Когато си в Рим, прави като римляните … или When in Rome – Част 1ва

„Да, най-накрая пристигнах в тази столица на света! Сега виждам всичките мечти от младостта си да оживяват. Само в Рим човек може да разбере Рим.“ – Гьоте

Ето как го разбрахме ние …  Рим беше доста обмисляна дестинация. Като казвам обмисляна, имам предвид, че бях изправена пред дилема дали да си направя индивидуален трип или този път да заложа не организирано пътешествие с колеги. Да Ви призная, доста мислих над този въпрос! Рим не е като другите градове. Той е събрал в себе си толкова история, че понякога си мисля, че цял един живот няма да стигне, за да го опознаеш! Тази мисъл взе надмощие и избора падна на организирана програма. Предвид, че всички колеги с които работя са изключително добри в работата си – да избереш програма се оказа също не толкова лесно решение. И все пак същото избра Вени. Вени, е колега от Русе. Рядко добър професионалист, реализиран на туристическия пазар от дълги години. С Вени работя от доста време и с оглед гореизложеното, никога не съм изпитвала притеснения относно изпълнението на програмите. Също така уважавам изключително много Вени и като човек и сме в прекрасни приятелски отношения. (запомнете това име. Мисля, че вече доволно добре Ви стана ясно, кое ме насочи да избера именно нея за осъществяването на поредната ми мечта – да посетя Рим. Освен всичко останало, Рим е с голяма доза сантиментална стойност, тъй като трябваше да го посетим заедно с майка ми и баща ми. От предходния блог, разбрахте, че татко за съжаление вече не е между нас, но аз трябваше да спазя обещанието си и заминахме заедно с майка ми. Минчето между другото е изключително добър спътник.

Спокойно може да се причисли към онзи тип травел френдове, които не те притесняват за нищо и могат да се движат както самостоятелно, така и в група.

Към Групата на Шаро“, се присъединиха и Диляна е Веско. Наши приятели, с които се познаваме … вече не знам от колко години. Дилянка е собственик на прекрасен магазин за цветя и се занимава с организиране и аранжировка на сватби, кръщенета и всякакви други събития. (FRAGILE – FB) Никога до сега не бяхме пътували заедно, но когато споделих, изненадващо реши да се присъединят към нас и ми се строи добра идея.

И така, стъпка по стъпка, в не толкова далечния Октомври 10ти 2019г. рано рано сутринта, се озовахме на летище София, с куфарите и готови за път. Отивахме в РИМ. Спряхме пред терминал 2 и по табелката, се ориентирахме и намерихме нашия водач – Таня. По-късно ще Ви разкажа за нея. Ryan Air не са от любимите ми авио превозвачи, но слава Богу ни приземиха живи и здрави!

Излизаш от терминала, поемаш 1вата глътка въздух и веднага разбираш, че вече си в Италия … Атмосферата на Стара Европа и най-вече на италианския ренесанс. Качихме се в автобуса, който ни чакаше за трансфер до хотела и потеглихме. Не веднъж в разказите ми за Италия, съм Ви споменавала, че тя е единствената държава, в която олющените сгради НЕ правят впечатление!

Пристигнахме до хотела, който се намираше на много стратегическо място. Буквално 5 мин ни деляха до метростанцията от където се придвижвахме до централната историческа част на Рим. Защо използваме обществен транспорт – защото предвижването е много по-лесно, а и не се позволява използването на туристически автобуси в историческата част на града. От друга страна всяко нещо крие своите приключения и забави. Но всичко по реда си. Тъй като стаите все още не бяха готови, ни отключиха една в която си оставихме багажите, освежихме се от полета, сменихме тениските и с нетърпение изхвърчахме навън готови за нови „подвизи“. Тук е момента да Ви разкажа за Таня ☺️. Тя ни пое от летище София и щеше да бъде с нас през цялото време на пътешествието! За съжаление, днешно време, рядко се запознавам с високо интелигентни хора, които да са компетентни на всякакви теми, широко скроени и с които водиш изключително лесно разговори. Ето такъв човек е Таня – съвсем на кратко. Още с влизането в Рим, започна да ни запознава с града, с вичко онова, което ни заобикаля и което ни прави впечатления. Когато сте на едно такова организирано пътуване, много важни са 1вите впечатления, които екскурзовода ще създаде у вас. От това зависи нагласата Ви и как ще възприемете страната в която се намирате – до края на пътуването си! Разбира се, Таня бе влюбена в Италия и в Рим. Ето по това си приличахме! Но да се върнем на Рим. Излезнахме от хотела и се запътихме към метрото.

Всички, които ме познават и са пътували с мен, са наясно, че при наличието на екскурзовод, аз винаги съм в челните редици, на 1ва линия. (Имах един треньор, който казваше – „Близо до треньора – вътре в отбора). Когато си отпред до екскурзовода, 1во винаги чуваш всичко и преди всичко виждаш всичко, без някой да ти пречи. Отделно имаш невероятния шанс да си направиш 1ви уникална снимка, още преди останалите да за запълнили пространството пред теб за да слушат. Това са едни такива привидно дребнички детайли, но като се замислим … не са излишни като съвет.

Запомнете това ☺️

Слязохме в метрото. Таня раздаде на всички билетчета, с които се чекирахме и всеки един по един в индийска нишка се запътихме към перона. Както можем да се досетим, рано сутрин, метрото беше претъпкано. Знаете ли, сега, когато Ви разказвам всичко това, се сещам за … „онези времена“ в които всичко беше спокойно. Тъпчеш се в един вагон с едни хора от всякакви народности и нито за миг не ти пука, че ще се заразиш от някаква болест или, че човека пред теб по всяка вероятност може да е преносител на някаква зараза … Разбира се, аз нали не мога да стоя и да мълча – не спрях да бълвам всякакви бисери докато се возехме, а всички останали около мен да се заливат от смях. Винаги съм обичала да бъда център на внимание и в голяма част от случаите ми се получава и то успешно. Не случайно съм Ви разказвала, че процента хора, които познават мен е в пъти по-голям от този на хората, които познавам аз. Сега разбирате защо е така. Стигнахме на централната станция на метрото – Гара Термини. (Между другото, ако пътувате индивидуално, Ви съветвам да си рентнете хотел или RBNB апартамент в тази част на Рим, за да сте близо до историческата част) Пуснахме се по реката на хилядолетната римска история и приключението ни отведе до 1вия бряг – Площад Навона ( Piazza Navona).

Архитект: Джовани Лоренцо Бернини. Горещите почитатели на Италия твърдят, че на Ботуша най-красивите площади са „Кампо“ в Сиена и „Навона“ в Рим.Отразяващ 2000 години римска история, площад Навона е удивителна смесица от римски стадион, средновековен пазар и бароков площад, сцена на великото съперничество между гениите на барока Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. През XVI век на Пиаца Навона са издигнати Фонтанът на мавъра и Фонтанът на Нептун, по проект на Джакомо дела Порта. През 1651 г. е завършен централният фонтан – Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини.

Съвременният си вид площад „Навона“ придобива през XVII век, когато папа Инокентий X от рода Памфили построява тук своята резиденция и възлага поръчки на бароковите архитекти и скулптори Бернини, Боромини и Раиналди. Площад „Навона“ е известен с обкръжаващите го сгради: дворецът „Памфили“, църквата „Света Агнеса“ и др.
Пътят ни отведе към площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda)

Пантеонът (Pantheon) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всички богове, като в превод от гръцки (Πάνθειον) означава“ на всички богове“. В наши дни е католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda), като е сред най-големите инженерни достижения на античността, достигнали до наши дни.

В апсидата на главния олтар се намира копие на византийска икона на Богородица, чийто оригинал се пази във Ватикана.
В Пантеона се намират гробниците на италианските крале Виктор Емануил II и Умберто I, и на кралица Маргарита Савойска.
В храма са погребани също художникът Рафаело, архитектът Балдасаре Перуци и музикантът Арканджело Корел.
На площада пред Пантеона има фонтан, в който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е. и е пренесен от Египет.
И тъй като вече бе станало обяд и всички бяхме леко гладни … Направихме като римляните – зарязахме всичко и се отдадохме на хранителни изкушения. Малко зад Пантеона имаше уличка с прекрасни ресторанти. Като казвам ресторанти, Ви говоря именно за онези с карираните покривчици, за които започваш да си мечтаеш от момента, в който стъпиш в Италия.
На кратко, дойде мигът на Il Dolce Far Niente – или онова чувство, което италианците наричат Изкуството да не правиш нищо и да му се наслаждаваш!
Та седнахме в едно от тези симпатични ресторантчета.
Когато сте в Рим, трябва да знаете, че повечето такива мънички, предлагат така нареченото туристическо меню – 1во, 2ро, 3то, вино, вода, безалкохолно и цялата история Ви излиза от порядъка на 20 евро на човек.
Та винаги се започва с предястие – брускета със зехтин, моцарелла и песто, основното, обикновено е или паста или пица или лазаня – по избор – рзбира се, повече от върховно приготвени и за десерт, както се досещате топка джелато!
И всичко това придружено с каничка уникално бяло вино и безалкохолно по избор.
Тук идва и максимата “

In Vino Veritas

“ или Истината е във виното.

Съветвам всеки от Вас да се придържа към този тип заведения за обяд, тъй като ако тръгнете да обикаляте хранителните магазини, едно, че ще изгубите време и 2ро, в никакъв случай няма да Ви излезе по-евтино!
Казвам го, тъй като в групата ни имаше и такива хора.
Та съвсем друго си е в приятна компания да отпиеш глътка бяло вино и да се насладиш на Il Dolce Far Niente

в буквалния смисъл!

Дойде ред и на Испанските стълби

Веднъж качих снимка в профила си със Фейсбук на Испанските стълби – празни, без пукнат човек на тях и Вени ми каза, че така могат да се видят или много рано сутрин … или никога! Сега бих добавила и по време на пандемия 🙂
Човекът, който се вижда, пазеше никой да не сяда на стълбите. Таня ни предупреди още при пристигането, но това предупреждение някак си бе пропуснало да стигне до моя слух и след няма и 2 мин вече бях седнала за снимка. След няма и секунда, вече зеленото елече беше до мен заявявайки, че трябва да стана. Поднесох Скузи целеустремено продължих да търся вариант за интересна снимка. Стъпалата на Испанските стълби са 135 на брой. а цялото стълбище е построено с парите на френския дипломат Етиоен Гевфи в периода 1723 – 1725година. Целта е бил да свърже Испанското посолство по време на управлението на Бурбоните в Иберийската страна, с църквата на върха, която е била под патронажа на Бурбонските френски крале. Бурбонските отличителни знаци, орелът и короната на Папа Инокентий 13ти, все още са вградени в склуптурните детайли на стълбището, обновявано на няколко пъти. Гвоздеят на пешеходната ни обиколка бе Фонтанът Ди Треви. Онзи фонтан, за който вярването гласи, че ако хвърлиш монета, то със сигурност ще се върнеш отново в Рим.

Ha итaлиaнcĸи тepминът „Tpeви“ oзнaчaвa тpи нaчинa, ĸoeтo oпиcвa ĸpъcтoвищeтo нa 3-тe yлици, ĸoитo cвъpзвa фoнтaнът нa плoщaд Ріаzzа dеі Сruсіfеrі. Бoгиня, нapeчeнa Tpивия, cъщo e извecтнa c тpитe cи глaви, блaгoдapeниe, нa ĸoитo e ycпявaлa дa види вcичĸo oĸoлo ceбe cи, cтoeйĸи нa ĸpъcтoвищeтo нa плoщaдa. Πpeз Cpeднoвeĸoвиeтo фoнтaнитe ca били изпoлзвaни зa личнa yпoтpeбa нa нaceлeниeтo. Xopaтa в Pим ca изпoлзвaли „Ди Tpeви“ ĸaтo ecтecтвeн извop, oт ĸoйтo дa ce cнaбдявaт c пpяcнa питeйнa вoдa. Πъpвият фoнтaн „Tpeви“ e пpoeĸтиpaн пpeз 1453 г. и пoвeчe oт 100 гoдини oт нeгo xopaтa ca пиeли чиcтa вoдa. Πpeз 19-ти вeĸ xopaтa ca вяpвaли, чe ĸoйтo пиe вoдa oт фoнтaнa, щe ce въpнe в Pим. Kъм днeшнa дaтa ниĸoй нe ce oпитвa дa гo пpaви, въпpeĸи, чe в дecния ъгъл вoдaтa e питeйнa. Днес, за да се върнат в Рим, всички застават с гръб към фоната и хвърлят монети. Римляните, обаче казват … който хвърли монета с дясната си ръка във фонтана с гръб към него, си гарантира, че един ден ще се върне в Рим. Ако вместо една, хвърлите две монети, ще намерите любовта, а ако метнете три, ви чака брак. Сигурно ще се запитате – къде отиват всички тези средства (монети)? От 2007 г. парите, събирани във фонтана ди Треви, се даряват за благотворителност на Каритас (известна италианска организация) и други благотворителни организации. Както се досещате, има повече от един случай, в който са хващани хора, които се опитват да откраднат монетите от фонтана. Ако ви е много горещо, също не си помисляйте да се разхладите във водите на Фонтана, тъй като може да ви посрещнат с глоба до 500 евро, от която вероятно бързо ще се стоплите пак. Мисля, че не е нужно да обяснявам, че 1вите монети, които хвърлих паднаха извън фонтана … Както казваше тате

„На сиромаха кога му е вървяло“

… та следващите вече по някаква случайност попаднаха на правилното място. Важното е, обаче не как звучи легендата, а как си я интерпретирате Вие – щом 1вите паднаха на земята, а не във водата, то вие обезателно ще се върнете в РИМ – земята Ви дърпа 😊 Така де – от всичко негативно трябва да извлечете полза 😊 След дълга обиколка дойде време да се прибираме. Нали се сещате, че не е ок да отидеш в Рим и да си тръгнеш с празни ръце … Женска история. И в крайна сметка – за какво работим, ако не можем да се поглезим. Съвсем, близо до фонтана Ди Треви се намираше магазин, със световни марки от които и Валентино. За да пазариш от там, със сигурност ти трябва солиден портфейл, но все пак можеш да се възползваш и от промоциите. Портфейл и дамска чанта на Валентино ми дойдоха много добре към гардероба 😊 И успях да се вместя в бюджета, който си бях определила лично за мен. Все пак не си всеки ден в Рим и не всеки ден си купуваш Влентино! Та „ВИДИМО ДОВОЛНИ“ се отправихме към хотела. Взехме си по един душ и с Дилянка и Веско излезнахме да вечеряме. Около хотела ни нямаше много ресторанти. По-скоро само заведения за бързо хранене. И все пак решихме да разширим периметъра, каро си харесахме един закътан между блоковете ресторант. За наша почуда, обаче там нямаше седнали хора, а часът бе вече 20:00. И въпреки това, седнахме. Оказа се, обаче, че римляни излизат по ресторанти след 21:00 и ФАКТ – след 21:00 ресторанта се напълни. Ето от къде идва и фразата,

„КОГАТО СИ В РИМ, ПРАВИ КАТО РИМЛЯНИТЕ“

Та – пиците бяха невероятни, а за бялото вино, няма да коментирам 😊 Изобщо италианския начин на живот, отдавна ми бе допаднал изключително много и честно да си призная, идеално вписвам себе си в тази нация! След прекрасната вечеря … Обаче знаете ли колко беше готино – независимо, че ресторантчето беше квартално и между блоковете, беше изключително приятно. Даже, ако сте двойка, бих го нарекла и романтично. Абе супер беше 😊 Та, прибрахме се и си легнахме в очакване на следващия ден, в който предстоеше НЕ КАКВО ДА Е, а ВАТИКАНА!

След сутрешното кафе, вече бяхме строени пред хотела, в очакване Таня да ни поведе към поредната мечта Ватикана. Единствената държава в държавата. Пътя вече беше ясен – поехме към метрото и не след дълго излезнахме пред Ватиканските порти.

След като излязохме от метрото, продължихме пеша. Същия ден заваля дъжд. Не валеше силно, но колкото да ни измокри. Разбира се, добрият турист, винаги има в раницата си чадър 🙂 Държа да Ви отбележа, че изключително много мразя дъжда и дори ми пречи … Та като ви казах, че всяко нещо в Рим Ви кара да се чувствате по различен начин – добавете и дъжда. За 1ви път дъжда не и пречеше ни най-малко, дори в един момент просто спря да ми прави впечатление, че вали дъжд и, че нося чадър. Въпреки, че валеше, че беше мокро, Таня не спираше да говори и да се усмихва. Сами разбирате, че с такъв екскурзовод просто нямате никакъв шанс да скучаете. Всяко нещо, което се върши с усмивка създава такава … и в тори ред на мисли усмивките ни прогониха и дъжда, а пред нас се изправи цитаделата на замъкът Сант Анджело – разположен на десния бряг на река Тибър по който ние всъщност вървяхме, малко преди да го достигнем.

Замъкът е изграден през 153та година от император Адриан. Кастел Сант’ Анджело удивлява, но едновременно с това и респектира с монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.
Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим. Разбира се, аз също не останах по-назад 🙂

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Освен това, замъкът е бил и папска резиденция, както и хранилище на техните ценности. Едновременно с това, Сант Анджело е имал роля и на затвор, където мнозина намират смъртта си, след мъчения, след което телата им са били излагани на моста пред замъка.

Ангелските статуи по него, са дело на Бернини – едно име, което вече познавате. Всъщност Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава и мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Между Ватиканът и замъка Сант Анджело е изграден покрит коридор, използван от папите за бягство.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.
Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .
Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

 

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

След замъка Сант Анджело, маршрута ни продължи към заветната точка, а именно ВатиканЪТ и Музеи Ди Ватикани!

Тук е момента да Ви запозная и с Паулина Пимперова – ПОЛИ. Както пишат колегите от БГ туризъм – един от любимите екскурзоводи в Рим.

Поли е лицензиран екскурзовод в Рим и Ватикана и работи само във Вечния град и околностите.
Завършила е „Международен туризъм“ в Бургас през 1998 г., където изучавах и италиански език, и „Съхраняване и оценка на културното наследство“ в Италия, история на изкуството и археология и защитих дипломна работа в областта на средновековното изкуство. В областта на туризма работи от 1995 г., а като професионален екскурзовод на Вечния град – от 2010 г., когато придобива и лиценз за Рим и Ватикана.
Поли ни чакаше пред портите на Музеи Ди Ватикани.

Освен, че беше изключително усмихнат и позитивен човек, Поли носеше в едната си ръка голяма роза, която всички ние следвахме, в случай, че се отплеснем на някъде.
„Пътят на розата“ … тези от Вас, които сте гледали „Шифърът на Леонардо“, ще разберат какво имам предвид с този израз. Някак си, като видях розата на фона на Ватриканските Музеи, веднага ми изникна в главата този момент!

Още в самото начало, Ви казах, че

Само когато си в Рим, можеш да разбереш Рим.

Смесицата от чувства и емоции, при посещаването на различните обекти. Мислиш си, че ще се чувстваш еднакво навсякъде, но не. Всеки един обект те поглъща и обвива в неговата история, представя ти неговите герои, изобразява ти неговите сцени и те цапа с неговите сажди или цветни боички.

Ватикана (Stato della Città del Vaticano) – една малка независима държава, превърнала се в център на Римокатолическата църква. Сцена, където са се разигравали най-големите политически игри, касаещи не само Италия, но и Целия свят … Държавата, със своите едва 0,44 квадратни километра площ, се превръща в най-малката страна в световен мащаб. Въпреки впечатляващият брой туристи, втурващи се към страната, за да видят папата, местното население на Ватикана е по-малко от 1000 души. Ако искате да станете жител на Ватикана и да получите гражданство, то не е необходимо да сте родени в страната. Достатъчно е да работите и живеете там.
И представяте ли си … Вече вървяхме из коридорите на светия Ватикан, където са вървели всички папи и са управлявали световната политика. 1вите си стъпки във Ватиканските музеи … Както знаете, Ватикана е сред малкото страни в света, които могат да нарекат себе си „абсолютна монархия“. Пълният законодателен, съдебен и изпълнителен орган е папата. Настоящ папа и глава на Римокатолическата църква е папа Франциск. Неговото мото е Miserando atque eligendo („Помилван и после избран“).

И така се наредихме на опашката и зачакахме да влезем в „тайните на Ватикана“
Ватиканските музеи не само са с огромни колекции от изкуство, археологически, етнологически и антропологически обекти – някои от най-красивите и необикновени стаи в апостолическите дворци са част от богатство на Ватиканските музеи. Историята на основаването им е тясно свързана с класическото изкуство, а изборите на папите на места за почивка и размисъл превръща покоите им в изящни и вечни произведения.
Официално началото на музея е поставено през XVI век, когато мраморната скулптурна група Лаокоон и неговите синове е открита в лозе в близост до базиликата Санта Мария Маджоре в Рим.

Не след дълго минахме през турникетите и се озовахме в фоайето на музея. Раздадоха на всички апаратчета и слушалки, Поли ни събра и всички тръгнахме след нея. Разбира се, нямам никакво намерение да Ви разказвам подробно, защото ще разваля удоволствието от мига, в който стъпите в в Музеи ди Ватикани и това, повярвайте ми със сигурност е едно от местата, които поне веднъж в живота си трябва да посетите.

Наследникът на папа Александър VI Борджия е Юлий II, който освен че поставя началото на колекциите с антично изкуство, възлага и изрисуването на своите покои на Рафаело. Проектът е така мащабен, че художникът продължава работата си и по време на следващия папа – Лъв X, който е от друга могъща фамилия – Медичи. Стаите на Рафаело, както са кръстени покоите на Юлий II, са сред забележителностите на Ватиканския музей. Те цели пет и част от тях са рисувани от учениците на Рафаело след смъртта му през 1520 г. Десетилетие преди това папата възлага строежа на т.нар. loggia – дълъг коридор вътре в двореца, по който също работят Рафаело и учениците му, които рисуват и стаите Chiaroscuri, известни също като Папагалските стаи, използвани като дом на папските птици, когато папата не се е срещал в тях със своите кардинали.
Папа Пий VI е папата, който през 1790 г. слага началото на колекцията от картини на ватиканския музей – 117 безценни творби, някои от които, заедно с шедьоври от другите колекции на музея, няколко години по-късно са предадени на Франция след подписването между нея и Папската държава на т.нар. споразумение от Толентино.
Тук се съхранява статуята на император Август, известна като Augustus from Prima Porta, както и статуя на Нил, вероятно декорирала двойния храм на Изида и Серапис в древен Рим.

В средата на XX век папа Йоан XXIII решава да премести всички колекции от стария апостолически дворец в новия, но за целта се налага построяването на нова сграда в съседство, нещо, което се случва при следващия папа Павел VI – папа, оказал се реформатор заради желанието си да изгради мост между папската институция и съвременното изкуство със създаването на Collection of Contemporary Art – най-голямата в света колекция от изкуство, създадено през последните двеста години.

Музеи Ди Ватикани крият в себе си едни от най-великите произведения на своето време и епохата на ренесанса. Вървите, гледате и просто оставате смаяни след всеки изминал коридор в през който преминавате. Ето защо Ви казах, че всеки един обект в Рим Ви кара да се чувствате по различен начин и независимо от това как го възприемате, самите Вие също се променяте от факта, че сте го видели. А Ватиканските музеи, освен, че са необятни, са една безценна съкровищница, която не ден, не два, не три, а сигурно цял живот няма да Ви стигне, за да ги разгледате и опознаете!
Усещането, че вървите по път, по който преди Вас са вървяли едни от най-великите линчности на ренесансова Италия … повярвайте ми, е неописуемо.

На мен лични поне ми е много трудно да Ви предам това усещане. Трябва да го изпитате лично!

Само, когато си в Рим, можеш да разбереш РИМ!

Кулминацията на Музеи ди Ватикани е Сикстинската Капела. За съжаление, вътре е категорично забранено да се снима и аз лично никога не проявявам манталитета на Ганьо (снимки – извадки от медии)
Повече от шедьовър са фреските на Микеланджело.

Между 1473 и 1481 година архитектът Джорджо да Долче по поръчка на папа Сикст IV възстановява старата Капела Магна, служила дотогава като частен параклис на Ватикана. Така след близо осем години работа се появява новата Сикстинска капела, преименувана в чест на папа Сикст IV.
Опасявайки се от военната заплаха, произтичаща от обтегнатите отношения с Медичите и от нашествието на войските на Мехмед II, който постоянно държи в напрежение източното крайбрежие на Италия, Сикст IV решава да укрепи постройката. Проектът е на архитекта Бачо Понтели, а самото строителство се ръководи от Джорджо да Долче. В строежа участват Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио и още редица прочути майстори на длетото и четката от италианския Ренесанс.
Фреските по стените на Сикстинската капела са дело именно на най-големите имена от това време – Ботичели, Гирландайо и Перуджино. В лявата част са нарисувани истории от живота на Мойсей, в дясната – сцени от живота на Христос. В долната част са представени фрески с папските регалии и гербовете на рода Ровере. Архитектът Браманте се заема да реконструира сградата, като за целта укрепва южната страна, а под свода поставя допълнителни крепежи. Пукнатината в тавана е поправена с тухлена зидария. Папа Юлий II, племенник на Сикст IV, решава сводът да бъде декориран наново.
Браманте предлага на папата да поръча декорирането на сводовете на Сикстинската капела на Микеланджело.
1 ноември 1512 година – фреските са показани пред широката публика. До днес майсторството и размаха на Микеланджело остават ненадминат шедьовър от епохата на Ренесанса, който е в състояние да спре дъха на всеки, озовал се под библейските сцени, изписани върху купола на Сикстинската капела.

Върховото постижение в изографисването на Сикстинската капела на Микеланджело е именно „Сътворението на Адам“. Стенопис, рисуван в периода 1508 – 1512 г., част от тавана на капелата. Микеланджело пресъздава библейския разказ за сътворението от Книга Битие, в който Бог вдъхва живот на Адам, първия човек.

Не пропускайте на излизане, да посетите един от махгазините, в който всеки имащ желание (като мен) би могъл да си закупи много добро копие на картините от капелата.
Аз например си взех на „Сътворението на Адам“ и без съмнение пасна много добре в къщи.
Тук вече оставате безмълвни в буквалния смисъл. Красотата на тези стенописи не просто ви грабва и Ви завладява, като се има предвид, че Микеланджело е бил скулптор и до този момент не се е занимавал с живопис!
Но ВартиканЪТ не е само Сикстинската капела и Музеи ди Ватикани! Предстоеше финалния завършек, а именно Свети Петър.
*Пропуснах да спомена, че влязохме и в личната спалня на Папа Борджия – един от най-развратните папи за онези времена. Тъпото беше, че в спалнята нямаше никакви мебели … което леко ме разочарова, но както каза Поли – използвайте въображението си … А моето е достатъчно богато АХАХАХАХА
Базиликата „Свети Петър“ е католическа църква във Ватикана в град Рим. Проектирана от Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини, „Свети Петър“ е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем.

Едно от нещата, което задължително също трябва да видите през живота си. Освен, че се счита за най-голямата църква в света, тя е и най-известния паметник на ренесансовата архитектура.
Базиликата не е просто красива, тя е фантастична!
Странно, но факт. Тази катедрала, за която сме чели всъщност е втората. Първоначално църквата е построена през IV век от император Константин. Той е първият римски император, който изповядва християнската вяра. Базиликата е пълна с живописни картини, но те не са рисувани с бои. Всичко вътре от фреските в купола до огромните картини по стените са мозайка.

Напълно възможно е, гробът на Свети Петър наистина е под базиликата.

Естествено, че това е трудно за доказване. Но, през 1953 г. са открити множество кости. Тестовете са разкрили, че принадлежат на човек на около 60-годишна възраст. Свети Петър е бил на същата възраст. Земята е била покрита с тези кости, а Свети Петър е бил погребан директно в мръсотията. По костите е имало остатъци от пурпурна нишка от плат. В древността са обвивали тялото на светите хора в подобно наметало. Поради тези причини италианският археолог Маргарита Гуардучи твърди, че костите принадлежат на Свети Петър.
Фамозният балдахин, който Бернини изгражда над гроба на Свети Петър е по-висок, от колкото си мислите. Той е като допрян до купола и изглежда доста по-малък. Но в действителност точно куполът дава тази илюзорна представа. Дължината на балдахина се равнява на 10 етажен блок. Ще се уверите сани, когато посетите базиликата.

Най – известното произведение, което се намира в базиликата, е Пиетата на Микеланджело „СВАЛЯНЕТО НА ХРИСТОС ОТ КРЪСТА“

През 1972 г. психарят Ласло Тот решава, че скулптурата му пречи и я атакува с чук. Потрошава свещената статуя на Мария и Исус на повече от 100 места. След това статуята е възстановена, но оттогава тя е защитена от бронирано стъкло, което не пропуска дори и пиле.
СЛЕДВА ЧАСТ 2