Приказки от 1001 нощ,дворци строени от вълшебници … или просто една история с много лица на Иберийския полуостров?
Пропътувахме километри, най-накрая да се полюлеем на люлката на средновековната цивилизация на Южна Испания или … нейната душа – АНДАЛУСИЯ!
Докато летяхме сред хилядите пухкави облачета, слънцето бавно показваше сънената си физиономия събуждайки се и обещаваше невероятен и усмихнат ден! Командира обяви снишаване и самолета се заспуска към сбъдането на поредната мечта наречена Коста Дел Сол или Душата на Испания – Андалусия!
Приземихме се на летище Малага. Един град, за който винаги съм си мислила, че е най-обиклновен и никога не съм си мислила, че ще се сблъскам с онова, което ме очакваше след като зад гърба ми останат вратите на самолета!
Летищети беше огромно и дълго. Имах чувстово, че се движех в лабиринт и нямаше илизане. Някак си, всяка стъпка ми подсказваше, че Малага всъщност няма да е малкото градче което очаквах да зърна.
Най-накрая видях нашия представител – Цецо и се отправихме към него!
Още с излизането ни от летището ни лъхна топлия въздух на Адалусия. Отправихме се към автобуса, където изненадите за 1вия ни ден на Испанска територия предстояха!
Андалусия и нейните градове останаха в душата ми. Честно казано никога не съм планирала да я посетя. Случи се съвсем случайно, попадайки на супер изгодна оферта от страна на колеги. Не бях посещавала Испания като държава и щом ми се предлагаше такава изгодна оферта, очевидно е дошъл момента да стъпя и на испанска територия! Не му и мислих много и още същия ден си пуснахме резервацията!
Разбира се, трвел френдчето не ми липсваше и този път, с тази разлика, че този път той беше един специален човек, за който ще Ви разказвам в друга история … Тъй като ще се споменава често в пътеписа, нека на кратко, да го наречем Д.
И така, пристигнахме в Малага – вторият по големина град в Андалусия (след Севиля), с население от 570 000 жители. известен със своите зашеметяващи плажове, култура и храна. Това е един от най-посещаваните крайбрежни градове в Андалусия, Испания. Той е предпочитана дестинация за пътуващите, които се оглеждат къде да прекарат лятото в Испания. Може да стане изключително оживен през топлите (всъщност, горещи) месеци.
Автобуса ни изкачи до невероятно възвишение, от което се виждаше почти цялото крайбрежие, кметството и арената за борба с бикове – една вековна традиция, запаьена и до днен днешен по тези земи!
Гледката беше повече от зашеметяваща!
Малко време за снимки и тръгнахме да се спускаме надолу, за да разгледаме сърцето на самата Малага.
Нама да крия, че полета беше много ранен и в 4 сутринта бяхме на летище. Предвид това, вече бяхме доста поизморени, но когато непознатото те държи в плен, не може да не му се отдадеш и всъщност, забравяш всякаква умора!
Може да е объркващо да се говори за Малага и като за Коста дел Сол. Много хора смятат, че Коста дел Сол представлява само градовете в близост до Малага. Въпреки това Малага също е включена в този термин.
Така че защо Малага се нарича и Коста дел Сол?
Смята се, че този термин идва от турист, посещавал района, който бил много изненадан от слънчевото време и топлите температури – независимо от сезона. Оттогава това е другото популярно наименование на района.
С многото си природни забележителности, плажове, паркове и красиви гледки, Малага предлага редица безплатни опции. Много от музеите също са с “вход свободен” в определени дни, което превръща града в приятел за бюджета ви.
Популярни забележителности в Малага като La Alcazaba (Крепостта), замъка Гибралфаро и музея на Пикасо са безплатни в неделя няколко часа преди края на работното време. Центърът за съвременно изкуство в Малага също е безплатен през цялата седмица.
Хората от Малага неофициално се наричат boquerón
Човек от Малага се нарича malagueño, но също и boquerón, което означава аншоа.
Причината за това е, че аншоата е типичната риба в града, която се среща и в много популярни ястия като pescaito frito (пържена риба).
Въпреки че известният художник прекарва по-голямата част от живота си във Франция, той е роден в Малага. В Малага се намира Музеят на Пикасо, както и статуя на Пикасо.
Ако обичате изкуството, Музеят на Пикасо в Малага е атракция, която задължително трябва да посетите. Там можете да видите някои от невероятните творби на художника, да направите обиколка, за да научите повече за живота му, или да се включите в семинари, за да натрупате знания за живописта и керамиката.
Разбира се, около домът на Пикасо, може да наблюдавате и други интересни обекти … или субекти …
Важното е да се забавлявате, а в Малага това е ганатирано.
В случай, че седнете да пиете кафе и да си починете малко, имайте предвид, че да си поискаш кафе в Малага не е чак толкова лесно …
Едно малко предупреждение … В Малага има доста видове кафета и всяко от тях си има уникално име – un nublado, un cortado и т.н. Разликата между всички тези кафета е в съотношението между кафето и млякото.
Ако не искате мляко в кафето си, поискайте café solo (подобно на италианското еспресо) или café americano за по-слаба версия (подобна на long black). Ако поръчате café con leche, вероятно ще получите наполовина кафе и наполовина мляко. Ако предпочитате кафето си с повече мляко, опитайте sombra с 80 процента мляко и 20 процента кафе (подобно на flat white).
Пътят ни из прекрасните улички на Малага спря пред стените на Ал Касаба Малага или крепостта, нила някога укрепление на маврите.
Тя е мощен отбранителен копмплекс с общо 30м отбранителни кули, запазени и до днес.
Въпреки че е основана през 8 век, основната му част е построена в средата на 11 век. при емира на Гранада, Бадис бен Хабус, за владетелите на династията Зирид в седалището на губернатора.
Тази крепост се счита за най-добре запазената алкасаба в Испания.
По-рано крепостта е била свързана и с градските стени, които са образували третата отбранителна стена, но днес са оцелели само две вътрешни.
Първата, изградена по релефа на хълма, защитава изцяло вътрешната територия и е подсилена с отбранителни кули.
Алкасаба може да се нарече не само една от централните атракции на Малага, но и на цяла Испания.
Само на няколко метра от Ал Касаба в една от сградите на последния етаж, се намира апартамент на Антонио Бандерас, ни както каза екскурзовода, до днес никой не го е виждал да го посещава или да идва там.
Жадни за още, закрачихме към следващата забележителност, пред която наистина онемяхме.
Навсякъде из града, можете да срещнете символика.
Кръстовете над тази малка църква, например, символизират Пътят … или Ел Камино. Поклонически път, който завършва в Сантияго Де Компостела… Историята беше много интересна, и ако вървейки се вглеждаш.във сяка една сграда на Малага ще намериш някаква символика на нещо!
Оказа се, че Испанските катедрали, са много по пищни и изящни от италианските … Ето я и нея!
Катедралата в Малага!
построена между 1528 и 1782 година върху или близо до мястото, на което се е намирала преди това джамия. Въпреки че в първоначалните планове са предвиждани две кули, липсата на средства не позволила да бъде завършена повече от една поради което, Катадралата е популярно и с умиление наричана Ла Манкита (едноръка).
Смесването на стилове е много характерен резултат от продължилия 254 години период на строителство. Преобладаващ е ренесансовият стил, но заедно с него се комбинират също и готически, барок, изабелински, неокласицизъм и т.н.
Отвън могат да се забележат три свода със своите три врати за влизане навътре, прекрасно декорирани с мрамор в различни цветове. Над вратите има барелефи с форма на медальoни. Тези над страничните врати изобразяват покровителите на Малага св.Кириак и св. Паула, а над централната представя сцена от Библията.
Погледната отвътре, човек остава смаян от внушителният размер на тази сграда, състояща се от три кораба, всички с еднаква височина, макар че централният е доста по-широк от страничните. За да осигури стабилност при тази височина, архитектът е използвал оригинална система от кръстообразни стълбове, крепящи къси коринтски колони вместо банкетони, обединява традиционни класически елементи с ренесансови, наслагва различни архитектурни похвати.
Целият храм отгоре е покрит с прекрасно декорирани сводове. Украсата на мястото за сядане на хора е завършена от прочутия Педро де Мена, подредил там 42 скулптурни фигури.
Също така заслужава да бъдат изтъкнати и смайващите барокови органи и мраморните амвони, украсени със сцени от Еклесиаста.
В страничните параклиси се намират забележителни произведения на изкуството: една прекрасна Плачеща майка от Педро де Мена, един Христос на кръста от Алонсо де Мена, Девата от Росарио на Алонсо Кано и др.
По време на визитата из вътрешността, не би трябвало да пропуснете да разгледате и останалите забележителни скулптури в отделните параклиси, готическия олтар, параклисът на Претворението, направен изцяло от мрамор с четири стабилни ахатови колони.
Тук нашия екскрузовод ни спря, показа ни мястото от където може да се върнем до автобуса и ни даде свободно време за хапване и разходка.
Разбира се, че вместо това, ние решихе да се пробваме да се наредим да влезем и да разглеате катедралата вътре, тъй като такива шедьоври рядко могат да се видят, но за наше съжаление, беше затворена.
Когато посещавате Малага и искате да разгледате катедралата, имайте предвид, че трябва да бъде или преди 11:00 или след 13:30ч. Вход – 2 евро.
Ние, за съжаление нямахме това време, тъй као 14:00 ни беше обявена стрешата шред автобуса.
Твърде малко време, а твърде много неща за гледане!
Също така, няма да е лошо предварително да си букнете биклет, за да не висите по опашките.
Както знаете, в Евроа няма проблем с интернета, така, че това може и да стане неоисредственио като слезете от автобуса. Ние, обаче нямахме това време за реакция, но така или иначе бяхме притиснати и с времето.
И все пак, нещо трябва да остане и да се върнем!
Преди да си тръгнете от Малага, обаче, задължително трябва да опитате захаросаните бадеми, които се предлагат на всеки ъгъл, захарните ябълки (от едно време по панаирите) и испанското джелато!
Точно до Ал Касаба, на ъгъла, се намира страхотна джелатерия, с уникално джелато, което със сигирност ще замести обяда Ви и ще Ви остави без думи!
Съветвам Ви да пробвате лимон и мента! Пишейки ги, вярвате или не, още усещам вкуса им в устата си! А когато сложите и някой захаросан бадем … ммммммммммм …
Сега вече можеше да се отправим към автобуса.
*Не е необходимо да Ви казвам как се процедира с минералната вода, тъй като за прочелите пътешиса до Йордания, вече би трябвалод а сте наясно!
И все пак … в това пътуване, не сменяхме хотел, а се връщахме всеки ден в един и същ. Вземате си един стек вида по 1 л и всеки ден, преди да тръгнете пълните 4 малки шишенца по половинка. Защо 4 – ами просто е – 2 на единия и 2 на другия. Едното остава в автобуса, а другото върви с вас. Докато изпиете едното, стане време да се качвате в автобуса и отваряте другото. И не, няма как да се стопли, тъй като вентилацията по време на път работи, вие сте си оставили пишетата нд главите, а докато се върнете, времето не е толкова, че да се стопли.
На връщане в автобуса, се отбихме в страхотен розов парк, целия засаден с уникални рози!
Намираше се точно до кметството!
Седнахме да си починем малко, доядохме си уникалното джелато и бадемчетата с шекерена захар и видимо доволни от чвия прекаран ден на испанска територия, се качихме в автобуса, готови за път към нашето градче, в което се намираше и хотела ни – Las Palemras.
Градчето се казваше Фуенхирола, а хотела беше в самото му сърце на крайбрежния булевард.