Коледни Базари
Нова година. Ново начало. Нова глава от книгата на живота ни, която чака да бъде написана. Нови въпроси, които чакат да бъдат зададени. Нови отговори, които чакат да бъдат намерени. Време за мечти и за промяна!
Но ето как започна всичко …
Като човек от туристическия бранш и то суеверен, когато 2 нови години си посрещал в къщи и след това цяла година кажи речи си прекарал в собствения си град, бе крайно време да се предприемат „крути мерки“ и това застояване да бъде прекратено!
Какво по-добро начало от Нова Година. И къде, ако не в Истанбул – мегаполисът на два континента!
Още преди години Наполеон е възкликнал: „Ако светът беше една държава, то неизменно Истанбул, щеше да е неговата столица“
И така – една идея, която от години чакаше своята реализация, намери време да се осъществи! На 30ти Декември, с дневен преход, пътувахме за Истанбул. Между дургото ще вметна, че бях водач на група, но това по никакъв начин не ми попречи да прекарам една от най-незабравимите си и прекрасни ново години.
Но всичко под ред!
Знаете, че с мен винаги има някой – както обикновено единия някой беше майка ми, като този път присъединихме и леля ми.
Към нас се присъединиха и двойка млади и изключително приятни хора, с които се радвам, че се запознах.
Вечерта на 29ти срещу 30ти тръгнахме по живо по здраво към Истанбул.
Автобуса дойде да ни вземе през Стара Загора, като доста се забави поради снеговалеж в прохода Шипка и липса на опесъчаване на пътя.
Финално дойде, качихме се и потеглихме.
Групата бяха изключително културни и интелигентни хора и винаги съ, щастлива, коагато се случи да имам честта да се запозная и да водя такива като тях!
Не след дълго бяхме на ГКПП Капитан Андреево. Валеше дъжд, но това по никакъв начин не може да попречи на доброто ни настроение, с което се бяхме заредили! Както вече знаете, аз тръгна ли на път, времето се оправя – както и стана, веднага след като минахме граничния пункт. Почакахме известно време, но отвориха ново гише и минахме сравнително бързо.
Вече бяхме на турска територия и се отправихме към крайната дестинация.
Пътя до Истанбул мина изключително леко и ненатоварено. След 2 почивки, късния следобяд, пред нас се изправи величествения Константинопол!
Усетът, че се намирам в един грамаден в световно-географски и вселенско-икономически космополитен град е почти неописуем. Трудно е за описване. Трудно е да усещаш и осмисляш мисълта за присъствието си там. Чувстваш се като песъчинка в Сахара. Истанбул е „пустинята” на мегаполисите. Истанбул е държава в държавата. Истанбул … е другата Турция.
Трафика в Истанбул е любимата ми част. Само този, който не е бил в този град, не знае какво е да се шофира там. Колите са като мравки, всеки изкача от където му падне, хвърши, чизпрерварва, без мигач, без ред – всеки гледа само да бъде напред … Миг невнимание и може да отнесеш някого кат куцо пиле – домат.
В нашия случай, автобуса ни беше управлявам от двама опитни колеги, благодарение на които пра целия път почти не усещахме, че се движим. Също така, както казах, да шофираш в Истанбул, си е чиста проба майсторлък! Или го можеш – или не!
Пристигнахме в хотела. Поизморени бяхме от пътя. Взехме по един душ и с групата се качихме да вечеряме в ресторанта на хотела.
След вечеря с няколко човека от групата посетихме Пеещите финтани в Истанбул.
Когато си пътувал дълго, кратка шопинг терапия и гледката на пеешите фонтани, в съчетание с нощен Истанбул са нещата, които могат да донесат Наслада за очите.
Похарчихме някой лев, полюбувахме се на играта на фимтаните и се прибрахме в хотела за почивка, тъй като на следвашия ден, ни очакваше изключително натоварена програма, в това число и отбелязване на Новата 2022г.
Събуждане, кафе, закуска и бегом навън. Денят се очертаваше да бъде невероятен, а нас ни очакваха Обзорна обиколка и пешеходна обиколка на Истанбул и подготовка за новогодишната вечер!
Нашата прекрасна екскурзоводка Нериман, дойде да ни вземе от хотела, Събрахме групата и се отправихме на приключението Истанбул!
Обичам Истанбул. Особено съм вкюбена в старата част, където са съсреодоточени Синята джамия, Топ Капъ Палас и Ая София ( Света София). Винаги се възхищавам на тези величия на авхитектурата, а когато картината се смеси ис разказа на Нериман, пейзажа става уникален!
Няма как да пропусна да не ви покажа, реалистични макети на къщи от едно време, оцветени в живот.
А любимото ми нещо е да седна срещу Ая София, да слушам екскурзовода и просто да съзерцавам!
В случай, че има някой гладен, на площада продават невероятни гевречета с щоколад в средата – да си оближеш пръстите!
Битът на Истанбул е естествен. Няма изкуственост. Всичко си върви по човешкия ред. На хората има харесва така, а държавата им помага това да продължи така. Битови пазари, улични ресторанти… Всичко е улично. В Истанбул всичко е на улицата. Достъпно за всички.
Не случайно Орхан Памук е казал : „Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул.“ Ако посетите мегаполиса, ще разберете значението на тези слова!
Нашата пешеходна обиколка винаги завършва с Желязната църква Свети Стефан.
Естествено няма как всичко да е идеално и все нещо трябва да се обърка. И винаги в една група, колкто да са готини, все ще се намери някой не чул и недоразбрал. Та така се случи и с нас!
Слизайки към автобуса, 2ма от групата се отцепват, решавайки, че имат свободно време за разходка, което далче не беше така.
Указанията ни бяха – Който желае, може да остане и да се прибере сам до хотела, с всички останали, отиваме към автобуса и на желязната църква. Но … нали е по-лесно да запомниш само „може да остане“ ….Както можете да се досетите, автобуса тръгна без тях – и нормално, предвид, че хората са решили да останат там.
Идея по-късно телефона започна да звъни, но леко притеснително и след като вдигнах, стана ясно, че въпросните двама недоразбрали хорица останали и гонели автобуса.
Естествено няма как да стане, защото ако беше така щяхме да ги видим, но това е друга тема на разговор.
Смия факт, че когато зададох въпроса „Как може 30 човека да чуят и разберат, само вие не и как може всички да тръгнем към автобуса, сами вие да не видите“, беше НЕ МОГА ДА ТИ ОТГОВОРЯ НА ТОЗИ ВЪПРОС – може доволно да ви говори за расеяността на 2мата LOST PEOPLE 🙂 Ако можем така да ги наречем изобщо!
Както и да е – всичко е добре, когато свършва добре. Хванаха едно такси и дойдоха до Свети Стефан.
През това време, всички останали влязоха да разгледат легендарния храм, станал известен като Желязната църква.
Сапалихме свещичка, закупихме си икони, помолихме се за здраве и се отправихме към хотела, за подготовка на новогодишната вечер, тъй като в 19 трябвше да сме готови за трансфер за яхтата!
За съжаление, програмите по Нова Година винаги са натоварени, поради огромния трафик в Истанбул, породен до голямс степен от многото туристи, които идват за да празнуват. От там опашките по забележителностите … Хубаво е, когато предприемате подобен тип празнуване, да предвиждате тези неща и по този начин ще сте спокойни, туй като предварително сте тръгнали с тази нагласа.
Много от хората си мислят, че Истанбул е като София или някой от по-големите градове и очакват, че ще се движим бързо … Нищо подобно. Разстояние, което в номрално време ще изминем за 20 мин, по Нова Година ще минем за 2 часа … Да, такъв е трафика там и който няма нерви и сили да издържи – категорично, Истанбул не е неговото място 🙂
Трудно се достига до хотела при едно такова движение. Понякога дори си мисля, дали не е крайно време да измислят и летящи автобуси за по-бързо предвижване от точка до точка. Особено в такива моменти, ми се иска да махна с пръчица и да прикача крила на автобуса, но уви … Хари Потър не беше в моята група 🙂
Финално стигнахме до хотела значително на време. Прибрахме се по стаите и в учречения час всички бяхме стегнати, напудрени, облечени в бляскави роки, стилни костюми и готови за празника.
Отиваше си една година, изпълнена колкото с хубави, толкова и с отрицателни емоции и моменти. Въпреки всичко, трябваше да я изпратим подобаващо!
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ … Не изтривай нито един ден от живота си. Хубавите дни са Ви дали щастие, лошите са Ви дали опит …А най – лошите, са Ви научили да живеете!
Качихме се на автобуса и се отправихме към нашата яхта. Взех микрофона и благодарих на групата за търпението и разбирането, което проявиха. Не винаги успяваме да удовлетворим желанията и очакванията на всеки един. Това е много рядко срещано явление в туризма – за съжаление. 50 човека – 50 различни мнение и гледни точки. Няма как всичко да е идеално. И все пак се стараем до колкото можем!
Е да … Винаги ще има недоволни, но нашата задача е да сведем техния брой до минимум и накрая всички да се усмихнат!
За тези от Вас, които за 1ви път ще празнуват Нова Година в Истанбул, искам да кажа, че си нямате ни най-малка представа какво означава трафик и движение по пътищата!!! Нямате си и ни най-малка представа в какъв калабалък се оказахме при слизането от автобуса! Едва се събрахме всички. Пристанището гъмжеше от народ в буквалния смисъл на думата. Намерихме си нашето корабче и един по един се качихме.
Разпределиха ни по масите, при все, че организацията беше една идея слабичка, но да кажем, че всичко беше ок.
И вечерта започна!
Сами знаете, че една вечер ще протече така, както сами си я направите. И ако чакате някой да дойде и да ви направи весело, рискувате да обречете цялата си вечер на провал. От всяко нещо, трябва да извличате положителното – само по този начин ще сте доволни от живота.
А и честно казано, толкова много исках да изпратя 2021 година, че как да не се забавлява човек.
Също така, добре е винаги да сте една идея по-широко скроени. Само така, ще можете да виреете във всяка една ситуация, да се забавлявате на всякаква музика и да намирате общ език с всякакви хора!
И не на последно място – много са важни и хората около вас.
Запоснайте се с леля ми 🙂 Експерт счетоводител и супер леля …
Запознайте се и с Ели – новата колежка, с която се запознах по време на пътуването – или когато срещнеш откАчено също толкова като теб!
И ВОАЛА!
Турците, както винаги се бяха постарали много – разбира се не пропуснаха да ни представят традиционните си танци – Танцът на въртящите се дрвиши
и … на къде без кючекчийка …
която обра парите на всички по масите, но … както казва великия Бай Ганя – Имал си бол пари – дал си … Важното е да върви алъж вериша!
Купона наистина беше на макс.Лично аз и Ели – колежката ми, не седнахме нито за минута. Все пак сме отишли да се забавляваме.
Ди джея ни се справи много добре и през цялата вечер пускаше своеобразна, но известна и позната музика. Български хора, латино, денс – за всеки го по нещо.
Още от самото начало, се откроихме една групичка, които както вече ви казах, не седнахме през цялата вечер.
Когато искаш да си центъра на вниманието – винаги го постигаш. Особено, когато умееш да се забавляваш!
Дори получхме и похвала: “ Евала бе, момичета – не седнахте цяла вечер“ – човека беше щастлив, че има и такива хора. Някак си, поне на мен никак не ми е присъщо да седна и да стоя. Правя го само, когато не съм в подходящата компания и не се чувствам на мястото си. Рядко има такива случаи межди другото, тъй като за тези, които ме познават, знаят, че съм открито комуникативна личност.
Музика, песни, танци, много смях .. така неусетно преминаха последните минути до настъпването на 2022г. И ето тя, вече беще на прага .. Всички се бяхме качили на 2рия етаж на открито на палубата на яхата, за да посрещнем Новата година. Тя стъпваще бавно и отмерваше последните секунди до момента в който щеше да прекрачи прага. До момента в който щяха да се срещнат със Стара година и тя да и предаде ключа за вратата към пътя на Новата 2022г.
Нова Година, Нови надежди, Нови мечти, Нови хора ,,, всичко е ново!!!
10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 …… 00:00ч. – тържествено под звуците на „Мила Родино“ под самия мост над Босфора Султан Ахмед, Новата година влезе усмихната и красива в пълния си блясък.
Гръм на шампанско, чиито тапи полетяха над водите на пролива … Пенливата течност се разливаше по чашите, из въздуха блестеше искрящ бенгалски огън, а хората се смееха, вдигаха наздравица, прегръщаха се и си честитиха Новата 2022г.
Тържествена заря над Босфора отекна гръмовно в небето и украси с отражението си тъмните води. Мостовете светха празнично!
Влезе Новата Година.
Едно невероятно преживяване във водите на величествения пролив. Да чуеш звуците на Българския химн, да се огледаш и да видиш толкова много щастливи хора на едно място, забравии за грижи и тревоги, чакащи и надяващи се на една по-добра и мирна 2022г.
Да съзерцаваш моста Султан Ахмед, окъпан в светлина и бълваш емоция в целия си блясък … ИЗУМИТЕЛНО!
Много е трудно да се опише подобна емоция. Тя може само да се изживее!
Всяка година човек се ражда отново двa пъти – на рождения си ден и в новогодишната нощ!
Нова година. Ново начало. Нова глава от книгата на живота ни, която чака да бъде написана. Нови въпроси, които чакат да бъдат зададени. Нови отговори, които чакат да бъдат намерени. Време за мечти и за промяна!
Доста дълго останахме на палубата, за да се полюбоваме на величествената гледка и да задържим колкот се може повече емоцията вътре в нас!
Малко след като еуфорията утихна, слезнахме обратно в залата, за да се поздравим всички официално! С чаша шампанско аз и колежката миханме през всички от нашата група, за да ги поздравим и да им кажем наздраве – едно уважение към всеки като индивидуална личност!
Нямаше как и да пропуснем вечерта без дунавското хоро!
За съжаление, обаче Новогодишното тържество приключваше в 01:00ч. и лека полека трябваше да се приготвим за слизане от яхтата.
Искрено се надявахме, че автобусите ни ще са отпред и ще ни чакат, но УВИ!
Емоцията, обаче не спря, дори когато излязохме навън да чакаме трансфера – такава картинка, рядко някъде по света може да се наблюдава … Групи младежи – местни – вървят, пеят, спорят, бият се … Както се движи и се смее, туко изяде един зад врата и станат на въргал … та стане, отупа се и продължи да се смее и да се прегръщат … Знаете ли …… Едва сега ми стана напълно ясно, защо наричат Истанбул „Град на контраста“! Толкова цветно изпълнение, просто няма къде да видите. И всичко това премесено с тълпи от хора, колеи, мотори, автобуси, ПОЛИЦИЯ, която се опитва да всява някакъв ред, като междувременно арестуваше който докопа … Абе каквото и да ви кажа ще е малко! Цареше тотален хаос и пълна лудница!!! Такава, каквато може да видите само и единствено на Нова Година в Истанбул!!!!!
Тъй като ние си почакахме доста, го обърнахме на смях с колегите – автобуса който трябваше да ни вземе, просто нямаше никакъв шанс да стигне на време. Хората леко започнаха да се изнервят, но беше видно, че всичко случващо се са независещи от организатора причини.
Хубавото беше, че повечето го гледаха от към веселата страна …
Финално автобуса дойде и всички се качихме в него. Трябваше и да се приберем до хотела … Ни напред, ни назад. Разстояние, което беше за не повече от 20 мин, изминахме за около 2 часа и половина, без да слагам чакането!
НО ТАКА Е В ИСТАНБУЛ. Цветно и разнородно! Красиво по себе си, транно за някои, лудница за други – начин на живот за 3ти!
За мен лично, Истанбул е всичко, което човек би си пожелал на едно място! Екзотика, Ориент, Лудница, Спокойствие, Красота, Блясък … като за всяко нещо си има място и можеш да се насладиш на всичко това както наведнъж, така и по отделно!
Нали разбирате, че това, че автобуса ни е оставил благополучно в хотела, в никакъв случай, не ознава, че купона свърши до там!
Уговорхме час за следвашия ден! На който му се спеше се прибра, а за останалите като нас, шоуто трябваше да продължи!
Не всеки ден се празнува Нова Година в Истанбул!
В този мегаполис, всеки може да намери най-подходящото място да се забавлява както само той си го е представял.
Град, който никога не спи! Град, който принадлежи едновременно на всички и на никой! Мегаполис на два континента близо и далеч!
На кратко – ИСТАНБУЛ!
Една мечта записана с дата се превръща в цел. А целта разбита на стъпки става план. Планът подкрепен от действия, превръща мечтите в реалност! Честита Нова 2022г!
И така, под звуците на Новата 2022г, в 07:00 звънна и 1вата аларма за събуждане. Уговорката с прекрасната Нериман беше в 09:00 да сме на линия. Очакваше ни Църквата с ключетата – посещава се всяка година на 1во чило от месеца. Поверието гласи, че който отиде символично срещу една лира, трябва да си закупи ключе и да си пожелае „заключи“ желание! Ако то се сбъдне,з адъжително трябва този, който го е пожелал да се върне и да остави ключето в църквата.
На място има страшно мнго ключета, което означава, че храма е сбъднал желания на доста хора, което са се върнали.
Нашата програма продължи с 1вите стъпки по водите на Босфора за новата 2022г. Разходка през деня с корабче по водите на любимия пролив!
Босфорският мост, наричан и Първият мост (на турски: Boğaziçi Köprüsü / Birinci Köprü), е първият висящ мост над протока Босфор, свързващ Ортакьой (европейската) и Бейлербей (азиатската) част на мегаполиса Истанбул. След като група войници поема контрола и частично затваря моста по време на опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., премиерът Бинали Йълдъръм обявява на 25 юли 2016 г. решението на кабинета на Турция, мостът официално да бъде преименуван на – Мост на мъчениците от 15 юли (на турски: 15 Temmuz Şehitler Köprüsü), в памет на загиналите при съпротива на опита за преврат.
Това е гравитационно закотвен висящ мост със стоманени кули и наклонени закачалки. Аеродинамичната палуба виси на стоманени въжета. Той е дълъг 1560 м (5118 фута), има ширина на палубата 33,40 м (110 фута). Разстоянието между кулите (главен участък) е 1074 м (3524 фута), а общата височина на кулите е 165 м (541 фута). Разстоянието на моста от морското равнище е 64 м (210 фута).
ХАЙЙЙСТ КОТАРАЧЕТААА – А ЕТО Я И МОЯТА СНИМКААААА …
Защото лукса ме успокоява 😀
А ето я нашата прекрасна екскурзоводка Нериман …
Няма умора и няма спиране докато не се изпълни всичко по програмата!
Ето и останалата част от гилдията – оцелели след Новогодишното парти!
Разбира се МАМИ – пропуснах да спомена, че поради голямата лудница, тя остана вечерта в хотела и не дойде на яхтата. За сметка на това я качихме на корабчето на следвашия ден!
И лудата ми колежка Елица!
Била съм на толкова много Нови Години, къде ли не, но с ръка на сърцето мога да кажа, че тази беше 1вата, от която останах много впечатлена и 1вата толкова пкрасива и емоционална! С удоволствие бих повторила!
Пролива винаги е впечатлявал със своите внушителни размери, своята история, и всичко онова, което се намира покрай водите му, в това число двореца Бейлярбей и Долмабахче Сарай, към който щяхме да се насочим, веднага след разходката ни тук.
Държа да отжележа, че една така разходка е еднакво приятна по всяко време на годината. Дори и да не е слънчево, емоцията е неописуема и Босфора всеки път Ви поднася все нови и нови изненади!
Време беше да слезем и да се отпавим към поредната забележителност! Едно любимо за мен място, а именно Двореца Долмабахче Сарай.
Долмабахче означава “запълнена градина” и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843г. до 1856г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно. Много знаменити личности са били гости в двореца в Истанбул: френската императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, австрийския император Франц Йозеф, германския император Вилхелм II, британския принц Едуард VII, персийския Шах Реза Пахлеви, кралят на Ирак – Файсал, кралят на Афганистан – Еманула.
Посетителите на двореца неизменно остават зашеметени от огромната зала за приеми и нейните 56 колони и тежащ 4,5 т полилей за 750 свещи. В Птичия павилион отглеждали птици от целия свят, които забавлявали привилегированите обитатели на двореца. Долмабахче все още е място, на което се провеждат важни официални мероприятия.
Тъй като аз лично бях влизала в Долам Бахче, от изключителен инетерс беше да разгледам харема на султана.
Да си призная – не останах особено впечатлена. За съжаление вътре е забранено да се снима и поради това няма как да ви представя материал, но и не изпускате никак много! За да Ви допадне всико онова, което гледате, е хубаво да проявявате въображение! Смамия харем предатавлява редица от стаи с червени и всякакъв цвят килими. Показани са дрехите на тогавашните жени на султана, спалнята на Валиде султан и одаята в която е приемала хора.Апартамента на любимката на султана … Най-странното ми беше, че леглата бяха изкючително къси. Високи, с много високи матраци или там каквото е имало отдолу, но мега къси, сякаш тези хора са били ниски на ръст. Аз например, независимо, че не съм висока, ще ми е мега дискомфортно да спя в подобно легло, но …да кажем, че те са се чувствали добре.
Това тук е залата, я която Валиде султасн, е събирала близкостоящите до нея жени на султана.
Обърнете внимание, че всичко в Долмабахче сарай, което е в златисто, всъщност е чисто злато, а което изглежда на стъкло като полюлеите например – всъщност са истински чист натурален кристал!
Ето го и леглото от спалнята на Валиде Султан. На снимката изглежда идея по-дълго, но на живо далече не е така.
А следващата снимка, ще Ви покаже спалнята, в която е починал бащата на турската нация Мустафа Кемал Ататюрк в двореца Долмабахче сарай.
Много е важен момента тук, да отбележим, че в мига в който Мустафа умира, в 09:10ч. всички часовници в двореца спират точно в този час и до ден днешен непипани, те стоят заковани на това време. Мига, в който турския лидер затваря очи!
Дворец Долмабахче Сарай е една изключителна приказка. За 1ви път, ако го посещавате, задължително елате организирано и с екскурзовод, защото всичко тук е история – всяка една вещ, всяка една сттлбичка, та ако щете всеки един килим и лампион.
Ако обаче искате да му се насладите в цялото му великолепие, Ви съветвам да направите второ – вече самостоятелно идване.
Както всичко останало тук, в Истанбул, ъака и този палат трябва да бъде преживян. Съветвам Ви да направите 2рото си посещение на пролет, по време на фестивала на лалетата, за да усетите истинската красота на двореца.
Тук всичко е изящно и красиво и ви трябва много време, за да се разходите спокойно, да огледате и да се насладите!
Поне един цял ден трябва да си отделите за това място!
Ние, обаче нямахме цял един ден, за това трябваше да продължим към следващата ни атракция.
Време беше за малко релакс и разпускане. Време беше да погледнем ОТ ВИСОКО и да застанем НАД НЕЩАТА!
Естествено най-подходящото място за това в Истанбул е 54тия етаж на небостъргача Сапфир.
Там ще се насладите на изключително представление на 4Д, което Ви пренася в света на Ориента и Ви показва всички забележителлности на Истанбул. Влизате във сяко едно от тях. „Качвате“ се на хеликоптер и политате над мечтите си.
Неописуемо е да видиш Истанбул в краката си както през деня – така и вечерта и всеки от кадрите да е еднакво красив за себе си!
И заблещукаха камъчета … или когато някой е подготвил изненада на възможно най-луксозното място ….
Тук е момента да отбележа, че Сапфир, като огромен небостъргач, освен МОЛ, предатавлява и жилищна сграда с изкючително скъпи и луксозни жилища … Защото Лукса ги успокоява 🙂
Време беше нашето приключение и нашия лукс да завръшат.
Изморени, но заредени с много емоции излезнахме от Сапфир и се отправихме към хотела за последната ни нощувка.
На следващата сутрин станахме, закусихме, качихме се на автобуса и … ВОАЛА – Време за шопинг!
Последната ни точка в Истанбул беше МОЛ Форум, където се намираше и най-големия аквариум Тюркоазу!
Който бе пожелал – влезе, а всички останали се отдадоха на заслужена шопинг терапия.
2 часа време, всички обратно и газ към България!
Всичко е добре, когато свършва добре! Когато видиш доволните усмивки на хората, когато най-вече влезеш в новата година доволен от себе си и всичко онова, което си постигнал!
Харесвам мечтите за бъдещето повече от историите за миналото. Никога не подценявайте силата, която имате, за да поемете живота си в нова посока. Новата година стои пред нас, като глава в книга, чака да бъде написана. Нова година – нова глава, нов стих или просто същата стара история? В крайна сметка го пишем. Изборът е наш.
ПИШЕТЕ КРАСИВО!
