ми костваше неимоверни усилия.

Нагорнище, нагорещен пясък, топла вода … Дали се отказвам – НИКАК ДАЖЕ – споделям една емоция, която се цял живот!

С изплезен до пясъка език се изкачих на склата и защракахме с телефоните. От там се разкриваше невероятна гледка към пясъка наред с каньоните и виждаш, колко всъщност и малък и нищожен пред онова, коетп приридата може да сътвори. Там, сред пустината, ти си мъничка песъчинка, точно колкото са сички онези в нагорещения пясък!

Тук е момента, в който фотопаузата се превръща в истински спектакъл, защото ако си изгледал предварително достатъчно снимки от пустини в Инстаграм и Пинтерес, ще знаеш, как и къде точно да застанеш, за да стане снимката яка.

Получиха се повече от уникални.

 

В този момент, отново се разнесе гласът на нашия екскурзовод – „ВСИЧКИ ОБРАТНО В ДЖИПОВЕТЕ“ – Фотосесията свърши!

Ентусиазирани  повече от всякога, тръгнахме да слизаме по горещия пясък, за да научим какво ни чака от тук нататък … Изгаряхме от нетърпение точно толкова, колкото пясъка изгаряще под парещите лъчи на Жаркото слънце на пустунята Уади Рум!

Всички като под строй се върнахме обратно и докато се усетихме, джипа се спусна по склона, заради който до преди да спрем всички бяхме затаили дъх. Сърцето ми биеше учестено от адреналина, който нахлу в мен от тази емоция! Не знаех на кое небе (или на коя пустиня) се намирам …

Джипа ни поведе през кнньоните.

Ту слънцето се показваше и те изгаря с лъчи, ту се скруваше зад някоя скала и падахме в сянка – толкова красиво и толкова променливо.

След няма и 10 мин, джипа отново спря. Пред нас се разкри бедуински лагер насред Уади Рум!

Някак, докато пиша, се опитвам да си представя и да реша как точно да Ви опиша усещането, когато влезеш в бедуинската шатра и ти стане приятно халдничко на сянка, а до теб на земята има запален огън, на който къкри чай … и ти седнеш до него … Ами не мога да го опиша!

Този чай се вареше върху огъня, който беше запален на средата на шатрата.

Всичко беше толкова истинско и автентично, че … въпреки жегата, как да не ти се прииска да седнеш до огъня … Бедуините наляха на всички по една чаша … Навсякъде черпеха с този чай …

И разбира сем двама млади бедуина стояха на хладно и се наливаха с бедуински чай …

Пи всяка верояност, бяха синовете на стария бедуин … Но това е друга тема на разговор 😀

Доста особен е вкуса на бедуинския чай. Силен е! И то много по-силен от турския чай! Но никак не прилича на него. Доста по-разичен и на вкус и на аромат.

ЩЕ ВИ ХАРЕСА! И най-вече – СЛАДЪК Е, все едно сте сложили поне 2 лъжици захар, а всъщност няма и грам. Някоя от билките е „виновна“ за тази  му сладост. Естествено стана и алъж-вериж – все пак се намирахме в арабска страна … Предложиха ни уникален парфюм, който после съжалих, че не си взех повече – аромат на мускус – нещо уникално хем арабско, хем не толкова силно … Прекрасен просто!

Не можах да устоя на този аромат. Миризма на Ориент, пустиня, нотки на Емоция и Мускус – абе трябва да го преживеете!

Качихме се отново в джиповете и потеглихме.

Пътят се виеше между големи каменни каньони и ни спираха, за да се насладим на удивителните им форми. Тук е момента да проявите фантазия и всичко, което виждате, ще добие съвсем различна форма, а Вашата гледна точка за пустинята ще се промени завинаги!

Дивееш на всичко онова, което природата е успяла да създаде – розови пясъци, розови камъни, измежду които слънцето прокарваше лъчите си, клонящи към залез … Съвсем смело, за тези, които не са го видяло – ви е бедна фантазията и едва ил можете да си представите подобна гледка!

Мога до утре да Ви описвам, но … стигнахме до лагера в който ще нощуваме!

Някой от Вас, нощувал ли е в пустнята и … имате ли идея какво точно да очаквате … Ако не сте го преживяли, значи не знаете!

И аз не знаех! За това ще Ви разкажа …

Слизаш от автобуса и колелцата на куфара ти се забиват в пясъка. Все по-трудно става търкалянето му, а той никак не е лек. И все пак, на Вас не Ви дреме – дърпате, теглите и вървите към „рецепцията“ или шатрата, където дават ключовете.

Пред Вас се разкрива всичко онова, което вече сте гледали на картинки, само, че този път го виждате на живо и ви е все по-трудно да повярвате, че Вие вече сте участник в целия този филм … Палатките в които ще спим, ни очакват. Едно към едно със снимките. Облечени са в черни вълнени покрития на бели райета. Тръгвате по направените тарги, куфарите определено отказват да трият колелета, но вие продължавате да теглите напред, като малки деца, които бягат за да си купят близалки. Изначално си мислите, че ще давате паспорти и т.н – абе стандартната процедура по натсняване – НИЩО ПОДОБНО … Отивате в една палатка, сядате и чакате един нисичък човечец с навит шал на главата да ви даде ключа, които се раздаваха все едно сте в обществена баня. И от това не ви пука, обаче – напротив, даже се забавлявате и то жестоко!

Нетърпеливи да отключим вратата на шатрата в която ще спим, за да видим как е и вътре – всички онези сатенени балдахини … Пъхам ключа, отклювам и отвътре ни лъха адския задух … Смятайте, ако го нямаше вълненото покритие … В стаята миришеше на застояло (още усещам мириса), но 10 мин свеж въздух отвън и всичко беше наред.

Е, не беше мега лукса, но всичко беше така, както изглеждаше, с тази разлика, че беше доста амортизирано, но както казах и по-горе – пука ли Ви – хора, ние ще нощуваме в пустинята, дреме ми – кое е захабено и кое не. Както казват в китайските сайтове “ its seems like description“…

Онова, което държа всеки път, е да има топла вода, чисто бельо и чисти чаршафи. От там нататък с всичко останало да кажем, че мога да се справя. И все пак, никак не беше зле. Имаше си всичко.

Проблема беше, че водата в душ кабината вървеше много слабо, тъй като всички шатри се снабдяват от едни огромно бидони, които по всяка вероятност се топлят от слънцето и поради тази причина, водата не е особено топла, но не е и студена.

Що се касае до душ кабината, ако сте с малко по-големи габарити, ще видите зор …

Повярвайте ми, обаче, при условие, че цял ден сте се пеки на бавен огун, последното нещо, което искате е гореща вода.

Душа беше 1ви задължителен. Минахме през банята, даже продължихме да стоим на отворена врата – те и без това всички бяха толкова каталясали от емоции цял ден, че нямаше кой да мине да види … А и … едва ли има нещо, което да не е видял …

Излязох и седнах на верандата отвън! Разплух се е меко казано! И независимо, че е пустиня, искам да Ви кажа че нета там беше безупречен. Ккакто и wi-fi, така и мобилния.

Из форумите бях чела, че мобилния почти не хващал в пустинята – нищо подобно – дори бяха на лайф от там – сами си вадете извод.

Жаркото слънце бавно преваляше … и денят бе към своя край!

Ще си кажете Е … какво сега, видяхме палатката, стаята и … ще спиш в пустинята … Е хубаво …

До момента в който не светнаха нощните лампи!

Вие ги виждате на снимка, но повярвайте ми, снимката не представлява нищо пред гледката на живо, особено, когато никак не очакваш и даже през акъла ти не идва, че някаква лампа ще светна насред пустинята!

А всъщост бе просто уиникално и приказката продължаваше!!!

 

Сменихме си дрешките и се запътихме към ЛАГЕРНИЯ ОГЪН. Хубаво е за вечерта да си носите връхна дрешка. Не само става хладно, а и по някое време, чисто си става студено!

*Тук оново опираме до онази култура, в която трябва да седнете и да прочетете къде точно отивате!

Пивярвайте, изреч1ението от типа на „Никой не ни редупреди, че в пустинята ще е толкова горещо“ от хора, парадиращи за интелигенция … никак не е ок!

Скоро бях гледала клипче, в което хората се забавляваха, играеха хора, пееха … Абе честно казано нашата група беше мега готина, но в това отношение на забавления, нещо същата вечер не ни се получи. Имахме предполижения, че защото беше още в началото и не се познавахме и може би заради това не се отпуснахме … Иначе със сигурност, вечерта щеше да бъде мега яката.

Около шатрите светеха лампи и целия лагер беше осветен. Нямате си идея каква красота беше. По самата скала, лампичките се размиваха в различни цветове – жълто, червено, зелено, бяло, лилаво …. блещукаха в тъмното и правеха пбстановката изключително романтична.

Особено за хора като мен, които вечерно време им дай блещукащи светлинки. Истината е, че хората са се постарали да създадат една изключително уникална обстановка, в която пак казвам всичко останало губи смисъл.

Отишли сте да спите в пустинята и едва ли някъде другаде ще се къпете със слънчева вода, от огромен бидон, в близост ди шатрата ви!

Съветвам Ви, когато ходите на такива екскурзии, да присъедините и още няколко човечета с Вас, т.е да сте компания! Със сигурност ще Ви бъде доста по-забавно, особено, ако решите да се разходите след вечеря из пустинята! Непосредствено зад лагера и тъмно като в … рог, а над вас са само зяездите и нищо друго!

Далче, не разбирайте, че на мен и Шуши ни беше скучно  – нищо подобно. Просто мен ме хвана шубето да се разхождаме сами, тъй като в радиус ит няколко метра бе тотален мрак! (какво да се друго)

Винаги е по-яко с компания, въпреки, че и ние ама никак не си изкарахме злекакто ви казах, никак не скучахме, защото каквото могат да го измъдрят 2 глави, 3тата може да го разруши 😀 – запомнете това 😉

Ами така де … Най-голямата грешка беше, че не си донесохма вино или нещо друго за пиене от България. Там имаше бира, но беше безалкохолна, а както знаете, Българина вода не пие, че съдържа микроби 🙂

За сметка на това, хората се постараха страшно много. Докараха една голяма тонколона и надуха музиката. Все пак сме в пустинята, не пречим на никой. Викай, пей, дрънчи музика … Никой няма да те чуем освен хората  от твоя автобус, които вече трябва да са ти свикнали!

Музика се разнасяще и от съседния лагер. Но да не забравяме, че бяхме гладни, а как искате да играем хоро, като тя и мечката не играе хоро гладна … Някакви хорица се засилиха към края на лагера с едни лопати – прави – да уточня –  и един от тях се отби да ни извика и нас – всички, насядали около огъня. Решихме да отидем да видим какво става, след като вече голяма част от сълагерниците ни се бяха скупчили да видя и те.

Взеха тези хора да ровят с тези лопати, а ние – зевзеци както винаги – съкровище търсят … И верно, намериха го. От един голям казан, изкараха на 3 реда наредено – месо и картофи – изпечено в пясъка – смятайте колко горещо става през деня и колко надолу, щом това е закопано в земята стояло е цял ден и го вадят ама много добре изпечено. Тива беше атракцията и нашата вечеря. Въпросното месо цял ден се бе пекло в пясъка и ни го сервираха!

Ще си призная, че на мен ми беше леко сухичко! Честно казано, на фона на онази скаричка, която ядох в Аккаба, Но .. и въпреки това, хората никак не ни оставиха гладни. Имаше уникална супичка, топла и много вкусна. Аз лично изядох 2 купички! Нямам никаква идея от какво беше, не ме и интересуваше аххаха. Важното е, че беше супер вкусна. За десерт имаше грозде, което също беше адски сладко. Е, нямаше алкохол, но пък имаше спрайт на 2 динара. 🙂

*Умишлено през целия пътепис, ще забележите, че споделям кое колко струва, за да може да Ви улесня един ден, ако решите да си подарите тази приказка … в която слабо казано се чувствате като Принца на Персия, т.е Господар на пясъка!

Отново казва, че понякога, колкото и да Ви се иска, когато самата група не е стикована, няма как да се получи купон, но пък ние си го правихме доволно добър през цялото време.

За съжаление, доволно изморени от емоциите, се запътихме към шатрата.

Когато ви кажат, „На сиромаха кога му е вървяло“ – да знаете, че касае мен! И все пак съм достатъчно упорита.

Леганхме си вечерта, на отворен прозорец … Ама как щях да забравя – ПРОЗОРЕЦЪТ – прозореца на шатрата, представлява едно стъкло, обковано с метални арматури, сиреч железа. За да го отворите, трябва да излезете навън и да навиете на руло, парчето вълнен плат спуснат върху него – което си беше чисто голям купон. Казвам ви, че ние умеем да се забавляваме, дори и с подобни тъпотии. Ето защо ни се получават и пътуванията!

Та, намотах аз това нещо, закопчах го с едно копче и отворих прозореца отвътре.

Един Господ знае защо реших да спя без тениска или пижама точно до прозореца, като само преди няколко часа обяснявах на всички, че вечер в пустинята става адския студ и въпреки това … Както сами можете да се досетите около 04:00 – сутринта, независимо, че завивките бяха мекички и пухени (т.е плътни дебели) и топлеха, ми стана студено и станах да затворя прозореца. Навън, сериозно ви казвам от онази ужасна жега, в която и камъните се пукаха беше станало чисто студено. На сутринта вече бях със запушен нос, което преполагаше разходката из Петра да бъде със серия от хапчета … Разбира се, след като затворих прозореца, установих, че е време да ставам, нищо, че беше 04:30, но в 7 беше закуската. Това не харесвам на обиколните екскурзии, че всеки ден си някъде и за да обиколиш цялото място, всяка сутрин ставаш с петлите, НО … това да ми е проблема. Кафето беше 1вото нещо, което трябваше да направя. Установявам, че водата започва все по-бавно да тече и както констатира Жулиета „Водата в бидона свърши“ 😀 а тепърва искахме да се вземем душ и т.е сутрешни приготовления преди тръгване. В крайна сметка, водата стигна – за това малко, за онова малко, а имахме и шишета – *Напомням, че водата от чешмата НЕ се пие. Дори ви съветвам, в никоя държава където и да отидете НЕ пийте вода от чешмата, а си носете винаги минерална.

Честно казано, сега като се замисля, това за напред при подобен тип екскурзии е много добър вариант, както направихме тук – вземаш си един стек и  си го оставяш в автобуса. По този начин където и да идеш имаш винаги вода в себе си и не търсиш да си граеш с малки бутилчици, защото ако я изпиеш и няма от къде да си купиш увисваш.

Отбор Ева Кикерезова, в това отношение дадоха много добра идея!

Аз лично реших, че ще пропусна закуската, но след като Шушито се върна стана ясно, че не съм пропуснала нещо кой знае какво, да не кажем нищо. Принципно и не закусвам сутрин.

Взехме си куфарите от палатката и се завлачихме отново из пясъците.

В интерес на истината, а и чисто от професионално наблюдение, нощувките в пустинята ще е хубави да са поне 2 или ако е една, то поне да е някъде по средата на програмата, защото вече групата ще се познава и купона би се получил много по-яко.

Отново казвам, не, че ние не си го направихме … и все пак, когато вече си на Ти с цялата група си е друго!

Тук е момента, да вметна, че по време на път, особено на такова дълго пътуване с хората, с които сте в един автобус, си ставате като едно цяло семейство!

---

Беше ден за ПЕТРА!

Кой закусил – закусил. Еуфорията, която ме затресе от сутринта нямакак да се опише. Наясно съм, че този израз ще го чувате доста често в настоящия пътепис, но това е самата истина. Има някои неща, които колкото и да се опитваш, не можеш да ги опишеш..  А Петра – тя просто трябва да се преживее!

По път минахме през замъка Ажлун – старинна крепост, която в интерес на истината, не представляваше кой знае какъв интерес, предвид за къде се бяхме отправили. Всички дружно решихме да го пропуснем и да продължим към Петра, за да имаме повече време там.

Аз Ви казах, че Хинди не спря да ни угажда през цялото яреме …

Бавно и постепенно, под жарките лъчи на Йорданското слънце се понесохме по пътищата към Изгубения град!

Вече бяхме на входа! Хинди ни заведе пред голяма карта, където ни обясни къде се намираме, къде отиваме и как да стигнем, ако искаме да отидем другаде, примерно до манастира.

*В програмата ни бе включено ходене до Ал Кхазнех (съкровищницата).

Големия каньон се изправи пред нас и разтвори огромните си камъни.

За секудни си представих как пред мен се разтваря пещерата на Али Баба и 40те разбойници и виждаш несметните богатства, които крие. Всъщност май това ще се окаже най-подходящото сравнение, тъй като на всяка крачка се криеше някаква история, която сама по себе си беше съкровище.

Хинди изправи 2ма млади от групата ни пред една решетка, нещо като олтар и каза:

– Сега, вие ще станете мъж и жена и аз ще ви оженя.

Пита него дали я иска за жена – той каза ДА. Пита нея – и тя каза да.

– А сега, каза Хинди, се обърнете и вижте – обявявам Ви за мкъж и жена пред Боговете. И наистина, когто се обърнахме, пред нас бяха изваяни статуите на боговете от Петра.

Имахме си вече и младоженци – на кратко, в този ред на мисли и кой да почерпи вечерта 😉

Скалите в каньона бяха така изваяни, че където и да се загледаш, ще намериш или ще оприличиш всякакви форми, стига да ви е богата фантазията, а моята както знаете със согурност е такава.

Риба отпред, слон отзад, близначи на върха на скалата, сърца, облаци, ръце вплели пръсти една в друга и още много много докъдето ти сртига съзнанието!

Хинди спря! Ние се с нетърпение очаквахме какво точно ще се случи тук, като искам да ви кажа, че бяхме толкова запленени от красотите, изваяни от природата в каньона, че съвсем бяхме забравили за къде сме тръгнали.

Попита ни кой ще запее химна! Досещате се, че всички мълчаха и този, който го запя, бях аз!

Ехото гръмна на още по-висок тон от този, с който пеех аз. На това място акустиката беше толкова голяма, че дори амфитеатрите не могат да я пресъздадат!

Гласът ми кънтеше. Знаете ли какво е усещането да пееш химна на България в друга държава при това арабска … Не е нужно да ви казвам, че настръхнах цялата …. от звука, от собствения си глас, който се носеше зад мен в тунелите на каньона!!!

Причудливите форми не спираха да се разкриват пред нас – хора, животни, богове – гледаш го – скала, а всъщност – божествена!

Гледаш го – камък – а то животинче …

Долепени скали един до друг …

В същия момент, Хинди спря отново и каза …

– Погледнете скалите зад вас. На какво Ви приличат?

И тук фантазията ми беше наела своя ритъм ..

– На мъж и жена, оито се целуват – отсъдих

– Е … Целуват се, но не са мъж и жена, а двама мъже – рече Хинди

Всички избухнахме в смях …

– В мюсюлмансктово – продължи той – знаете, че Селам а лейкум е поздрав и когато мъжете се поздравяват, се целуват по бузата …

Финално бях в права посока, просто не успях да усцеля пола 🙂

– Сега – каза той – погледнете още по-нагоре – за 1ви път, тук мжете да видите вкаменени дракони!!!!

Всички вдигнахме любопитно очи нагоре! Ам моята фантазия със сигурност стана ясно, че работи най-добре, но дракони така и не можах да видя, още повече вкаменени ….

– Хинди – казах аз – ама аз дракони не виждам.

– Как не ги виждаш – рече Хинди – гледай хубаво …

– Ама гледа от 20 мин и верно нищо не виждам …

– Ела наса – каза Хинди – всички елате насам, наклонете се още , още … сега виждате ли ги ?

Значи около 20 мин се навеждахме, изправяхме, но дракони така и не се виждаха

– Хинди ама нищо не виждаме – ела покажи как да застанем

Хинди се изправи, усмихна се и каза …

– Сега … Там дракони няма! Сега се обърнете на другата страна …

Всяка стъпка, която ни води по-дълбоко излъчва магия. Тогава първата колона става видима и каньонът се отваря … пулсът и напрежението се покачват … и в края Ал Казнех, съкровищницата на фараона. Търсачи на съкровища, авантюристи, археолози и ентусиасти от цял ​​свят са посетили това място. Наградата е сигурна: пътешествие във времето и гледка, която омайва.

ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА ПЕТРА – ИЗГУБЕНИЯ ГРАД – МОНУМЕНТА АЛ КХАЗНЕХ الخزنة!

Облян в лъчите на слънцето, замъглен от пясъците и праха, които вдигаха всички, които бяха събрани около него … всичко изглеждаше сягаш е магия … Сякаш пред теб се разкрива не какво да е, а съкровищницата на Али Баба … сякаш сънищата ти стават реалност … Виждаш как най-голямата ти мечта се сбъдва! Ал Кхазанех الخزنة!

Стоях, вървях бавно напред, все едно не смеех да пристъпя … Съкровищницата се разкриваше все повече и повече!

По лицето ми бавно се стичаха сълзи от удовлетворение!

Сбъдвах най-голямата си мечта! Детската си мечта – да видя Петра Йордания!

Да видя Ал Кхазнех!

Вървяхме всички … Замлъкнали … Никой не знаеше какво да каже а и не можеше … Ал Кхазнех беше ни накарал да загубим ума и дума още до преди да се е разкрил целия пред нас в целия си блясък и величие!

И … ето я – съкривищницата Ал Кхазнех

В цялото си великолепие блесна пред очите на всички ни!

Какво всъщност е Ал Кхазнех? Всички сме чували поне за изгубения град на набатейците – Петра!

Ал-Хазне (на арабски: الخزنة‎ – съкровищница) е набатейски храм от епохата на елинизма. Най-сложният в древния едомитски град Петра, Йордания. Издълбан е в пясъчник, което е много характерно за древногръцката архитектура. Уникалните строителни техники на набатейците все още провокират специалистите. Познавайки римския храм, и египетския, намираме и общата им точка. Общото е, че те са отворени храмове и имат носещ елемент. При едната култура това е носещата конструкция, при другата имаме псевдоконструктивни носещи елементи. Ал Казнех по-скоро ми прилича на един врязан направо в скалите елемент, както може би ще го кажат скулпторите. Но той ти дава представа за храма в пълната му цялост. Древната постройка се издига на цели 39 метра. По цялата й височина се виждат изящни релефи и внушителни скулптори, които откриват “входа” към 2000 годишната Петра. Кой и как е построил този дворец или мавзолей ? И какво е предназначението му? Тези въпроси до днес занимават учените. Много от хипотезите, създадени през годините, били отхвърлени. Чисто практически издигането на такъв изящен паметник в сухата пустиня изглежда невъзможно.

Сградата вероятно е построена в началото на I в. Сл. Хр. Псевдонимът съкровищница на фараона идва от бедуинска сага, според която египетски фараон е скрил съкровище в урната на сградата. Използването на сградата като храм и за съхранение на  документи беше обсъдено сред изследователите. Междувременно обаче Ал Хазне се смята за необикновена гробница за набатейски крал или за набатейска кралица.

Съкровищницата на Петра стана световно известна не на последно място заради филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Всеки, който види впечатляващата структура, веднага разбира защо тя е избрана за филм за пътепоказателя към Светия Грал. Колони, стенописи, скулптури и красиви набатейски столици очароват посетителите. Фасадата е издълбана директно от пясъчника на скалния масив и благодарение на защитата на тази надвиснала стена, Ал Хазнех е необичайно добре запазен.

За да видите отблизо и да се дивите на внушителната фасада от пясъчник, е задължително за всеки посетител на Петра при достатъчно време за лайфстайл, да „хвърли“ един поглед отгоре на Ал Хазне или на кратко да се качи на скалата срещу нея!

Когато се качите ще разберете какво точно имам предвид!

Доста трудносе оказва изкачването по тази скала и с оглед на Вашата безопастност, Ви съветвам, колкото имате на сърце – применрно 2 или 5 долара да дадете на някое от децата, които да Ви помогнат да се качите. Явяват се нещо като „Местни гидове“ и Ви казват, че без местен гид е забранено! Нищо подобно.

Само дето, като тръгнете да се катерите, осъзнавате, че току така тая работа не е толкова лесна, а и в крайна сметка не сте останали до 2та долара …Детето тръгва с Вас, знае точно къде да стъпите, подва Ви ръка, държи Ви … А когато се изморите, Ви подкрепя като казва – „Хайде, дай ръка, още малко, още малко …“ и ти ставаш и тръгваш! Също така, доволно знае как да застанете за да се полчуат адските снимки! И разбира се, ще Ви помогне да слезете, защото качването – някак си бе лесно, ама слизането … Дам 🙂

За съжаление по нашата порграма имахме само половин ден, който далеч не стигна да обиколим цялата Петра, колкото и да ми се искаше. За мое огромно съжаление, не можахме да отидем и до манастира, тъй като ни деляха още около 40 мин ходене само в едната посока, което за мен не беше проблем, но този път времето нямаше да ни стигне.

Реално се задоволихме само с АлКхазнех, но в такъв момент, на мен ми бе предостатъчно, предвид годините, които ми отне, за да стигна и видя това великолепие!

Изобщо не ми се тръгваше. Искаше ми се да седна и поне до края на деня само да стоя на земята и да се любовам на поредната сбъдната мечта, но времето напредваше и трябваше да се прибираме в хотела.

Но, както обичам да казвам, навсякъде трябва да си оставите по нещичко, за да се върнете някой ден, когато се наситите да обикаляте!

*Тук искам да отворя една скоба и да обърна внимание на женското съсловие. Отивайки на това място, задължително обърнете внимание на дрехите с които ще сте облечена.

За да Ви се получат хубави снимки, Ви съветвам, да съобразите много добре цветовата гама на дрехите, за да пасне с обстановката.

 

Горещо препоръчвам за всеки ден да сложите по една разична дрешка.Така няма да Ви се повтори нито един ден и снимките Ви =ще станат повече от интересни! (за който има възможност и обича да се снима)

Аз лично си купих роклята от снсмките специално за случая. Честно казано никак не струваше малко пари, но за случая за който я купувах, определено си заслужаваше!

Все пак не всеки ден ходите на подобно място и не всеки ден сбъдвате мечти!

Където и да Ви отведе едно приключение, вие трябва да се появите със стил!!!

След като се изгубихме в „Изгубения град“ Петра, вече нищо не беше същото. Дори гледаш на света с нов поглед!!!

Качихме се на автобуса и се отправихме към столицата Аман, където щяхме да пренощуваме. Още с влизането, се усети духа на големия град, високуте сгради, подредеността, светлинните табели и оживеността по улиците.

Хотел ни беше на един от главните бнулеварди, насред много магазини и светлини.

Вече бяхме в цивилизацията!

След толкова емоции, вечерта предполагаще да отидем и да изпием по едно някъде. Говорихме с Хинди, да видим какво може да се измиси по въпроса и да организиране нещо. Предвид, че в Йордания сервирането на алкохол е силно ограничено, той беше единствения, който знаеше къде се сервира и все пак къде няма да ни смотат със сметката. Ето още една причина, да използвате услугите на екскурзовод …

Както знаете, аз съм доста бърза с организациите и докато Хинди каже какъв е варианта, на секундата беше разпространен и една внушителна агитка се беше сформирала, че да не кажа и 60% от групата.

Държа да отбележа, че хотела беше много добър. Достойно представяне на столичен градски 4* хотел. Освежихме се и слязохме да вечеряме. Относно храната, нищо по-различно, от това, което Ви представих предния път. Както можете да се досетите, се насочих към питйата и хумоса!

Десертите тук бяха изкушаващи, но докато завъртя една обиколка, привлекателно шоколадовото кремче, което си бях набелязала, свърши … Ама тъй като изглеждаше уникално вкусно, отидох при една от момчетата в кухнята и попитах дали има още.

Той каза, че ще провери и изчезна някъде. Ние седнахме да вечеряме, поръчахме си водичка (която се плаща) и започнахме да коментираме емоциите от отминалия ден. Стигайки до десерта, с леко съжаление забелязах, че по всяка вероятмност няма да ям от кремчето и точно в този момент, същото онова момченце се появи отнякъде, с една чиния с онова впечатляващо шоколадово крем,че и то СПЕЦИАЛНО ЗА МЕН!!! Пълна чиния, поднесена с плодови украси и шоколадово кремче – само и единствено специално приготвено за мен! Абе обичат ме в тези арабски страни хората … какво да ви кажа!

Виждате ли, колко малко му трябва на човек, да бъде щастлив ….

А момчето беше доволно от моята усмивка!

В определения час, бяхме пред входа на хотела, а Хинди вече беше уговорил таксита, които да ни чакат, за да ни закарат до мястото, което беше уговорил Хинди.

Използвахме т.нар Юбер-и. Това са шофьори, които те поемат и на отиване и на връщане. Уговарят се с теб, поемат ти поръчката и могат ако искаш цяла вечер да се ангажират и да те чакат, като за това ти определят една определена тарифа, според това, къде и какво точно желаеш!

10 долара беше уговорената сума за таксито. Качихме се, аз, Шуша и майка с дъщера, с които се запознахме още в пустинята и се сближихме.

В Йордания се води срамота (не разбирам защо), ако караш такси. Някак си, все едно е професия, която разботиш, ако си смотан и не ставаш за друго … Хинди ни го беше казал това, като не му обърнахме толкова внимание.

Искам да вмъкна, че момчето, което ни взе, беше с много хубаво рено Меган, чист електрик – нова и доста лъсната количка. Та се заговорихме, тъй като аз карам олуг ин хибрид.

В същия момент, момчето започна да се обяснява, че кара такси, защото учи физика и по някакъв начин трябва да се издъжра и да си плаща семестъра в училище … Зачудихме се, защо се обяснява, докато една лампичка не започна да мига и да напомня думите на Хинди за шофьорите на такси.

Веднага го прекъснах и му казах, че това, че учи е много хубаво. Също така, го попитах, за колата, защото в България, аз карам същата, но не чист електрик, а Плуг Ин хибрид и ми беше интерсно като километри колко минава и т.н.

Също така, му обяснихме, че е странно, че хората така мислят за професията му и, че срамна работа няма, щом честно си вади парите.

Той обясни, че работи и като ЮПИ (юбер), т.е частен шофьор (както вече ви обясних)  и взема повече пари от колкоти сега и, че сега се е съласил, защото върши услуга.

Ние пък му казахме, че се радваме, че той е дошъл, защото е много готин и ни е приятно да пътуваме с него.

Той не говореше много английски, учеше го и ме помоли да си говоря с него, за да може да се упражнява.

*Казах Ви аз, че ме харесват в арабските държави 😀

Разпитах го за движанието по  улиците, как така никой не дава мигач, всички са очукани от някъде, всички са ударени и как така не става хаус, без да даваш мигач и той каза … „Ето сега гледай“ и взе да въри из платната без мигач и всички знаеха кой къде отива … Абе странна работа е тва арабския свят – всичко им е откачено … или просто неразбираемо за нас.

Питахме го, дали после ще се върне да ни вземе, за да се качим отново при него и да ни прибере той, защото не искаме да си даваме на друг парите. Той каза, че не знае все още. Закара ни и ни свали на уреченото място, което беше всъщност в центъра на Аман.

Искам да Ви кажа, че такова стълкновление не бях виждала. От всякъде, всичко живо идваше с коли, млади хора и се тъпчеха само в една улица, очевидно нещо като бар стрийт. Още по-интересното, в случая беше, че както се досещате, нямаше кола без драскотина и без да е огъната или ударена някъде. Центъра на Аман гъмжеше от ,ладежи, тръгнали да се позабавляват някъде.

Нашия Индиана Джоунс ни поведе към заведението, което ни беше уредил и където разбира се продаваха алкохол, тъй като в противен случай, на сокчета можехме да си стои и в хотела. Пътя ни минаваше през уникална уличка с любимите ми цветни лампички надвиснали над главите ни! Разбира се, веднага включихме телефоните за снимки …

Заведението беше наистина много готино направено – типичен бар на 2 етажа, като долния беше в нещо като заден двор, с малките соларни лампички по дърветата и цветните украси – абе много романтично. Другите си поръчаха вино – кой бяло, кой реши да пробва червеното – някак не ми се рискуваше – вино на сред пустинята и реших да заложа на сигурното и си поръчах някакво йорданско уиски, което сервитьора каза, че е много хубаво!

Изведнъж от някъде музиката се засили и един от младежите саервитьори излезе и захвана да танцува, ама бясно …Стана голям купон под ритъма на онази арабска музика и онези ориенталски ритми.

Йедна душа балканска не трае и не след дълго едно от нашите момичета, реши да му покаже какво можем и ние в България.

Естествено, не се разминахме и без Азис, вкарахме още „участници“ от нашите, зурните засвириха още по-силно, чупките в кръста бяха на макс и въздуха се цепеше под ударите на ориенталския ритъм.

Искрено се забавлявахме, чак шефа се показа от горния етаж да гледа на какво е способен българина, докоснат ли душата му …

Стана мнохо весело, а и т ова даде повод на всички малко от малко да се сближим и поопознаем. Разказвахме си един за друг, кой къде е ходил, какво е правил и т.н – абе стана купон.

*Тук идва момента, в който трябва да вметна, че когато сте голяма група, винаги давайте събраните пари за сметката на екскурзовода и той да се оправя със сервитьорите. Не допускайте да излезе преди да сте я оправили!

В Йордания, когато седнеш някъде, върху основната сметка, начисляват такса сервиз, която е 7% от основната сума. Ако има алкохол, мисля, че е 10%.

Добре е това да го знаете, за да не изпадате в неловка ситуация!

Имайте ги предвид тези такси и винаги си ги слагайте върху сметката. Ако е 10 динара 7% = 10.70лв и всичко ще ви е наред.

Прибрахме се отново със същото уберче, което мина и си го познах и се качихме пак при него. Много си говорихме и той май нарочно ни заразкарва насам натам и мина по по-дълъг път, за да можем да си говорим!

На него пък с кеф му оставихме 5 динара отгоре, тъй като си беше  цяло удоволствие да се возиш там.

Уберите са много готини и обикновено вземат доста по-ниски такси от такситата. Това са частни коли, които се договарят и те разкарват цяла вечер – нещо като личен шофьор. Мега удобно е, защото се уговаряте за час и той е там и те чака или му пишеш на Whats up, тъй като той през това време, може да си вземе още някоя поръчка. Както се договорите.

Та прибра ни момчето и легнахме веднага … бяхе толкова изморени, че заспахме на секундата.

На следващия ден щяхме да ходим на Джераш. Очакваше ни един ден, в който честно казано аз лично знаех какво да очаквам и даже чак толкова нямаше да съм впечатлна.

Денят отново започна с ранно ставане, кафе, закуска и събиране по автобусите!

Предвид, е съм виждала руините на Ефес, Колизеума, амфитеатъра в Ефес, Арена Ди Верона – малкия амфитеатър на Джераш далеч не успя да привлече вминанието ми.

Това е все едно да влезете в голяма бнална зала и да ви вкарат в мъчника метър на два … Запазените колони също не са кой знае какво, предвид Римския форум. Водят го като най-добр запазения римски град, с което аз не бих се съгласила, тъй като освен колконите, 2 храма нищо друго не видях толкова запазено, но … да кажем. Дори музея към Джераш не беше внушителен.

И все пак, има хора, които не са виждали подобно руини и със сигурност би им било интересно и биха останали впечатлени!

От Джераш, обаче се разкри невероятна гледка към града Аман и най-високата точка, на която се развяваше знамето на Йордания, а именно домът на краля на Йордания.

Странна и различна арабска архитектура. Мръсотия навсякъде, но в същото време екзотично и някак си магнетично … абе смесени са чувствата, коато си в Йордания, и още по-смесени са усещанията!

В това число и амфитеатъра на Джераш блендееше на фона на Ефеския или Колизеума …

Но пък, кой Ви каза, че не стана и купон и там … Намереха ли се двана йорданци – единия с тъпан, другия с шотлансдка гайда … и разбира се аз и Шуши бяхме на 1во място в купона .

На връщане Хинди направи огромната „грешка“ -0 в кавички, разбира се, да ни прекарара през пазарана Аман, с идеята да ни заведе някъде … Там станахме свидетели на очарованиеото на арабските пазари … не мога с думи да изкажа за какво цветнор азнообрази гховорим – подправки, зеленчуци, крясъци, викове кой какво продава, подканяне, плодове, странни плодове, които не сте виждали никога през живота си – иска ви се да заграбите с големите шепи и да опитате от всичко. Всичко запова да ви се дояжда, дори никога да не сте го виждали или помирисвали ….

Толкова огромен пазар не бях виждала … с такова голямо разнообразие. Ако ви пуснат сами, със сигурност ще се загубите!

Тук ще Ви оставя малко да се насладите поне на снимките, които успяхме да направим в движение, тъй като нямахме време да спрем, колкото и да ни се искаше!

Вървяхме в индийска нишка и в един момент спрях да гледам в страни, защото имах чувството, че искам от всичко да си купя … И ако бях спряла, щях да изтръва групата.

Хинди ни прекара и през една търговска улица в която ако ни беше пуснал, щяхме да си тръгнем с един чувал букалдя, които после да се чудим как да казчваме на самолета …

Ето да видите за какво идва реч и там …

Непосредствено след това, свихме в една малка уличка, когато Хинди „нареди“ на всички да седнем и да чакаме. В същото време, се появи арабин, който носеше в една голяма тава кюнефе … Дали не ни дойде мега добре след една такава разходка … Ама кюнефе да видите … като се сетя и още вкуса му ми е в  устата …

Хора, беше уникално. Лигите ми потичат още, дори само като се сетя. Хрупкава коричка отгоре, сладичко навсякъде и топящо се в устата. Турското не е толкова добро … Седнахмена една стена до един забрадени момичета и жени.

Не се разбирахме на език, но пък бяха много френдли и готони, дори се усмихваха и се снимаха с нас, Ние не ги разбираме и те нас, но пък на езика на усмивката всички можем да говорим и по-важното – да се разбираме.!

… Как я виждате вие, да отидем някъде и да не завържем лаф с местните …

Автобуса ни дойде. Доста от групата поискаха да останат центъра и Хинди им обясни какда се приберат. Добре, че имахме телефони с интернет, работещ там. Нямаш ли конуникация, си в киреча с двата крака ..

Качихме се и тръгнехме към хотела, където щяхме да нощувкаме 2ра нощувка и да не разнасяме куфарите.

Вечер и в столицата става хладно, влагата се усеща навсякъде, но … абе студено си е и задължително трябва горна дрешка. През деня е просто адска жега, щом аз ставам червена като домат от горещината … и за 1ви път едва се държах в дънките – просто се чудех къде и как да се навра, да се събуя … още с кацането и проклех мига в който се ореоблякох на летището в София и после пак върнах дънкито хахаах

На следващия ден ни очакваще ново приключение – изобщо целия тур беше изпълнен с такива … А какво е пътешествие, без приключения … Очакваха ни планината Небо и Мъртво море, което чак Цеца Величкович е прославила в песен.

Там какво ни очакваше, тепърва ще разберете, ако продължите да четете … Никога не съм си мислила, че мухи могат да хапят толкова, но .. всичко по реда си.

Алармите зазвъняха, време беше за ставане – отново в тъмни зори … Слънцето дори още не се беше показало. И все пак трябваше пак да мъкнем куфарите и да тръгваме към Мадаба и Небо. Планината, на която според текстовете в Библията Мойсей се изкачва, за да види за първи път с очите си Обетованата земя и за последен, защото там и умира!

Закусихме и отпътувахме от Аман към Обетованата земя.

По път минахме през една църква, християнска, която всъщност се намира на мислената граница между Израел и Йордания.

Истината е, че аз съм вярващ човек, но силата на Господ, се среща на много малко места, а това беше едно от тях.

Ще започна с това, че именно тук, наи-после си намерих гривната с 33те възела, която слагайки на ръката си, всеки трябва да бъде наречен с нещо.

Влизайки в самата църква, от входа още се осеща нейния дух и, че таи църква е именно Божи храм. Това усещане, може нби е единственото, което и да искам, не мога да Ви опиша, нито пък да Ви накарам да почувствате.

Това е вътрешно и се усеща със сърцето! Не паля свещи в църкви извън България, аз си знам защо, но ми е простено 🙂

След като излязохме, дълго време ме държеше това усещане и все пак трябваше да се отърся, защото отивахме да видим Небо … още едно християнско място.

Минахме през магазин за сладки изделия, майка и дъщеря се скараха, около нас имаше невероятни килими с камили от естествена вълна, но и цените им бяха естествени, а и тежаха изключително много което граничеше със свръх багаж и да не забравяме, че бяхме със самолета.

Не след дълго, се качихме в автобуса и се заизкачвахме към Небо.

Знаете ли, винаги когато се отправяте към адена дестинация, не ви е важна само тя, само точката – важен е и ътя по който минавате, защото именно той разказва най-много за мястото където отивате. Самото място е просто финала …

Регионът на планината Небо, е свещен за християни, евреи и мюсюлмани, свързан е с предания и легенди, обвити в тайнственост. Планината обаче се посещава не само от поклонници, но и от обикновени туристи, които откриват красотата на суровата природа на азиатската държава.

На върха на планината са открити останки от църква и манастир. Църквата е от средата на IV век и е изградена в памет на мястото, където умира Мойсей. В следващите векове е разширявана, а в нея са запазени красиви мозайки.

Когато през 2000 г. папа Йоан Павел II посещава храма по време на пътуването си до Светите земи, той засажда в двора й маслиново дръвче в името на мира. На върха на планината има кръст с увита около него бронзова змия, дело на италиански скулптор.

От върха се вижда цялата Обетована земя и част от долината на река Йордан. В ясен ден могат да се видят и Йерихон и Йерусалим.

Планината Небо се намира само на 15 минути път с кола от град Мадаба. Мадаба е на 30 км от Мъртво море и само на 30 минути път с кола от международното летище „Кралица Алия“ в Аман.

Планината Небо е изпълнена с религиозно значение, тъй като се смята, че е мястото, на което Мойсей е застанал, за да види свещената Обетована земя преди смъртта си. Според Книгата Второзаконие Мойсей умира на планината Небо и е погребан в Моав. През IV в. египетски монаси построяват малък манастир на планинския връх в памет на Мойсей. След това през V в. този храм е реконструиран в базилика. Базиликата се издига на планината Небо и днес и съдържа очарователна колекция от византийски мозайки.

Интересна беше беседата, която сподели с нас Халеед – другия екскурзовод, който беше във втория автобус (бяхме разпределени в 2 автобуса). Той между другото, също беше доста добър. С него се запознах още в самото начало, преди да замина за Йордания и той ми даде много ценни съвети, които ми помогнаха при ходенето ми там да съм подготвена за доста неща, за които не бях. Най-важното, предвид, че оставих майка ми с КОВИД, имах интеренет карта с перфектна връзка нон стоп, благодарение на него, както ви казах, че ни чакаше с картите още на входа на летището.

Но да продължим нататък. Изслушахме Халеед и се заехме да си правим снимки на фона на Обетованата земя. Тук е момента да отбележа, че в главата ми веднага изплува онова детско анимационно филмче Книга на книгите, което даваха когато бях малка, за да образоват децата в религията която изповядваме. Там доста често се говореше за Обетованата земя. увствах се все едно съм с кораба, с който пътуваха и се рея из библейската история. Винаги е приключение едно такова усещане, защото тук всичко е чисто и н е комерсиализирано.

Е, има един магазин, с рождество на дървени фигурки и Мойсей, но …не може да е без хич. Въпроса е, че не е от местата, от които са направени за пари …

А ЕТО ГО И НАШИЯ ЕКСКУРЗОВОД – ХИНДИ, КОЙТО ВИ ПРЕДСТАВЯМ НАЙ-НАКРАЯ …

Разбира се, не може да си тръгнеш без сувенир@ …

Ако си вярващ, наистина, на това място ще усетите истинска сила и не от жезъла, а от самата земя!

 

Нашия маршрут продължи към следващата ни отправна точка, а именно МЪРТВО МОРЕ!

На кратко: Мъртво море (на иврит: יָם הַ‏‏מֶ‏ּ‏לַ‏ח‎; на арабски: ألبَحْر ألمَيّت‎) е езеро в Близкия изток, в което от север се влива река Йордан. Граничи с Израел, Палестина (Западния бряг на р. Йордан) и Йордания, между които страни се разделя неговата акватория.

Разположено е на 430 m под морското равнище. (към 09.2015), което го прави най-дълбоката депресия в света, и спада с около 1 m за година. Има площ от около 1020 km2. Дълго е около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 400 m. Западните и източните му брегове са стръмни, скалисти, а на север и юг са разположени малки крайбрежни равнини.

Мъртво море е един от най-солените водоеми на Земята – солеността му е около 300 – 310‰, но в някои години е до 350‰ (т.е. 350 g/kg; за сравнение солеността на Черно море е около 17‰, т.е. 17 g/kg). В състава на солите преобладават MgCl (52%), NaCl (30%), съдържа и значителни количества KCl и MgBr.

Езерото е разделено на 2 части – северна, която е и по-дълбока, и южна – по-плитка (едва 6 m) и по-бързо пресъхваща, в която се намират и големи стълбове сол, приличащи на айсберги.

Климатът е горещ и сух (годишна сума на валежите 50 – 100 mm). През лятото температурите достигат 50 °C и водите на р. Йордан и няколко по-малки потока се изпаряват бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.

През по-влажните зими в Мъртво море се вливат ежедневно над 6,5 милиона тона вода. Установено е, че ако липсва изпарение, нивото ще се покачва с 3 m годишно. Тенденцията обаче е към спадане на морското ниво с 1 m годишно, предимно заради икономическа дейност – добиване на лечебна сол и отклоняване на водите на река Йордан, която се влива в морето.

През 2011 г. учени от университета на „Бен Гурион“ в Израел откриват най-различни организми. Условията им за живот се осигуряват от кратери с диаметър от около 15 m и дълбочина от 20 m, от които тече прясна вода по морското дъно. Дотогава са познати само микроорганизми.

 

Честно казано, доста от туристите се радваха като деца – за мен не беше кой знае какво. Плажа, на който се намирахме беше прилежаш към Рамада хотел. До него се отиваше с шатъл, който беше на всеки 10 мин.

Като тръгнем с кушията, коато си отворихме, когати се напъхахме в шатъла на връщане,ч ак не искам да си спомням, но за сметка на това се хилихме през цялото врме и нареждахме всички, които се мъчиха да проявят грубост …

Когато ви споменах за мухите, имах предвид, че докато чакахме за хавлии, около будката имаше толкова много мухи, колкото никога не бях виждала през живота си и не искам да ви обяснявам как хапеха. По едно време ми се искаше да съм кон и да махам с опашка …

На отиване в маршрутката бяхме само ние. Стигнахме до въпросното Мъртво море. Водата ми се стори изключително „мазна“ или поне такова беше усешането от прекалената соленост. Ако постоите повече от 10на мин вътре, започва зверски да щипе.

Предполагам, че може да се досетите и, че опитах въпросната вода. Как така ще отида до Мъртво море и няма да кусам водата му … Е няма такава гадост, както и се очакваше!

Да не говорим, че от водата до „шезлонга“ ако можеше така да се нарече, крачетата ти изгаряха от мега нагорещения пясък.

Искам да Ви кажа, че някак си във въздуха се носеше усещането, че от всички дни до момента, това беше най-горещия, като на никой не му идваше на акъла да погледне телефона си и да види градусите!

Тъй като вее стана нетърпимо горещо, решихме да бягаме обратно и да пием кафета на климатикк в хотела, докато дойде автобуса!

Нямате си на идея как изведнъж се изсипаха 20 човека и всички се натъпкаха в маршрутката … Искрено се надявам да съзнавате какв се получава, когато в малка маршрутка натъпчеш 20 мокри човека от различна националност, кой от кой по-мокър и изпотен на едно, отворени са всичко на всичко 2 малки прозорчета, няма климатик и се разкарват от същите онези гадни мухи ..,. на навън е около 40 градуса (в последтвие видяхме, че е било 38) …

ИСКАШ ПРИКАЗКА … ХА, НА ТИ ПРИКАЗКА СЕГА 😀

Но пък ние се забавлявахме искрено!

Не искам да ви описвам външното ни съсояние, в което се намирахме, а и съм сигурна, че и Ви едалеч не държите да знаете ахахахах ..

На връщане, Хинди ни спря на едно изключително живописно място, (каквито са голяма част от местата в тази държава) … слезнахме да се насладим на гледката, но от там се получиха и уникални снимки …. Да видиш мъртво море от високо е един от запомнящите се момент, които е хубаво да запечаташ в живота си!

 

 

 

Тъй като денят беше към своя край, а умората у всички ни, вече си оказваше влияние … се качихме на автобуса и потеглихме обратно към хотела.

Денят беше към своя край!

Тук е поредния момент, в който искам да Ви направя отметка, че залезите в ртази държава сами по себе си са уникални!