Коледни Базари
Приказки от 1001 нощ, дворци строени от вълшебници … или просто една история с много лица на Иберийския полуостров?
Пропътувахме километри, най-накрая да се полюлеем на люлката на средновековната цивилизация на Южна Испания или … нейната душа – АНДАЛУСИЯ!
Докато летяхме сред хилядите пухкави облачета, слънцето бавно показваше сънената си физиономия събуждайки се и обещаваше невероятен и усмихнат ден! Командира обяви снишаване и самолета се заспуска към сбъдането на поредната мечта наречена Коста Дел Сол или Душата на Испания – Андалусия!
Приземихме се на летище Малага. Един град, за който винаги съм си мислила, че е най-обиклновен и никога не съм си мислила, че ще се сблъскам с онова, което ме очакваше след като зад гърба ми останат вратите на самолета!
Летищети беше огромно и дълго. Имах чувстово, че се движех в лабиринт и нямаше илизане. Някак си, всяка стъпка ми подсказваше, че Малага всъщност няма да е малкото градче което очаквах да зърна.
Най-накрая видях нашия представител – Цецо и се отправихме към него!
Още с излизането ни от летището ни лъхна топлия въздух на Адалусия. Отправихме се към автобуса, където изненадите за 1вия ни ден на Испанска територия предстояха!
Андалусия и нейните градове останаха в душата ми. Честно казано никога не съм планирала да я посетя. Случи се съвсем случайно, попадайки на супер изгодна оферта от страна на колеги. Не бях посещавала Испания като държава и щом ми се предлагаше такава изгодна оферта, очевидно е дошъл момента да стъпя и на испанска територия! Не му и мислих много и още същия ден си пуснахме резервацията!
Разбира се, трвел френдчето не ми липсваше и този път, с тази разлика, че този път той беше един специален човек, за който ще Ви разказвам в друга история … Тъй като ще се споменава често в пътеписа, нека на кратко, да го наречем Д.
И така, пристигнахме в Малага – вторият по големина град в Андалусия (след Севиля), с население от 570 000 жители. известен със своите зашеметяващи плажове, култура и храна. Това е един от най-посещаваните крайбрежни градове в Андалусия, Испания. Той е предпочитана дестинация за пътуващите, които се оглеждат къде да прекарат лятото в Испания. Може да стане изключително оживен през топлите (всъщност, горещи) месеци.
Автобуса ни изкачи до невероятно възвишение, от което се виждаше почти цялото крайбрежие, кметството и арената за борба с бикове – една вековна традиция, запаьена и до днен днешен по тези земи!
Гледката беше повече от зашеметяваща!
Малко време за снимки и тръгнахме да се спускаме надолу, за да разгледаме сърцето на самата Малага.
Нама да крия, че полета беше много ранен и в 4 сутринта бяхме на летище. Предвид това, вече бяхме доста поизморени, но когато непознатото те държи в плен, не може да не му се отдадеш и всъщност, забравяш всякаква умора!
Може да е объркващо да се говори за Малага и като за Коста дел Сол. Много хора смятат, че Коста дел Сол представлява само градовете в близост до Малага. Въпреки това Малага също е включена в този термин.
Така че защо Малага се нарича и Коста дел Сол?
Смята се, че този термин идва от турист, посещавал района, който бил много изненадан от слънчевото време и топлите температури – независимо от сезона. Оттогава това е другото популярно наименование на района.
С многото си природни забележителности, плажове, паркове и красиви гледки, Малага предлага редица безплатни опции. Много от музеите също са с “вход свободен” в определени дни, което превръща града в приятел за бюджета ви.
Популярни забележителности в Малага като La Alcazaba (Крепостта), замъка Гибралфаро и музея на Пикасо са безплатни в неделя няколко часа преди края на работното време. Центърът за съвременно изкуство в Малага също е безплатен през цялата седмица.
Хората от Малага неофициално се наричат boquerón
Човек от Малага се нарича malagueño, но също и boquerón, което означава аншоа.
Причината за това е, че аншоата е типичната риба в града, която се среща и в много популярни ястия като pescaito frito (пържена риба).
Въпреки че известният художник прекарва по-голямата част от живота си във Франция, той е роден в Малага. В Малага се намира Музеят на Пикасо, както и статуя на Пикасо.
Ако обичате изкуството, Музеят на Пикасо в Малага е атракция, която задължително трябва да посетите. Там можете да видите някои от невероятните творби на художника, да направите обиколка, за да научите повече за живота му, или да се включите в семинари, за да натрупате знания за живописта и керамиката.
Разбира се, около домът на Пикасо, може да наблюдавате и други интересни обекти … или субекти …
Важното е да се забавлявате, а в Малага това е ганатирано.
В случай, че седнете да пиете кафе и да си починете малко, имайте предвид, че да си поискаш кафе в Малага не е чак толкова лесно …
Едно малко предупреждение … В Малага има доста видове кафета и всяко от тях си има уникално име – un nublado, un cortado и т.н. Разликата между всички тези кафета е в съотношението между кафето и млякото.
Ако не искате мляко в кафето си, поискайте café solo (подобно на италианското еспресо) или café americano за по-слаба версия (подобна на long black). Ако поръчате café con leche, вероятно ще получите наполовина кафе и наполовина мляко. Ако предпочитате кафето си с повече мляко, опитайте sombra с 80 процента мляко и 20 процента кафе (подобно на flat white).
Пътят ни из прекрасните улички на Малага спря пред стените на Ал Касаба Малага или крепостта, нила някога укрепление на маврите.
Тя е мощен отбранителен копмплекс с общо 30м отбранителни кули, запазени и до днес.
Въпреки че е основана през 8 век, основната му част е построена в средата на 11 век. при емира на Гранада, Бадис бен Хабус, за владетелите на династията Зирид в седалището на губернатора.
Тази крепост се счита за най-добре запазената алкасаба в Испания.
По-рано крепостта е била свързана и с градските стени, които са образували третата отбранителна стена, но днес са оцелели само две вътрешни.
Първата, изградена по релефа на хълма, защитава изцяло вътрешната територия и е подсилена с отбранителни кули.
Алкасаба може да се нарече не само една от централните атракции на Малага, но и на цяла Испания.
Само на няколко метра от Ал Касаба в една от сградите на последния етаж, се намира апартамент на Антонио Бандерас, ни както каза екскурзовода, до днес никой не го е виждал да го посещава или да идва там.
Жадни за още, закрачихме към следващата забележителност, пред която наистина онемяхме.
Навсякъде из града, можете да срещнете символика.
Кръстовете над тази малка църква, например, символизират Пътят … или Ел Камино. Поклонически път, който завършва в Сантияго Де Компостела… Историята беше много интересна, и ако вървейки се вглеждаш.във сяка една сграда на Малага ще намериш някаква символика на нещо!
Оказа се, че Испанските катедрали, са много по пищни и изящни от италианските … Ето я и нея!
Катедралата в Малага!
построена между 1528 и 1782 година върху или близо до мястото, на което се е намирала преди това джамия. Въпреки че в първоначалните планове са предвиждани две кули, липсата на средства не позволила да бъде завършена повече от една поради което, Катадралата е популярно и с умиление наричана Ла Манкита (едноръка).
Смесването на стилове е много характерен резултат от продължилия 254 години период на строителство. Преобладаващ е ренесансовият стил, но заедно с него се комбинират също и готически, барок, изабелински, неокласицизъм и т.н.
Отвън могат да се забележат три свода със своите три врати за влизане навътре, прекрасно декорирани с мрамор в различни цветове. Над вратите има барелефи с форма на медальoни. Тези над страничните врати изобразяват покровителите на Малага св.Кириак и св. Паула, а над централната представя сцена от Библията.
Погледната отвътре, човек остава смаян от внушителният размер на тази сграда, състояща се от три кораба, всички с еднаква височина, макар че централният е доста по-широк от страничните. За да осигури стабилност при тази височина, архитектът е използвал оригинална система от кръстообразни стълбове, крепящи къси коринтски колони вместо банкетони, обединява традиционни класически елементи с ренесансови, наслагва различни архитектурни похвати.
Целият храм отгоре е покрит с прекрасно декорирани сводове. Украсата на мястото за сядане на хора е завършена от прочутия Педро де Мена, подредил там 42 скулптурни фигури.
Също така заслужава да бъдат изтъкнати и смайващите барокови органи и мраморните амвони, украсени със сцени от Еклесиаста.
В страничните параклиси се намират забележителни произведения на изкуството: една прекрасна Плачеща майка от Педро де Мена, един Христос на кръста от Алонсо де Мена, Девата от Росарио на Алонсо Кано и др.
По време на визитата из вътрешността, не би трябвало да пропуснете да разгледате и останалите забележителни скулптури в отделните параклиси, готическия олтар, параклисът на Претворението, направен изцяло от мрамор с четири стабилни ахатови колони.
Тук нашия екскрузовод ни спря, показа ни мястото от където може да се върнем до автобуса и ни даде свободно време за хапване и разходка.
Разбира се, че вместо това, ние решихе да се пробваме да се наредим да влезем и да разглеате катедралата вътре, тъй като такива шедьоври рядко могат да се видят, но за наше съжаление, беше затворена.
Когато посещавате Малага и искате да разгледате катедралата, имайте предвид, че трябва да бъде или преди 11:00 или след 13:30ч. Вход – 2 евро.
Ние, за съжаление нямахме това време, тъй као 14:00 ни беше обявена стрешата шред автобуса.
Твърде малко време, а твърде много неща за гледане!
Също така, няма да е лошо предварително да си букнете биклет, за да не висите по опашките.
Както знаете, в Евроа няма проблем с интернета, така, че това може и да стане неоисредственио като слезете от автобуса. Ние, обаче нямахме това време за реакция, но така или иначе бяхме притиснати и с времето.
И все пак, нещо трябва да остане и да се върнем!
Преди да си тръгнете от Малага, обаче, задължително трябва да опитате захаросаните бадеми, които се предлагат на всеки ъгъл, захарните ябълки (от едно време по панаирите) и испанското джелато!
Точно до Ал Касаба, на ъгъла, се намира страхотна джелатерия, с уникално джелато, което със сигирност ще замести обяда Ви и ще Ви остави без думи!
Съветвам Ви да пробвате лимон и мента! Пишейки ги, вярвате или не, още усещам вкуса им в устата си! А когато сложите и някой захаросан бадем … ммммммммммм …
Сега вече можеше да се отправим към автобуса.
*Не е необходимо да Ви казвам как се процедира с минералната вода, тъй като за прочелите пътешиса до Йордания, вече би трябвалод а сте наясно!
И все пак … в това пътуване, не сменяхме хотел, а се връщахме всеки ден в един и същ. Вземате си един стек вида по 1 л и всеки ден, преди да тръгнете пълните 4 малки шишенца по половинка. Защо 4 – ами просто е – 2 на единия и 2 на другия. Едното остава в автобуса, а другото върви с вас. Докато изпиете едното, стане време да се качвате в автобуса и отваряте другото. И не, няма как да се стопли, тъй като вентилацията по време на път работи, вие сте си оставили пишетата нд главите, а докато се върнете, времето не е толкова, че да се стопли.
На връщане в автобуса, се отбихме в страхотен розов парк, целия засаден с уникални рози!
Намираше се точно до кметството!
Седнахме да си починем малко, доядохме си уникалното джелато и бадемчетата с шекерена захар и видимо доволни от чвия прекаран ден на испанска територия, се качихме в автобуса, готови за път към нашето градче, в което се намираше и хотела ни – Las Palemras.
Градчето се казваше Фуенхирола, а хотела беше в самото му сърце на крайбрежния булевард.
В интерес на истината, този път не бяхме особено очароваяни от хотела и в частност храната. но както обичам да казвам – Всяко зло – за добро … Това пък ни даде възможност, да опитаме от местната кухня и всяка вечер да се храним в различен тип ресторант.
Зс сметка на това пък, стаята беше изключително широка и комфортна, матраците супер удобни, терасата голяма, с гледка към морето и от към тихата част, банята голяма, без мухъл … и най-важното, беше чисто, чаршафите светеха и имаше топла вода!
Като цяло, винаги съм ви казвала, че когато отивате на екскурзия, а не на почивка, единственото, което Ви интересува по отношение на хотела, са няколко неща:
1. Локацията
2. Чистотата – на стаята и леглото
3. Топла вода в чешмата
Финално Вас Ви няма целия ден и когато се върнете каталясали, единственото за което си мечтаете е да се изкъпете, да хапнете в някой ресторант и да си легнете!
Е, ние това го имахме!
Изкъпахме се и слезнахме на вечеря.
Както споменах по-горе, още с 1вата хапока, стана ясно, че повече няма да вечеряме в този ресторант, а до края на престоя ни на мен ми омръзна да ям варена царрвица, колкото и да я обичам …
След което, излязохме да се разходим и да изпием по един коктейл.
Още със слизането от автобуса ми направи впечатление едно малко завенение, тип Айриш пъб, с няколко дървени стопла отпред … и някак си и се запечата!
Спуснахме се до хотела и отидохме до него и седнахме.
Ако ви кажа, че до края това заведение ни стана любимо, а ние станахме редовни клиенти и любимци за собствениците.
Барът се казваше Сънсет Авеню. Може да го потърсите в Трип адвайзър!
Любимото ни беше след вечеря да седнем и да изпием по един аперол или джин тоник … Да н е говорим, че се пълнеше с ирландци, които нмакар и на възраст – над 60 год със сигурност правеха адския купон, но ще стигна и до там.
Изпихме си аперолите и се прибрахме да си починем, тъй като на следвашия ден ни очакваше нов ден и нова дестинация!
На кратко- ПРИКЛЮЧЕНИЕТО АНДАЛУСИЯ – ЗАПОЧНА!
Ако отдавна сте мислили или спонтанно решили да влезете в ролята на папараци, грабвайте камерите и направете един тур на Марбея, където почти сигурно ще срещнете някоя знаменитост от политиката, спорта или шоу бизнеса. Ако все пак лова на знаменитости е неуспешен, то ще се насладите на красиви плажове, елегантни заведения и приятното обкръжение на щастливи хора. Полудневна разходка до изисканият курорт Марбея – мястото, което избира за своя лятна резиденция Саудитският крал, където прекарват свободното си време Антонио Бандерас и Хулио Иглесиас.
Автобуса ни остави на главната улица, в Parque de la Alameda, където бяха разположенисклуптури лично изработени от самия Салвадор Дали и подписани от него! Разбира се, Дали твори единствено и само за хора с богата фантазия, така, че ако такава Ви липсва, по-добре ги пропуснете!
Тъй като на нас никак не ни липсваше, не ги пропуснахме!
Луксозния курорт Марбея е отговорът на испанците на френското Сан Тропе и монакското Монте Карло. Бляскавото космополитно бижу на средиземноморския бряг знае как да обере каймака на висшето общество. Със скъпи вили, яхти и игрища за радост на богатите и известните, Марбея е онзи рай, който подхожда и най-синята кръв, и на най-капризния вкус.
Не е задължително да знаете испански, за да се досетите, че „мар“ плюс „бея“ е равно на„красиво море“. В комплект с бурно минало, красиво настояще и много лукс получавате една от най-търсените туристически дестинации в сърцето на Costa del Sol – слънчевия бряг на Испания. Със своите 114 км и над 125 хил. жители Марбея печели симпатиите с уникалния си средиземноморски чар. Тя събира в едно новото и старото, бляскавото и семплото, скъпото и обикновеното. А вие получавате целия този разкош само с цената на вашия добре подплатен портфейл.
Изпълнена с буйна растителност, листни палми и сенчести борови дървета, паркът Alameda, покрай който минахме, за да се качин до стария град, бе приятно обществено пространство, което се присъединява към Alameda del Mar и Paseo Marítimo по крайбрежието. Този прекрасен парк от 18-ти век разполага с главна алея, декоративни пейки и фонтани. Местните и туристите се радват на това освежаващо зелено пространство в топли слънчеви дни. Това също е чудесна зона за разходка на разстояние.
Интересното беше, че всички пейки бяха уникално украсено с гравюри от историята на Испания и конкретно на Марбея!
Да си призная правичката, не съм очаквала, че Марбея може да бъде толкова интересно място!
А стария град бе просто …. ОБИЧ!
Още с влизането, насреща ни се изпречи уникален магазин, макар в гъцки стил.
Всичко вътре беше от плетена слама и естествена кожа … но не от онази тривиалната, а всичко уникално и с чар … Ама няма как да не се влюбиш – изкл’чително интересно!
Посрещна ме жената, която беше в магазина и ме попита за 1ви път ли съм в този магазин – казах да.
Тогава, тя поиска да ми разкаже на кратко историята на магазина … Оказа се, че всичко е взаимствао от гръцкия остров Санторини и идеята е да пренесат Снторини в Марбея … и са успяли.
Няма как да не си купите нещо! Аз лично си купих прекрасен портфейл – знаете, че това е другата ми страст – и все още продължавам да съм влюбена в него!
От там излязох и се запътихме из малките и тесни улички на Марбея.
Само една разходка там ви е нужна, за да уловите духа на времето. Марбея е била притежание на финикийци, визготи, варвари, византийци и мароканци, за да мине под испанска власт през 1485. За този микс от култури напомня живописната стара част, в центъра на която е разположен Plaza de los Naranjas. Заобиколен от ресторанти и кафенета, галерии и бутикови магазини, площадът е най-красив с цъфналите си портокали. Космополитният облик на Марбея смесва андалуско и мароканско влияние, барокова и ренесансова архитектура, модерен дизайн и съвременен лукс.
На всяко кътче са разположени малки магазинчета за картини, кожени изделия, сувенири и разбира се джелато!
Ако си мислите, че испанското джелато не е вкусно – грешите. Италианците далеч не са сами в правенето на тази вкуснятина!
Наред с жегата джелатото просто ти идва като благинка!
Няма как да не поискаш да се върнеш отново, тъй като времето, което ни дадоха за свободно, беше изключително малко и ти и да искаш не можеш да видиш всичко!
Доразходихме се и дойде време да се отправяме към мястото на срещата ни, тъй като за моя изненада или нещо, което може би бях пропуснала се оказа, че ще се качваме и до още едно грдче …
Само на 30 километра от Малага, след стръмния път в планината Сиера да Михас, има едно градче, което е сред задължителните спирки от маршрутите на туристите в Андалусия. „Магарешкото“ Михас.
Преди да тръгнем за Испания, бях решила да разгледам кое на къде, какво и що и попаднах на това градче!
Ама не можете да си представите колко уникално нещо е!
И в един момент, екскурзовода ни каза, че от Марбея, ще се качим до Михас … Градчето с магаретата и девата, която изпълнява желания.
Екскурзоводите горещо препоръчват да го посетите – заради автентичната му архитектура и красивите гледки, заради атмосферата на кафенетата, ресторантчетата и малките магазинчета, заради усмивките, с които ще ви обслужат навсякъде, заради необичайните таксита с мощност „една магарешка сила“, изобщо – защото си струва да видите Испания с едно по-различно лице.
Всъщност рекламата на Михас изобщо не е реклама, а действителност, защото унилалността и красотата на това малко градче бяха просто блестящи!
Още щом слизаме от автобуса, ни грабват просторът, спокойствието, зеленината и белотата на къщите – като на гръцки остров, като в тунизийския Сиди бу Саид и, донякъде, като в старопланинско село. Донякъде. Освен цвета на къщите, най-„българското“ усещане в андалусийското градче навяват магаретата. Тук обаче те не са „оръдие на труда“ в труднодостъпен терен, а туристическа екзотика. Славата на магарешките таксита на Михас се носи далеч извън пределите на Испания.
60 дългоухи „таксиджии“ – всеки със собствен регистрационен номер, посрещат пришълците на пиацата на централния площад. Още един Марко – но от бронз, търпеливо преглъща набезите на туристите, които чакат на опашка, за да се покатерят на гърба му и да запечатат момента на снимка или селфи.
Човек се чуди защо в Михас магаретата са издигнати на пиедестал. Логично е да се предположи, че някога някакво магаре е спасило града от апокалиптично природно бедствие. Или пък въплъщава своеобразен култ към помощниците в селскостопанската работа, която с векове е била основен поминък на населението в планинския район. Да, ама не, както казваше българският журналист-легенда Петко Бочаров.
Колкото и да ви се струва странно (и комерсиално), почитта към магаретата има пряка връзка с туристическата индустрия. Точно те преди около половин век са „отворили очите“ на местните жители как да изкарват прехраната си без изнурителни усилия.
„Легендата“ е от началото на 60-те години на миналия век, когато туризмът започнал да набира сили в Коста дел Сол. Част от летовниците, които посещавали Михас и виждали работниците да се прибират от полето на магарета, ги молели да ги качат на дългоушковците – да се повозят и да се снимат за спомен.
Много скоро земеделците установили, че бакшишите, които получават от туристите, многократно надхвърлят размера на заплатите им…
Днес мераклиите да наемат магарешко такси не са толкова много – разходката с него струва 15€, а пешеходната обиколка на града ти дава възможност да спреш пред всяка забележителност, да усетиш с кожата си пръските от фонтаните, да се шмугнеш в някое от многобройните магазинчета за сувенири и да се насладиш на вкусна храна и студена бира в още по-многобройните заведения… Полезен ориентир за туристите е картата със забележителностите на Михас, която всеки може да получи безплатно от туристическия офис – зад опашката на бронзовия Марко и срещу погледите на „паркираните“ в съседство дългоухи таксиджии. С цветни илюстрации и описание с по няколко думи картата показва най-интересните места, които си струва да се видят в градчето, и маршрутите, по които да стигнеш до тях.
Сред 18-те посочени обекта има църкви, музеи, галерии, крепостни стени и панорамни площадки. Най-известната и, може би, най-загадъчната църква е параклисът на Мадоната в скалата. Според легендите, по време на няколко столетия мюсюлманско господство в Испания, жителите на Михас укривали в стените на местния замък ценна икона на Богородица. Към края на ХVI век местните монаси издълбали в скалата светилище, където положили иконата, а впоследствие издигнали около светилището параклис.
Съвсем наблизо могат да се видят останките от древните крепостни стени и замъка. На една ръка разстояние се намират старата мелница и Музеят на миниатюрата – Carromato de Mijas. Той е създаден от фокусника-хипнотизатор Хуан Елегидо Милан, по-известен с артистичния си псевдоним Професор Макс. По време на турнетата си той събирал миниатюри от всички краища на света, които през 1972 г. подредил в живописно аранжиран стар вагон в Михас.
Площта на музея не е голяма, но в него могат да се видят миниатюрни шедьоври, като картини на върха на топлийска или зърно леща, балерина, издълбана в клечка за зъби, както и копие на „Тайната вечеря“ на Леонардо, направено от оризово зърно.
Не му мислете много – седнете там, накъдето ви заведат погледът и сърцето, поръчайте си каквото решите (или каквото сервитьорът ви препоръча, както направихме ние) и просто се наслаждавайте на гледките, на вкуса на храната и на Михас…
Но за огромно съжаление нашето време свърши и трябваше да се връщаме, тъй като беше станало време за вечеря и … ако в нашия хотел храната не струваше, то в другия със сигурност е била по-добра, но … знаете, че пълно щастие няма.
За сметка на тов апък, бяхме си избрали да вечеряме в ресторант, който предлагаше месо на дървени въглища, тъй като прз цялото време ми миришеше адски вкусно!
Околко хотела имаше една уличка, която беше пълна с ресторанти!