Коледни Базари
„И затова разбирателството между мъжа и жената ще се постигне само когато те се опознаят, когато видят общите си интереси,
изучат живота от едни и същи източници и тръгнат заедно,
за да го изживеят както трябва. Разумно и здравословно.“ Емил Зола
Сватбата!
Прекрасното събитие, в което две сърца сключват официално съюз.
Сватбеното тържество е вълнуващо не само за тях, но и за поканените да споделят щастието им гости.
Ето как започна тази приказка … Приказката на Братовчед ми Делян и прекрасната му съпруга – Инна!
Нека 1во Ви запозная на кратко с основните действащи фигури в този пътепис, а именно:
Делян – 2ри братовчед, с когото сме израстнали заедно от деца и заедно сме гледани от родителите на тате (баба и дядо) и когото безкрайно много си обичам!
Инна – Както вече разбрахте – пракрасната съпруга на Делян. Невероятен човек с добро сърце и прекрасен приятел!
Инна е от Украйна, а с Делян се запознават в университета. И двамата живеят в София (за сега)
Леля – Майката на Делян
Свако – Бащата на Делян
Свако е от Сандански – македонска кръв!
И разбира се – моя милост – Креми и Минчето.
За да бъдеш участник в едно такова житейско събитие, на 1во място ти трябва покана!
Съвсем скоро, Делян и Инна си бяха дошли в Стара Загора. Използвайки момента, чисто импровизирано ги поканихме в къщи да пием по вино и да се видим. И именно тогава, още със сядането, Делян ни отвърна на поканата с покана, като ни съобщи, че на 12ти Юни, в гр Сандански ще отпразнуват сключването на граждански брак. Едно събитие, което се бе случило малко преди пандемията и поради същата, нямаха тази възможност да споделят с близки и роднини.
Но … както знаете от пътеписите до тук, „Когато нещо има да става, то си става“
Сватбата на братовчед ми или Събитието на годината! Изключително много се зарадвахме, че ще бъдем част от най-щастливия ден в живота на Делян и Инна, тъй като за нас всички те, ведно с леля и свако, винаги са били много повече от роднини и близки! Най-малкото, с Делян порастнахме заедно!
А сега вече освен леля свако и братовчед, се сдобих и с много добра приятелка (безценно)!
Тук е момента да спомена, че сватбеното тържество щеше да бъде в родния на свако град Сандански.
В Сандански съм била само веднъж като много малка, когато с майка и татко, гостувахме там в дома на свако.
За съжаление спомените ми са доста поизбледнели от тогава, но съвсем скоро щяха да добият нов облик и цвят.
Не след дълго, дойде и денят на тръгване. Програмата бе следната:
Тръгване Петък сутринта рано за Сандански, нощувка. На следващия ден разходка из Мелник и околностите. Вечерта – събитието на годината и неделя отпътуване обратно за Стара Загора.
Държа да отбележа, че организацията им бе просто бетон и всичко мина точно както си го бяха планирали.
Но всичко по реда си.
На 11ти Юни, Петък, рано сутринта в 08:30 бяхме готови. Леля и свако дойдоха да ни вземат и потеглихме. Пътувахме много добре. По пътя сперахме за кафенце, да хапнем … Съвсем скоро навлязохме в Кресненското дефиле. Красотата на балкана, в най-хубавото му време. Когато всичко е зелено!
Осмият поред пролом по течението на река Струма, Западна България, между Малешевска планина на запад и Пирин на изток в Община Симитли и Община Кресна, област Благоевград. Свързва Симитлийската котловина на север със Санданско-Петричката котловина на юг.
И от тук нататък, малко по малко започваше да се усеща красотата на Пирин планина, а духът на Македония все повече напомняше за себе си!
Непосредствено преди Сандански, леля и свако, решиха да спрем да обядваме. Седнахме в едно битово заведение – Воденичката.
Препоръчвам го на всеки, който ще мине от там. Персонала е супер вежлив и усмихнат, храната бе приготвена повече от вкусно и цените им са приемливи.
Хапнахме на бързо и не след дълго вече бяхме в Сандански. Още на входа, градът отваря сърцето си нас – неговите гости. Посреща ни с обич и ни предлага своето гостоприемство! Как да не се влюбиш!
Малки улички, баири, слънце и усмихнати хора! Пиринска Македония!
Свако спря колата пред една голяма жълта кооперация. Родната му къща. Там, където с нашите гостувахме, когато с Делян бяхме мънички.
Паркирахме колата, свалихме багажа на леля и свако и се качихме горе. Още на пътя ни посрещна Андрей – съпруга на близначката на свако ми, а след като се качихме ни посрещна и самата Вера и сина им Митко.
Свако ми има брат и сестра близначка и супер голям род, на който се възхищавам страшно много, тъй като винаги са били задружни и сплотени. Типично по македонски!
Реших аз да се представя, но леля Вера ме прекъсна и каза „Знам коя си. Само, че когато последно те видях беше много по мъничка.“ Хубаво е, когато се срещнеш с хора, които те помнят от дете.
Леля ни разходи да разгледаме къщата. Изведе ни на една огромна веранда. Сигурно беше 30 квадрата – огромна, с кон да препускаш.
Постояхме още малко и тръгнахме към хотела, за да може да се настаним и да си починем. Вечерта имахме организирана вечеря в механа в Сандански. По път към хотела, обаче, тъй като нищо не убягва от острия ми поглед, мернах адската тениска на Лагерфелд.
Ако щете ми вярвайте, толкова световно известни марки на едно място не бях виждала … Да не говорим, че целия град ходи облечен – кой с Емпорио, кой с Ив Сен Лоран, кой с Лагерфелд … чак започваш да се замисляш тия хора какво толкова работят … Като се позагледаш малко, ти става ясно, какъв е тънкия момент.
Шило, обаче в торба не седи. И когато нещо си наумя, докато не стане не мирясвам. Тениската веднъж попаднала в полизрението ми, няма как да не се завлека до там и това не ми даде мира. Стигнахме в хотела, настанихме си отдъхнахме малко.
Хотела не беше много голям, но за сметка на това идеалния и компактен вариант за една прекрасна и релаксираща почвка насред Пирина. Какво друго му трябва на човек …
Зеленина и тишина царяха навсякъде. Чуваха се само ромоленето на реката, която минаваше покрай хотела и песента на птичките.
Ресторанта в който щеше да бъде сватбеното тържество бе в самия хотел. Направен в стил Италианска приказка.
Починахме си, разгледахме хотела и побързах да се обадя на леля да се уговорим да ни чака някъде, за да се завлека до магазина с въпросната тениска. Разбрахме се да се чакаме пред Интер хотела. Докато стигнем до там, обаче минахме през парка на града.
За тези, които не са били в Сандански, нямате си ни най-малка представа за какъв парк ставаще дума! Македонска приказка.
Духът на Пиринска Македония ни следваше неотлъчно! Зеленина, езера, река, рози … на където и да се обърнеш.
Пирин – чудна планина,
нивга няма да забрави
твойта дивна красота!
Преминавайки през цялата тази красота, неусетно стигнахме до Интерхотел Сандански, където ни беше и срещата ни. 
За компания, леля ми звъннала на племеника си Митко – сина на леля Вера и Андрей. Митко веднага се съгласил, като леля му казала, че е се разходим в парка. С тази разлика, че бе пропуснала да му спомене най-важния момент, че разходката няма да е в парка, а по централните магазини. Мисля, не е необходимо да ви обяснявам как се чувства един мъж, когато излезе с 3 жени и го уведомят, че разходката ще се състои в обиколка на магазините … И все пак, издържа геройски. Обиколи с мен всички магазини. На кратко – оцеля 🤣Финалната права беше магазина за бански на Данчето. Мега яката жена!!! Адския позитивен и усмихнат човек!Разбира се, тя също е слушала доста за мен, та в този ред на мисли отново нямаше нужда да се представям. Много е хубаво, когато хората те познават и са слушали само хубави неща за теб. И разбира се си оправдал хубавите думи!Митко най-после седна 🤣 Поразговорихме се и тъй като наближаваше време за вечеря, тръгнахме към механата.
В интерес на истината, Сандански се оказа прекрасен град, с много позитивни хора. Бях впечатлена особено приятно от отношението и на търговците и на хората, които за разлика от други градове в които съм била, тук са усмихнати и поне привидно изглеждат щастливи!
Македонци бе! Все Убави хора!
По път, стана ясно, че механата била с жива музика. В този момент, си представете картинката от анимационните филмчета, как всички поглеждат нагоре или в страни и с леко замислена физиономия си преставят нещо … Ние изглеждахме по същия начин, като в нашия случай, „НЕЩОТО“ което си представихме бе, колко „очаровани“ ще са Инна и Делян от кръчмарската музика 🤣 … НО всичко е точно!
Отидохме и седнахме. Малко по малко всички започнаха да идват. Най-после пристигна и младото семейство Панчеви, които чакахме всички! На кратко – СЪБРАХМЕ СЕ ! Вечерта беше повече от прекрасна и всички дружно се забавлявахме изключително много! Когато си в добра компания няма начин да не е така. На една маса бяхме със свако ми, майка, Митко и Иван и Петя – изключително семейство, много близки приятели на лела и свако. Дойде и кака Елка. Наша братовчедка. Един от най-добрите очни лекари в София – със мъжа си. Не се бяхме виждали от доста време, но имахме достатъчно такова. Седнах при Инчето и Делян, да се видим с тях и да си разменим някоя приказка. Нямаше как да не кажа на Делян, че ако баща ми беше сред нас, щеше да е изключително щастлив и да се радва много за него!!!Както аз за леля и свако съм като тяхно дете, така и Делян за майка ми и баща ми е като тяхно дете. Не случайно още в самото начало започнах с това, че те са ни много повече от близки роднини! Леля е дъщеря на сестрата на баба ми. На кратко с тате са 1ви братовчеди. Но да не изпадаме в подробости, а да насочим вниманието си към събитието, за което всъщност се бяхме събрали. Събитието на годината! Хапнахме, послушахме македонска музика (както казва свако – „те тука, друго освен македонско, няма да чуеш“), станахме и се отправихме към хотела, за да си починем. Взехме таксита, пристигнахме и се прибрахме по стаите. Утре бе BIG DAY – MY COUSIN WEDDINGS DAY или СВАТБАТА НА БРАТОВЧЕД МИ И ИННА! Станахме раничко. Взехме си по един душ и слязохме на закуска. Кака Елка и мъжа и вече бяха слезнали и седнахме при тях. Тъй като те бяха приключили със закуската станаха, а след малко дойдоха и Делян и Инка. Не след дълго и леля и свако. Не мога да пропусна да отбележа братовчед ми, който вместо вода, получи ракия за закуска … Освен полагаемото за закуска, поръча на сервитьора мин вода. Човек я донесе. В един момент, вдигам глава и гледам как Делян дава на майка да подуши шишето с вода. Няма как да не отбележа, че останах озадачена и попитах какво се случва. Нещата съвсем ми се проясниха след като помирисвайки шишето, носът ми бе ударен от острата миризма на домашна ракия! Както казва синът на ПЛД .“Объркан съм“ – та и аз така!
Повиках аз сервитьора и му подадох шишето. Човека остана не по-малко объркан от мен или поне привидно се постара да изглежда по този начин! Горкия, нямаше никаква представа как ракията е попаднала в шишието от минерална вода. Някак, това остана загадка и за нас, тъй като Делян през цялото време твърдеше, че бутилката била запечатана. Финално, от всички, ракията се падна точно на него, което само може да говори какъв голям късметлия е 😊.Винаги съм твърдяла, че аз и братовчед ми сме родени под щастлива звезда. Имаме невероятни семейства, които са неотлъчно до нас и винаги сме имали опора в живота си. Разбира се от този ден нататък опората на Делян се увеличава с още едно рамо, на което може винаги да се опре, а именно на прекрасната си съпруга – Инна! А това също е въпрос на късмет! Финално, целия живот е въпрос на късмет! Но да се върнем на събитието! Закусихме и следвайки програмата се качихме по колите и потеглихме. Спирка едно – Роженски манастир. Непосредствено преди да стигнем до манастира, спряхме да изкажем преклонение пред гроба на Яне Сандански. Революционер, живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Една негова мисъл, написана на надгробната му плоча, се запечата в съзнанието ми!
„Да живееш. значи да се бориш! Робът за свобода, а свободния – за съвършенство!“
В края на пътя отвори вратите си и Роженския манастир „Рождество Богородично“. Средновековният манастир е най-големият в Пиринска Македония, България. В миналото манастирът е бил ставропигиален, а днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Манастирът е обявен в 1973 година за паметник на културата с национално значение. Прекрасно място, скътанов полите на Пирин, където е сниман и филма Време разделно.
Тук си направихме и обща снимка. 1вата снимка, която запечата този прекрасен ден и всичко онова, което предстоеше в него!
А като стана дума за моята добра приятелка …
Тъй като вече имам икона от Роженския манастир, си купих сребърен кръст – осветен! Хубаво е да си купувате някакви неща от манастирите, защото това са пари, които влизат в бюджета им и с тези пари се поддържат като национални светини!
Всички обратно по колите – следваща спирка – Мелник. Най-малкиия град в България!По път спряхме в Рожен, където по препоръка на свако, си купихме сладко от зелени смокини, за което ни убедиха, че е уникално. И тъй като вече го отворих, мога с ръка на сърцето да потвърдя! Особено, както каза дядото, ако го смесиш с малко кисело мляко … Отивам да си изям една смокиня, не мога …. 🤣
Ето ни вече и в град Мелник. 
Леля, Свако, Иван, Петя и сина им Ицо тръгнаха към Кордоплулова къща, която се намира на върха на Мелник и ние тръгнахме след тях. Делян, Инна, кака Елка и Пламен (мъжа и) отидоха да си търсят кафенце. Те са хитри 🤣
Сега, аз както можете да се досетите тотално бях изключила какъв баир е до въпросната къща, но с общи усилия, охкане и мрънкане се изкачихме. Всички геройски изкачили баира, влязохме да разгледаме. И тъй като бяхме ходили, разходката мина набързо и се изнесохме директно към винарската изба. Бъчвите са се съхранявали в специално изкопани за това тунели, в които почти през цялото време се поддържа еднаква температура, без значение от сезона и климатичните условия. Виното се съхранява в специални бъчви и всичко това му придава невероятния вкус, заради който определено си струва да биеш пътя до горе. На слизане беше по-лесно 🤣Иван и Петя, предложиха така и така сме тръгнали да завъртим и през Рупите, тъй като Ицо не беше ходил. Обичам да ходя при Леля Ванга, защото някак си на онова място, винаги усещам сигурност и спокойствие, макар за кратко, а и да се помоля на гроба и!
За първи път идвах на това място, след като Леля Ванга беше починала. Още тогава се усещаше мирът и спокойствието, което се излъчваше. Делян и Инчето, заедно с Елка и Пламен, бяха вече слезнали към Сандански. Към нас, обаче се задаваше дъжд. Гърмът се чуваше доволно ясно, а светкавиците бляскаха до ослепителност. И въпреки това, върху нас печеше слънце. За тези, които четете блога ми, знаете, че аз си ходя навсякъде с късмет и много рядко мен да ме завали дъжд. И да завали, в момента в който тръгна и спира и или върви след мен или пред мен. Историята тук беше не по-малко различна.
И докато Делян се обаждаше на леля да и каже какъв дъжд и град пере в Сандански, … как да Ви кажа, баба Ванга сякаш се бе надвесила над нас и не позволи капка дъжд да падне, до момента в който не влязохме в колата. Дори и слънцето ни следваше навсякъде!
Та, както ви казах, качихме се в колата и след няма и 5 мин заваля. На път за Сандански не ни валя толкова, но когато пристигнахме, градът буквално беше удавен. Навсякдетечаха реки, шахтите преливаха, по улиците имаше камъни, където ги е влякла водата от баирите, листа, клони – личеше си, че голямо чудо е минало от там, но както разбирате върви пред мен и когато вече ние влезнахме вграда, като изключим последиците, всичко бе преминало.Стигнахме до хотела. Слязохме и всички се прибрахме по стаите, за да се приготвим за СЪБИТИЕТО НА ГОДИНАТА – СВАТБАТА НА БРАТОВЧЕД МИ И ИННА!
КРАЙ НА 1ВА ЧАСТ!
