Без Сицилия Италия не би имала душа или когато зърнеш другото лице на ботуша – Част 1ва

Автобуса ни се оптрави към хотела. Този път от Сиракуза си бяхме намерили страхотно вино и си взехме за хотела. Вече сами се досещате, че след дълъг и емоционален ден, хапнахме, прибрахме се в стаята, седнахме на верандата, наляхме си чаша вино и направихме кратък обзор на отминалия ден. На кратко превъртяхме още еднъж лената, като пуснахме само емоционалните кадри.

Уморени, но заредени с емоции си легнахме в очакване на новия ден и новия спектакъл!

„Утрините много приличат на вечерите. Разликата е само в напитките!

Кафенце, фрешче, това онова …

Бърза закуска, душ и към автобуса! Мария едва се качи в автобуса и заговори за новите дестинации, които щеше да ни поднесе денят!

*Тук ще вмъкан една скоба …особено за дамите! Обръщайте внимание на дрехите с които се обличате. Хубаво е всеки ден да имате различна дреха и да не повтаряте. Никак даже не се съмнявам, че всяка една от Вас в гардероба си може да съчетае седем различни тоалета …

1во – винаги ще наоравите впечатление и 2 … ако съобтазите дрехата с мястото където отивате и особено цветово … ще запеатате в снимки уникални моменти, а и Вие самите ще се чувствате по този начин!

Ззпомнете това!

Модика и Рагуза – andiamo (да вървим)!

Модика е един от най-красивите градове в Южна Сицилия, в който на всичко отгоре се произвежда един от най-прочутите шоколади в Италия. Как да не го включите в маршрута си!?

С 1вите стъпки на слизане от автобуса, пред нас се представи целия град – Модика в плния му блясък .. И не само – от една издълбана скакала  формата с околяр, поглеждайки през нея, ще видите точно определено място, а именно Катедралата Свети Петър…. или пък не 🙂

Наричат Модика, градът на стълбите! Историческият център на Модика е като амфитеатър – всяка сграда е стъпила едва ли не на покрива на долната и поради тази причина ви се налага непрестанно да се изкачвате и да слизате по стъпала, особено ако имате работа в долния град, а след това ви извикат да пиете кафе в горния.

Докато криволичите нагоре по стълбищата, не забравяйте да вдигнете глава, за да видите цветните капаци на прозорците и не по-малко цветното пране, висящо на простори между сградите. Градът е построен на място, където се срещат две долини, някога прорязвани от реки. След ужасяващо наводнение през 1902 г. обаче, реките били пратени под земята. Днес, докато се разхождате по една от главните улици – Корсо Умберто I – всъщност следвате коритото на една от тези реки. Историческият център на града е включен в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради превъзходната си барокова архитектура. За да откриете чудесата на града обаче, няма да е достатъчно да се помотаете из центъра. Модика е капризна и ще ви предизвика да обикаляте улички, да търсите църкви и дворци. Ще ви е нужно известно време да се ориентирате, но поне имате една недвусмислена ориентация – горе и долу.

В града има две големи барокови катедрали – Сан Джорджо и Сан Пиетро. (Св Георги и Св Петър). Съветвам Ви да посетите и двете, тъй като и двете сами по себе си са уникални като архитектура, като и всичко останало в този град!

НО най-хубавото на Модика е шоколада!!! Няма шанс да дойдете в Модика и да не си кушите шоколад … И не само – за любителите на шопинга … Но за това по-късно!

А сега за щоколада … Известен из цяла Италия и доста отвъд, шоколадът от Модика се произвежда тук още от Средновековието по рецепта, донесена от испанските завоеватели. Да се избере е почти невъзможно, защото шоколадът тук не е просто млечен, бял и натурален. Освен това той е с люта чушка, с бадеми, с канела, с лимон, с морска сол и каквото още ви хрумне – и най-вече каквото не би ви хрумнало. Градът е пълен с магазинчета и работилнички за шоколад, въпросът е колко може да изядете преди да ви прилошее. Имайте предвид, че шоколадът от Модика е с наситен вкус, натурален и зърнест. Може да си го разтопите или да го хапвате така. Мария ни заведе в прекрасен магазин, в който дори опитахме ликьпр с шоколад и лютива чушка … аз, която не обичам лютиво, останах възхитена! Повярвайте ми – това трябва да се опита! Стъпвайки в Модика, вие просто сте длъжни да опитате шоколада … Ще захаросате мне само сетивата си, но и душата си!

Шоколадът на Модика, спокойно можем да наречем част от Il Dolce Far niente … Да не забравим и кафето с настърган шоколад …

Както и ликьора с шоколад и бялото вино с шоколад … което аз лично си взех, защото такова не, повярвайте ми, не сте пили! Абе не мога да Ви опиша в каква ВКУСНА бъркотия ще се забъркате, ако дойдете в Модика …

Тук е момента да спомена и шопинг терапията! Нали не си помисихте, че ще дойдете в Италия и ще увиснете, без да си купите нищо … Да – Да …

Идея по-надолу от магазина за шоколад, търсейки ОКИ, се натъкнах на марков стилен и бароков магазин, в който имаше всичко от спортно до спортно – елегнтно и елегантно!

Разгледах магазина – целия, като цените изначално ми се сториха високи, но като се замислиш и поразгледаш още малко, всъщност осъзнаваш, че са напълно приемливи за марката, която се предлага!

Не случайно написах, че самия магазин в изцяло в бароков стил – имах предвид не дрехите, а самия магазин беше направен в такъв стил и това още повече Ви привлича и прави шопинг терапията още по-вълнуваща!

И точно, когато реших, че ще излизам, погледа ми се спря върху една пола – като всъщност влязох за маратонки … Няма проблеми!

И като се почна едно пазаруване … Видимо доволна от себе си и от доволно изхарчените пари, се разделих с изключително любезния персонал на магазина с обещание, че ще се върна отново там. Сега вече и го следвам в Инстаграм, тъй като имат и доставки из цял свят!

За любителите на марковите дрехи и обувки, това е Вашия магзин!

Разбира се, след мен повлякох и останалата част от групата …М не … определено не бях само аз, която излязох от там с покупки …

 

По между другото, намерихме и ОКИ-то. Ама между другото …

На фона на стълбите, уникалните улички, капаци на прозорци, история и катедрали, Модика предизвиква неспокойния дух на пътешественика да търси места с панорамни гледки. Едно от добрите места за поглед към долината е Белведере Пицо. Задължитено отидете и там, за да се насладите на прекрасна гледка!

Ако вече ви се пътешества из града на стълбите и шоколада, кликнете ТУК 

Градът е разделен на две части. В едната част няма забележителности, тя се е появила след земетресението през 1693 г. Другата част, наречена Рагуза Ибла, се разполага на хълма и е възстановена в средновековния си вид от местните жители след земетресението. Досещате се, че нашето пътуване с чиста съвест вече ни пренася в Рагуза!

Знаете ли … Много ми е трудно, когато Ви разказвам всичко това, да се сдържам и да не си букна самолетния билет и да си направя още една такава обиколка … Вярвайте, струва си всеки един извървян км … Сицилия не е просто остров … Тя е душата на Италия!

След опустошителното земетресение от 1693 г. градът е сринат до основи и възстановен в блестящ бароков стил.  Макар и не толкова популярен като Ното, Модика и Сиракуза, този град ще Ви очарова със своя спокоен ритъм на живот, с бароковата си архитектура, с красивите катедрали, с малките китни улички, с превъзходното вино и аромата на различните цветя, които се отглеждат тук.

 

Разделен е на две части, които са свързани чрез мост – горна част, построена след земетресението през 1693 г. и долна част, известна като Рагуза Ибла. В горната част ще се запознаете с модерния начин на живот и веднага ще усетите по-бързия му ритъм в сравнение с Рагуза Ибла. Въпреки че мощното земетресение срива тази част почти до основи, благодарение на любовта на местните жители тя бързо е възстановена и тук веднага личи новото строителство, контрастиращо на бароковия стил в старата част.

В долната част са разположени повечето от историческите паметници на града, както и многобройните постройки, изградени в стил барок, които веднага ще Ви грабнат със своите закръглени и сложни орнаменти. Това, което ще видите тук ще надхвърли всички Ви очаквания от този относително затънтен италиански град.

Заради красивата барокова архитектура в Рагуза старата му част е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и е истинско чудо, че е успяла да оцелее след мощното земетресение. Разхождайки се из тесните, лъкатушещи улички на историческата част на Рагуза ще се докоснете до историческото минало на града и ще усетите духа на онова време.

Можете да се спрете пред всяка една от десетките запазили се старинни къщи в стил барок и да отделите достатъчно внимание на всяка, защото не се повтарят и всяка една от тях ще Ви изненада. С откриващите се от стръмните и ветровити стълбища и мостчета сицилиански пейзажи, Рагуза е прекрасно място за романтично пътешествие.

На 10 км. от града се намира величествения замък Donnafugata, който се счита за един от най-красивите в Сицилия. Той има уникална архитектура, защото през годините е бил на няколко пъти реставриран, при което се е получила невероятна смесица от архитектурни стилове. Благодарение на майсторството на умелите архитекти, които са придали невероятен луксозен вид на замъка, това съчетание от изглеждащи на пръв поглед напълно несъвместими елементи е довело до напълно хармоничен вид на двореца.

Освен самия замък интерес представлява и парка му, в който всичко си е на мястото. Той е истинско произведение на изкуството и шедьовър на градинския дизайн, а в него освен традиционните за тукашния климат растения ще намерите и много редки видове.

Освен със своите впечатляващи старинни сгради, Рагуза е известен в Италия като град, който има собствени традиции в областта а производството на хранителни и селскостопански продукти.

Районът около него е най-продуктивната зона на спецификата на острова и ще можете да се уверите в това ако посетите някое от многобройните заведения в града. Местната кухня е фантастична, а сицилианското вино е известно по цял свят със своите първокласни качества.

Можете да посетите Рагуза по всяко време на годината, но през лятото температурите в Сицилия често стигат до над 35 градуса по Целзий, затова е по-добре да изберете по-прохладните месеци.

Когато си на обиколна екскурзия, обикновено винаги оставаш без дъх, запленен от всяко едно кътче, до което си се докоснал. И осъзнаващ, че на пръв поглед всичко е еднакво, но като повървиш малко, отпиеш глътка вино, опиташ от храната му, поговориш с хорта – на кратко усетиш душата му – то вече става напълно разлино от предходното!

И така всяко едно добива в съзнанието ти своя си чар и го запомняш с различна нотка на емоция! Време беше да сменим и хотела. Тъй като ескурзията е обиколна, налага се и нощувките са  на различни места и на кратко казано – да се местите!

Тук е момента, още веднъж да повторя, че Вие преди всичко сте тръгнали на екскурзия, а не на почивка и никак няма да е лошо да отчетете този факт още на тръгване, за да не сте разочаровани! Иманно, поради тази причина и хотелите в които спите не са УАУ и мега 5* лукс. За тази цел, се използват прилични хотели, обикновено 4* с добра храна, чисти чаршафи и топла вода – това, което Ви е необходимо!м Хотела ни беше толно от този тип. Чист, поддържан, с удобно легла, топла вода, чисто бельо, добра храна и … Икономическа Полиция …

Питате какво общо има ли … Ей сега ще Ви кажа …

Голяма част от дамите, са наясно с факта (дори да не го признават гласно), че италианците са едни от най-хубавите мъже в световен мащаб!!! Особено италианската полиция! Почити не познавам дама, без значение от семейния и статус, която да види итаиански полицай и да не се обърне …

Та … Качихме се в стаята, взехме си по един душ, сложихме дрешки и слязохме в ресторанта да вечеряме!

---

И за да не кажете, че пътеписа ми Ви е станал скучен и тривиален … Ето ви и малко пиканерии, които иначе всички останали биха спестили, но не и аз ……  Още с влизането, погледите ни се заковаха на масата в дъното – едри, красиви мъже с огромни мускули, чиито погледи бяха насочени към нас и отчитаха всяко движение, докато се приближавахме към масата, на която Мария ни беше настанлила.

Значи ще започна с това, че 1во ние бяхме най-младите от цялата група …

Ама нямате си и идея какво означава с поглед да ти бъде следена всяка стъпка … Буквално се почувствахме като малки мишлета, дебнени от котаци, които всеки момент ще скочат и ще ги налапат …

За сметка на това пък, ние далеч не падахме по-долу и отговаряхме на всеки поглед със същия насрещен … Нямахме никаква идея изобщо тези хора какви бяха. Само знаехме, че бяха красиви италиански мъже, мъскулести, грамадни, релефни … За дамите, които четете тези редове, ще кажа, че бяха облечени с бели тениски, под които се четеше всеки релеф и се очертаваше всяка плочка … и всичко едва се сдържаше да не излезе из под тясната тениска …

Мария ги познаваше. Още като забеляза как ни загледаха, веднага отиде при тях и им каза нещо.

Те не спираха да гледат към нас, нишо, че вече си бяхме седнали на масата и ситуацията започна да става леко сконфузно – комична, защото хем ти е сконфузно, хем те избива на смях …

Мисля, че беше крайно време да разберем кой за какво се бори в тази категория и придърпахме Мария … А тя, идвайки към нас се заливаше от смях … В крайна сметка, обясни, че това са Икономическа полиция. В Сицилия, ИП са органа, койото коли и беси. Та дори и по време на вечеря не спряха да ни хвърлят погледи и да се усмихват елегантно … колкото само един здрав полицай може да го направи … Усещали ли сте някога поглед на красив мъж, който може да се елегантен и груб и срог в едно и също време … Ето тези погледи бяха такива!  Дами … какво ще кажете 🙂

Бъдете внимателни! Полицията в Италия – може да бъде доста … коварна 😀😀😀

Вечерята и десерта бяха много вкусни, като добавим и разбира се „гледката“ от отсрещната маса!

И тъй като знам вече какви мисли Ви се завъртяха в главата … истината беше, че се забавлявахме изключително много и заедно с полицаите се смяхме през цялото време, както и всички около нас … Все някой трябваше да създаде повод за шеги и в този случай, повода бяхме ние … но пък целия автобус си намери занимавака по време на път, докато Мария не говореше … 😀

След вечеря се отправихме по леглата! Легнахме си с мечти …  Ха-ха – съвсем не е това, което си омислихте … Мечти, за новият ден, който предстоеше и новите … Предизвикателства, които ни очакваха!

А следващия ден, със сигурност си беше предизвикателство, тъй като ми предстоеше нещо изключително интересно, както и нещо, което не бяхме виждали до сега, а именно Долината на Храмовете в Агридженто и Мазара Дел Вало!

Искам да Ви кажа, че и този ден, не мина без емоции, при все, че никой не разбра, освен мен и сега, четейки тези редове, съм сигурна, че присъствалите на екскурзията ще се заливат от смях!

Предстоеше да видим една от основните забележителности на Сицилия, която включва останките на седем древногръцки храма от V век пр.н.е., посветени на боговете Хера, Зевс Олимпийски, Херкулес, храма Конкордия. Долината на Храмовете е включена в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Главната причина да дойдете в Агридженто – наричан „най-хубавият от всички градове на смъртните“ от древногръцкия поет Пиндар – е да побродиш из Валио дей Темпли (Долината на храмовете), уникална редица от златистокаменни дорийски храмове покрай един дълъг хребет, обърнати към морето. Непременно трябва да бъде посетен и неговият първокласен археологически музей.

Дошли за първи път в Сицилия през VІІІ пр.н.е., гърците започват да изграждат тези храмове приблизително 300 години по-късно. Днес те са един от най-фотографираните образи на Сицилия и най-голямата концентрация на ранна гръцка архитектура извън Гърция.

Темпио дела Конкордия (Храмът на хармонията), изграден около 430 г. пр.н.е., е един от представителните паметници на елинския свят; с 34 външни колони, които все още са изправени, той е един от двата най-добре запазени гръцки храма в света. Три пъти по-голям от него е гигантският Темпио ди Джове (Храмът на Зевс – чийто римски аналог е Юпитер, или Йове), третият по големина гръцки храм, изграждан някога. Археолозите смятат, че той е по-голям от базиликата „Св. Петър“ в Рим. Долината при изгрев-слънце е особено впечатляваща, а вие може да я видите на спокойствие от стаи 205 или 206 на хотел „Вила Атена“, преобразувана вила от ХVІІІ в. с изключително разположение пряко срещу Храма на хармонията.

В началото на февруари ароматни бели бадемови цветчета покриват долината и заобикалящите я полета и градът насочва вниманието си към своя ежегоден фестивал на платформи, игри и марципан в какви ли не форми – от fichi d’India (вид кактуси) до лимони, които изглеждат достатъчно реални, за да бъдат изстискани.

Къде: Долината на храмовете: в югозападния край на Сицилия, 127 км южно от Палермо. Тук, в долината на храмовете, Долче и Габана правят изключителен спектакъл, като поднасят по уникален начин последната си модна линия – миналата година!

Лутайки се из лабиринтните учлички на храмовата долина, ако не следвате ексурзовода – тотално ще се изгубите. И виждате, че вървите само напред, а като се обърнете, изте чувството, че сте на съвсем друго място ни кога не сте минавали по пътвя зад Вас … Странна работа беше тази долина. Аз лично се разсеях и се „затрих“ на 2 пъти и докато се оправя беше „доста весело“.

Всъщност, може би, това е част от магията – все пак бяхме заобиколени от гробноци – нещо, което изначално не осъзнавате, но минавайки по стените, екскурзовода Ви показва, как всяка една стена, представлява погребална камера и в нея е имало поставено тяло, Вие разбирате, че всъщност не сте само в долината на храмовете, а в долината на мъртвите … В това число ще видите наи ръждясали надгробни плочи от метален лист ламарина, усмишлено направени по този начин.

Там се намира и плочата на Джоване Фалконе – най-известния прокурор, известен борец срещу мафията в Сицилия. Малко по-късно, автобуса ни мина и покрай мястото, където Фалконе намира края си в бомбен атентат!

Едно убийство, което променя Италия завинаги!

За Италия датата 23 май 1992 е нещо като 11 септември 2001 за САЩ. Преди точно 20 години сицилианската мафия извършва атентат срещу най-прочутия ловец на мафиоти – съдията Джовани Фалконе.

Капачи, предградие на Палермо – оттук минава магистралата, която води към летището. На 23 май 1992 година именно по тази магистрала пътува Джовани Фалконе. Заедно с него в бронирания автомобил са съпругата му и трима телохранители. В 17:57 отеква мощен взрив. Бомбата е заложена в един от водосточните канали под магистралата. Фалконе, съпругата му и тримата телохранители умират на място.

Как мафията успява да удари с такава прецизност – и то при положение, че плановете за пътуванията и маршрутите на Фалконе са били строго секретни – и до ден днешен остава неясно!

На мястото с плочата на Фалконе в Долината на храмовете, имаше поставени цветя, тъй като съвсем на скоро беше и датата на годишнината от нехговата кончина!

Групата продължи надолу, а лабиринта ставаше все пое-извит. Пишейки тези редове, се замислям … че това си е чиста гробница, не само заради храмовете, а и заради лабиринтите!

Тъй като ми звънна телефона, се наложи да спра и да говоря, но … обръщайки се обратно, не видях нищо познато от изминатия маршрут, както и не видях групата пред нас.

А около мен – няма жива душа ... Нали се сещате какво е онова чувство, да се намираш насред гробница, само ти и слънцето … и трева и никой друг … Пак се завърташ – никой, погледжаш си телефона да звъннеш, но се усещаш, че причината да прекъснеш разговора от преди малко е загубата на обхват … и стигаш до онзи момент, който в анимационните филмчета му викат … О- Оооооо … а в България- „МИ СЯ – КО ПРАИМ“ …

Ми ко праим – вървим към морето … Смешно Ви е, ама като не намирате път – тръгвате към морето и все ще излезете някъде .. Добре, че старите знания понякога идват точно на време … И тръгнах .. след няма и малко време, видях гърба на единия колега от групата и … сърцето ми дойде на място. Абе нкога нямам навика да се губя в такива малки места, а и като цяло да се губя, НО в тази екскурзия на 3 пъти ударих тази греда и честно казано никак не беше приятно, тъй като и в 3та случая ситуацията не беше особено приятна.

Финално по морето, по морето и стигнах до групата … които бяха вече почти на излизане – и слава Богу.

В интерес на истината, за 1ви ъту отивам на екскурзия, където не съм чела нищо по прпграмата. Знаех основните градове, в които ще се ходи и Етна – а какво друго ще се посещава си нямах и капка идея. Тръгнах точно като заблудените турисати и искам да Ви кажа, че ми хареса … Така във всичко намираш прелест и се радваш и се възхищаваш на всяко едно камъче по пътя … С изключение на долината на Храмовете.

Имайте предвид, че мястото наистина е повече от впечатляващо, но предвид храмовете по света, които съм изгледала, в това число и Карнак в Египет … е със сигурност това не повдигна ефекта УАУ в мен и честно казнао искасх да си ходя.

Хубавото от цялата работа е слончето, което си купих с тениска на долината на храмовете … Слончето е с такава тениска, да не помислите, че аз … Помрънках малко на Мария, която почти не ми обърна внимание,  (хаха) изпихме по една студена вода … А, трябва да Ви кажа за водата в Сицилия … и се отправихме към Джузепе – автобуса!

Водата в Сицилия е единственото ужасно нещо. И като казвзам ужасно, нямам предвид гадна, а някак си сранна и не може да те напие. Жаден си, изпиваш с литри и продължаваш да си жаден. Не ти утолява жаждада по никакъв начин … което беше повече от неприятно.

Но и с тов се справихме. В крайна сметка бяхме в Сицилия – Мафия, Джелато, Романтика, Предизвикателства, Етна … и всичко останало за което сте си мечтали!

Сицилия се оказа другата Италия. Без Сицилия, Италия не би имала душа!

Пътят отново заподскочи пред нас. Както можете да се досетите, в момента в който седнех на седалката и заспивах … Аз преди всичко обичам да спя в автобус, когато съм турист и това е едно от любимите ми занимания. В присъница, разбира се, слушам екскурзовода.

Наближаваше обяд. Спряхме в едно странно и празни градче. Сякаш там нещо се бе случило и хората бяха избягали и напуснали града … Празно – а всъщност истинската причина е, че от 12:30 до 16:00 Сицилианци си почиват активно и буквално всички са по домовете. По улиците не можеш да вдиш жива душа. Ама като ви казвам пустош, все едно се намираш в призрачен град, само, че много красив …

Сега да не решите, че са ми изтрябвали хора … и без това бяхме доволно гояма група. Това е иделания момент за уникани снимки!

МАЗАРА ДЕЛ ВАЛО … Никога не бях чувала за този град!!!

На фона на празните улици, си нямате идея в каква магия и приказка едновременно попаднахме!

По всички стени ха къщите бяха вградени керамични плочи, всяка ръчно изрисувана със своя история,и разказваща нещо. И забележете – тези керамики бяха не само по стените – те бяха и по земята … те изкачаха от всеки ъгъл и ни разказваха по нещо … Вратите на гаражите, също бяха нарисувани и те със своята приказка … и не прост графити, а картини с дълбочина. И всичко това е направено само и единствено от ръката на кмета на града! Той сам е направил и нарисувал всичко това!

Този път, ще Ви публикувам цялата галерия и ще ви оставя да се насладите на красотата на това градче!

Никак не е трудно да се влюбиш в това градче и да искаш да останеш там! Толкова цветове на едно място и такава чистота, не бях виждала никъде до сега!

А ето и централната част!

На Пиаца дела Република е събрано разнообразно съчетание от барокови сгради и други постройки като Епископския дворец, катедралата и статуята на Сан Вито, както и на Пиаца Плебисчито с музея Дел Саторио. В по-високата част на града се издига забележителната норманска църква Сан Николо Регале.Онова, което Мария ни разказа и показа, със сигурност няма да го срещнете в нито една книга и не ще го порочетете в интернет!

 

Просто трябва да посетите тази екскурзия. Сицилия от А до Я.

Сега се върнете малко назад в разказите ми и си спомнете „До Милано и назад„, където Ви разказах за църквата със снега в Бергамо, която уж „случайно“ открихме … Това беше 1вата църква, в която още с влизането онемях.

Наред с разказите си, Мария спомена, че ще ни покаже нещо уникално, което със сигурност не сме виждали. Ставало дума за една църква в Мазара дел Вало.

Какво пък толкова да не сме виждали на църква – особено след църквата със снега в Бергамо …

Звънна на една жена, с която се уговориха, че до 10на мин ще сме пред киезата – да се чакаме там.

Помоли ни, да съберем по 1-2 евро, кой колкото има на сърце, тъй като жената идва специално заради нас да отвори църквата в почивката си.

Малък катедрален храм, чиято стара врата проскърцвайки – се отвори силно и отвътре се разнесе миризмата на старо дърво …

Прекрачвайки прага, обаче … се почувствах сякаш се пренесох с друго време. Сякаш пред мен беше едно вълшебно огледало, което те отвежда в други светове … В такъв един по-различен свят се преноесох и аз.

Това е втория храм, в Европа, който ме накара да онемея и който нарекох „мое място“. Почувствах се все едно съм си у дома. Там беше красиво и спокойно!

Самия храм беше изобразен в изключителен бароков стил, изпипан до последния детайл!

Всеки един косъм на коса, всеки един нокът на ръка, всяко едно женско и мъжко тяло – всичко беш прсто невероятно и запазено от времето. Не мога да го опиша- съжалявам. Трябва д го видите. Не съм мислила, че ще го кажа някога, но разгледайте снимките, защото аз тук нямам наистина какво да кажа. Това място трябва да се види и усети!

И дори и от снимките няма да добиете чак такава представа. Тази киеза просто имаше душа!

Ще Ви оставя да се насладите на галерията!

Историята, която Мария разказа бе следната.

Един гореш следобед, когато е била тук отново с група, вървеки сама из улиците, докато групата имала свободно време, Мария среща слаб странен човек, намирисващ на чесън, който я спира и я заговаря. Виждайки баджа и, я пита дали и е харесал града и дали е видяла една църква еди къде си. Разбира се, Мария изказва впечатления, но също така казва, че са гледали доста църкви  и не смята за нужно.

Странникът, обаче настоява да покаже на Мария църквата и тя се съгласява.

Докато вървели, той разказал на Мария за града, разказал и историята почти на всички керамики, през които са минали и тя се очудила, че той знаел толкова много а е едно обикновено човече.

И именно той завежда Мария за 1ви път в тази църква и предизвиква у нея изключително възхищение. В същото време и към самия него, че без да я познава и разказва толкова неща.

Когато Мария си взема довиждане с жената от жърквата, странникът вече го е нямало. Мария споделя за рисунките, колко много от историите е знаел и как е възможно, при условие, че това са творения на кмета … И тогава жената споделя, че това дефакто е бил самия той – кмета на Мазара дел Вало и Мария ахнала … Толкова обикновен и непретенциозен и по нищо не можеш да разбереш, че това е той …

Така нашата екскурзоводка разбрала за града всичко онова, което ни предаде и което както Ви казах може да научите само и единствено, ако дойдете в Мазара дел Вало с Сицилия от А до Я.

Спуснахме се по крайбреждана улица и седнахме на една уникална джелатерия – малка и скатана в една от уличките. След толкова много вълнение, беше момента да изпием по един леден коктейл ШПРИЦ АПЕРОЛ и разбира се придружен с джелато.

Пропуснах да Ви кажа, че срещу скромната сума от 20 евро се сдобих и с мечтаната дървена индианска маска за стена, но да се върна на коктейла. Тук е момента да спомена, че имахме лек проблем с автобуса, но когато една фирма има стабилни партньори, те винаги реагират бързо и адекватно! Автобуса ни беше сменен и нашия драйвър – Джузепе, дойде с чисто нов, комфортен и удобен!

Мина и този ден. Качвайки се обратно в автобуса, всички бяхме заредени с много емоция и не спирахме да обсъждаме видяното, особено катедралата в която Мария ни въведе и от която бяхме особено впечатлени!

Групата ни беше просто уникална. Държа да спомена, че до сега рядко съм попадала на слаба група и видно и този път имах късмет!

Хора с уникално чувство за хумор, високо интелигентни и възпитане!

Прекрасно е, когато си в една група с широко скроени хора, с възпитание, хдили, обикаляли, видяли, интелигентни … Винаги имаш тема на разговор!

Вечерта в хотела се събрахме подобаващо и си направихме една българска вечер, както си му е редно, като съвсем на кратко обсъдихме следващиея ден, който иначе казано щеше да е не по-малко вълнуващ!

В крайна сметка предстоеше СТОЛИЦАТА – ПАЛЕРМО!

Колко пъти сте влизали в катедрала, в която вдигайки поглед, е разказана цялата библия … Тази в Монреале е точно такава. И ако не ви се е случвало, то задължително идвайки в това градче, я посетете!

Една от основните дестинации за краткопътуване извън Палермо, определено е Монреале – домът на катедралите със златните мозайки! Монреале е малко градче, намиращо се само на 8км от Палермо. От хълмовете му, се разкрива невероятна гледка към долината Конка Д,Оро. И независимо, че разкриващите гледки са повече от достатъчно основание да се разходте до тук, то истинския фокус, остава норманската катедрала и нейните златни мозайки! Определено, няма да сгрешите, ако си отделите повече време и да разгледате подробно библейските сцени в катедралата – общо над 6000 квадратни метра. Освен моменти от Библията (Адам и Ева, унищожението на Содом и Гомор, сцени от живота на Христос) и библейски лица, са изобразени и светски фигури от времето на украсяването на храма начело с крал Вилхелм Втори на няколко места.

Погледа Ви ще бъде привлечен от Христос, който е изобазен на централната апсида. Глават и ръцете му се извисяват на 20м височина, лицето е представено с милосърдно изображение, а ръцете му са изпънати, сякаш обхваща цялата красота на катедралата! Отдолу може да се види Богородица с младенеца, съпътствани от ангели, а под тях е редът със светиите. Всеки от тях е оцветен в тъмно и идентифициран по име!  На двете страни на апсида са изобразени Петър (в дясно) и Павел (ляво), а арките пред всяка апсида, показват грациозно мъченичеството на всеки от тях – от разпъване, до обезглавяване!

 

Цялата тази пищност е кралско решение на управляващия по това време Сицилианското кралство – крал Вилхелм Втори Добрия, чието царстване се смята за златен век в историята на Сицилия. Украсявайки богато и пребогато катедралата,  той искал да демонстрира политическа и религиозна мощ, както и да надмине дядо си, който издигнал катедралата в Чефалу. Резултатът е останал почти непокътнат почти едно цяло хилядолетие.

 

Мозайките тук, се определят като едни от най – общирните и необикновени обекти на християнското средновековно мозаечно изкуство в целия свят, както и връх на сицилианското – норманско изкуство!

Самата катедрала, се издига в ценитъра на града, обгърната от два открити площада и обградена от алеи, между които ще намерите симпатични магазунчета за картини и сувенири.

 

За да влезете вътре, обаче, трябва да сте облечени пододящо и задължително със затворени рамене и деколте, ако сте жена и дъллъг панталон за мъжете или дълга пола за жените

Мозайките вътре, били предназначени за само поклонници, които можели да четат заветите директно от стените!

 

Не пропускайте и двора на съседния манастир с покритата колонада с над 200 колони – тук си личи увлечението на Вилхелм Втори по арабския стил. Една от колоните е украсена със злато и скъпоценни камъни, мозайки и лава, а на друга Вилхелм дава като подарък катедралата на Богородица. За да разберете колко педантично е подреден дворът с колонадата, трябва да го видите отвисоко. За тази цел се качете на терасата на катедралата (влиза от самата катедрала) за птичи поглед.

 

Не пропускайте да се прокраднете и през тунелите и да излезете на една от покривните площадки на манастрира.

 

Леко стресиращо е за рзи от Вас, страдащи от клаустрофония, но пък гледката на която ще се насладите, си заслужава!

 

Ще имат и възможност да видите архивната част на манастира със старите ръкописи, както и част от съкровищницата!

 

 

Имайте предвид, че за да видитте всичко това, трябва да си закупите обходен билет за посещение, както и да упоменете, че искате да влезете и в съкровищницата!

Разходете се около катедралата и по стръмните улички наоколо, където ще видите много калдъръм и старинни къщи. Ще попаднете и на ателиета на майстори на мозайка – традиционен занаят за Монреале, който се е съхранил с годините.

За всички, които попдата индивидуално: До Монреале се стига много лесно с местния автобус 389 от Палермо (спира близо до Палацо дей Нормани в Палермо и стига за 20 минути). През деня градчето може да бъде претъпкано, но привечер тълпите се разреждат значително и Монреале става приятно и спокойно място, където да останете за вечеря.

Но ние със сигурност нямаше да останем за вечеря, тъй като ни предстоеше нещо повече от уникално и колоритно.

Точно така … Палермо!

Исторически град в Южна Италия, също е столица на автономния регион Сицилия и на провинцията Палермо. Град, прочут с богато архитектурно и нормандско културно наследство и фантастични ресторанти. Всичко това е концентрирано в централната част на града и се разглежда лесно с една пешеходна разходка. Нашата стартира от Порта Нова!

 

Главният град и столица на Сицилия е основан през VIII в. пр. Хр. от финикийците, привлечени тук от удобното естествено пристанище, разположено под масива на Монте Пелегрино. През дългите си години на съществуване различни култури са оставили отпечатък върху архитектурата на града, като в днешни дни могат да се видят елементи от арабски и византийски влияния, които се преплитат с готика и барок.

Дуомото в Палермо е една от най-големите забележителности!

 

Характерно при нея е сливането на много стилове, което е следствие от дългата история на допълнения, промени и възстановявания.

Изключително важна в Палермо е религията – римокатолицизма. Патрон на града е Света Розалия. В нейна чест на 14 юли се организира празненство , което всъщност е най – голямото социално събитие в града.

 

Тръгваме надолу по главната улица и колкото повече вървим, толкова повече града става все по разноцветен, сякаш се намираш в пералня от багри. И като казвам цветен, имам предвид не само цветово. Тук всичко е цветно – хората, сергиите, шума, тълпите, улиците … и всичко е по много … Този град е жив, в това число и по обяд …

 

В центъра на средновековната градска част на Палермо се намира и бароковото кръстовище „Куатро Канти“ (Quattro Canti) или „Четирите ъгъла“. Във всеки ъгъл на кръстовището могат да се видят уникални сгради, украсени със статуи и пищни колони. В непосредствена близост до кръстовището можете да разгледате красивият, но скандален фонтан „на срама“ на площад „Претория“. Наречен е така от жителите на Палермо, които били скандализирани от голотата на статуите, разположени на фонтана. Чудесно място за разходка.

 

Впечатляващи в Палермо са старинните нормански сгради, особено в стария квартал на града, красиви дворци от арабско време, катедрали и музеи.

 

Друга основна забележителност е Teatro Massimo – най-големият оперен театър в Италия, който се слави с превъзходната си акустика.

И … магазина на Dolce & Gabbana … След изключително многото багри и атракции в прословутата столица Палермо, беше време и за свободно време … Когато от самото начало си наумиш, че трябва да си вземе кецове на Dolce N Gabbana – си готов, дори и гладен да обърнеш Палермо, но да намериш магазина. Добре, че има кой да ми угоди. Повървяхме доста, при все, че попаднахме и на още един страхотен театър с още по-уникална архитектура.

И както може да се досетите, по обяд магазините НЕ рабоят!

И както казваше баща ми – „Нашия късмет, тате, нали знаеш къде е … “

При това положение, беше време за храна, тъй като бяхме повече от гладни!

Връщайки се обратно по улицата, нагоре, бях съзряла пицария с пица на парче, където пиците изглжаха повече от вкусни и се отправихме към нея.

Уви, със сигурност не бя срешила! Пицата беше уникална! Особено добре ми дойде с кола … В крайна сметка си в Италия и  Il Dolce Far Niente трябва да се спази!

И за да не остана валат, си набелязах кожен магазин, в който реших поне да си сменя портфейла.

Докато хапвахме, звънна Мария и дойде при нас. Довършихме невероятната пица и пресякохме до кожения магазин отсреща на улицата.

Жената  там, беше собственичака и каза, че се занимава от доста години и всичко е тяхна марка.

Харесах си портфейл, кафяв, с много добро разположение, което за мен беше важно. И го купих. Но това никак не означаваше, че съм доволна от живота хахаха!!!

Трябваше да се връщаме обратно на автобуса, където ни беше уговорена срещата, но Мария реши, че ще ни заведе да хапнем уникално джелато, точно до Театро Массимо!

И верно, джелатото беше супер! С бисквитка и мини ликьорче 🙂 Колко мило 🙂

Остатъка от групата започнаха да се събират малко по малко и се отправихме към Джузепе! Трябва да Ви кажа, че бих живяла с удоволствие в Палермо! Не всеки ден виждаш град, в който се сблъскваш с чистота и мръсотия, с пранета между блоковете, с крещящи хора, полиция, колелета, които дънят музика на разсипия, магазини на всеки ъгъл кой от кой по-претрупани и разхвърляни и …. абе не всеки ден виждаш подобна гама или палитра от цветове!

Палермо оставя силен отпечатък в съзнанието ти и започва да ти изглежда сякаш всичко останало бледнее на неговия фон!

Всъщност не е така, защото всяко място само по себе си има своя чар, но Палермо някак … ти показва, че светът може да бъде цветен и това те впечатлява и те държи в плен, дори когато си тръгнеш от там!

И въпреки цялата си прелест, ти си тръгваш, като вътршно в себе си си обещаваш, че едни ден ще се върнеш отново …. Всъщност както си обещаваш всеки път и на всяко кътче, където стъпиш в Италия …

Приказката, обаче продължаваше. Очакваха ни Чефалу и Месина.

В този пътепис на много места, ще срещнете израза „Влюбих се“… Да, влюбих се! Влюбих се в Сицилия … А още повече се влюбих в Чефалу …

Мечтите на децата се наричат приказки. Мечтите на възрастните надежди. А за магията няма възраст!

Чефалу е построен под огромна канара, наподобяваща крепост, в подножието, на която се е сгушил един от най-елегантните главни площади в Сицилия – Дуомо и величествената норманска катедрала от 12 в. Разположен е на брега на Тиренско море.

Освен модерна курортна част и запазената история, Чефалу предлага и страхотна кухня със свежи зеленчуци и прясна риба, великолепни залези, многобройни маршрути за разходки и плажове за откриване.

Ето само три от причините, заради които си струва да видите с очите си Чефалу:

За да се почувствате като в картичка

Уличките, площадчетата, старите църкви и цветята по балконите ще ви пренесат неусетно в Средновековието и ще ви накарат да се чувствате като магически попаднали в картичка. Привечер открийте крайбрежната алея (Лунгомаре), където и местни, и туристи се наслаждават на бриза и на меката светлина на залязващото слънце.

За да се качите на Ла Рока

Издигащ се над града, скалният масив Ла Рока е мястото, което арабите са избрали, за да издигнат крепост. Многобройни стъпала ще ви отведат през три крепостни стени до върха, откъдето можете да се насладите на гледка на Чефалу в краката си. Тук се намира и храмът на Диана от 4-и век, който е сравнително спокойно и романтично място.

Заради плажовете

Плажовете на Сицилия са любими на хора от целия свят и има защо. Лунгомаре е 5-километровата пясъчна ивица на Чефалу с плитка и спокойна вода. Мадзафорно се намира на около 3 км от града и представлява поредица от малки плажчета, които се редуват със заобикалящите ги скали. Любимият на местните плаж е Сетефрати.

А сега си спомнете заглавието на пътеписа … и за душата … Е, Чефалу носи оголяма част от тази душа!

Когато се настанихме в хотела, след обиколката на Палермо, беше надвечер. Слязохме да вечеряме и решихме да отидем до градчето да го разгледаме вечерта. Знаете, че магията винаги се появявам вечер и то преди полунощ … Е, ние търсихме точно нея!

И я намерихме! Намерихме я в Чефалу!

Както сами можете да се досетите, всичко това беше благодарение на Мария,м която за пореден път се съгласи да ни угоди и да дойде с нас до градчето, което между другото беше само на 2 км. Тук е и момента да кажа, че колегите от Абакс винаги идеално подбират хотелите си при подобни екскурзии. Много е важно хотела да се намира в лизост до град или градче. Всеки иска като се прибере, след вечеря да се разгоди, а Санта Лучия беше точно такъв тип хотел. Още нещо – Санта Лучия е и един от базовите хотели на Абакс, в който се настаняват и туристите за почивки в Сицилия.

Казах Ви, че те вяинаги подбират всички внимателно, прецизно и изцяло за удобство на туриста!

Разбира се, предвидливо си бяхме взели от съседния маркет бутилка просеко, което оставихме за насейна след разходката.

И така. За да стигнете до шосето, което ще Ви отведе до Чефалу, трябва да слезете по стълби, които между другото са доста стръмни.

Истината беше, че нямах никаква идея какво да очаквам. Изначално нито от Сицилия, нито от Чефалу … Колкото повече наближавахме, толкова повече усещах аромата на морето под краката ни и аромата на старото граче Чефалу.

Лъхаше на магия, която се разнасяше около нас. А тази магия, ако ви завладее, ще ви държи в плен – цял живот!

Мария ни повече по тесните услички, по които нямаше нито един човек. Хора имаше само в заведенията – седнали да вечерят. И това му беше хубавото – нямаше ги досадните тълпли, които ти се пречкат и се бътат и не можеш да се разминеш. Чефалу отвори вратите си само за нас … Как да не се почувстваш специален!

 

От разказите ми, а и тези, които сте били в Италия, знаете, че ако искаш да се изгубиш по уличките – това е мястото … Чефалу ни показа толкова малки и тясни улички,  че веднъж ако влезеш, няма да ти се иска да се измъкнеш никога повече …

Чефалу е като една малка фабрика за магия, а като добавим и романтиката, която се носи във въздуха му … съвсем няма да ти с иска да идва денят!

 

Тайните, които ще Ви покаже Чефалу през нощта – деня не може да ви ги предостави!

А едто и една от ях … Шопинга нощно време е далчен по-лриятен от колкото през деня, особено, когато магазина е пред затваряне и вие сте еднствеите клиенти в него!

Вниманието е насочено само и единствени към Вас и независимо, че са пред затваряне, хората решават, че ше ви обърнат внимание!

Особено, когато магазна е тип ръчно изработено! Роклите, обеците, колиетата … всичко бее минало през ръжцете на една много красива млада дама,  – забележете – филипинка, омъжена за сицилианец.

На тази жена нито за момент не и допречи, че часът вече отиваше 21:30, че ние не спираме да мерим някакви рокли и беци, че мъжа и дойде да я чака … Да не говорим, че той също влезе в магазна, заговори се с нас … Това беше най-прияния шопинг, който някога съм правила … Искате магия – ето ви … В полунощ, видно магията оживявала, макар и шопинг терапия. Ако искате да я намерихте – винаги ще я откриете във всичко около вас!

И не само, че си купихме рокли, но и девойката ни направи отстъпка от ценаа и то никак не малка!

Е как да не се върнеш на следващия ден – и доведхме и цялата група … Ако търситешопинг и магия – ами ние сме хората! Намираме винаги каквоти ни трябва … Или понякога то ни намира … 🙂

 

А ако имаш и такъв уникален гид като Мария … Просто търсенето винаги ще е увенчано с успех!

Събудихме се е след закуска беше време за Чефалу на дневна светлина …

Наричат Чефалу „Забравеното бижу“ … Мисля, че няма нужда да Ви припомням, ч съм родена под щастлива звезда … В Чефалу, на единия от бреговете снимаха американска нова продукция … Помолиха ни да се изместим, но … пак както можете да се досетите, това се случи, сед като направихме изключителни снимки – кога друг път ще ни се отдаде тази възможност …

 

Казах ви аз, че Чефалу е магия 🙂 КАК СИ Я ПРЕДСТАВЯТЕ ВИЕ ТАЗИ РАБОТА – ДА ОТИДЕТЕ В чЕФАЛУ И ДА НЕ СНИМАТЕ ФИЛМ

 

Оказа се, че Чефалу поднася своята магия, както през нощта, така и през деня – шопинг терапията продължи – купих си уникален кожен портфейл от телешка естествена кожа, от един иключителен човек, на който това му е семеен бизнес от години!

Ще ви дам един съвет: Когато искате да си купите нещо в друга държава, се доверете на Вашия гид. Макар, нещата, които купувате да са една идея по-скъпи, то със сигурност има защо – на кратко качеството е в пъти по-добро и поне сте сигурни, че не сте се сдобили с поредния имитационен боклук!

*Роклята е видна на снимките!

 

Чфалу не само имап релрасни поясъчни плажове, но е и известен с катедралата, в която можете да видите шедьовъра на Антонело дфа Месина – „Портрет на незвестен човек“.

Мога да Ви разказвам много и сигурно няма да ми стигне една цяла вечност, за да Ви оиша красотата на товамагическо градче, но … Трябва да оставя нещо и за Вас, когато отидете там!

Посетихме и Месина –  третият по големина град в Сицилия и столица на провинцията Месина. Религиозните здания в Месина са няколко – катедралата на Месина от 12-ти век разрушавана и построявана два пъти – след земетресение (1908г.) и бомбардировки (1943г.), Annunziata dei Catalani – със засилен арабски архитектурен стил, Santa Maria degli Alemanni – било е параклис на тевтонските рицари.

Признавам си честно, след Чефалу, с н етърпение очаквах Етна и Таормина. Месина също е прекрасен град, чо някак си леко ми избледня пред Чефалу 🙂 Ако наистина оставях по реална част от сърцето си където отивах, вече щях да съм под земята без сърце …

Кулминацията беше вече на една ръка отстояние!

Отпътувахме за подножието на един от най-високите действащи вулкани в Европа – същия онзи, който ни посрещна сърдит и пушещ, сякаш ни показваше могъществото си и ни казваше, че природата е над всичко! Именно Етна!

Очакваше и изкачване с автобус на височина от 1910м над морското равнище!

Една мечта, която бе на път да стане реалност!

Повярвайте ми, усещането е просто неописуемо! Да стъпиш там, къдетоземята ври под краката ти в буквалния смисъл на думата  … Усещането е просто неописуемо, да знаеш, че всеки момент тази земя може да излезе на повърхността и ти да се превърнеш в малка прашинка за части от секундата … Усещането е неописуемо, да разбереш, че си нищо пред силоте на природата … Това усещане не е за всеки и трябва да имаш адската смелост да се качиш там, особено, когао на следващия ден разбираш, че Етна изригва точно на мястото, на което си стоял предния ден … Доста страшнично, нали?

Но всичко под ред!

Който го е страх от мечки, не ходи в гората!

Е, мен не ме беше страх, за разлика от доста от нас, кото останаха в подножието и не посмяха да се качат по нагореЗа нас, обаче приключението Етна даде своя старт!

Качиха ни на лифтове, които ни отвеждат то огромни бронирани джипове – камиони, с които отиваме до самия кратер на вулкана Етна.

………….. ЧАСТ 2РА