Блог

Да се потопиш в Македонско или Сватбата на братовчед ми – Част 2ра – Събитието!

Хората са странни. Когато намерим някой със странност, която е съвместима с нашата, ние се сближаваме и го наричаме любов.

Стрелките на часовника бавно отмерваха последните часове оставащи до настъпването на дългоочакваното събитие!

Току що бях излезнала от банята и типично в мой стил, си бях оставила около 2 часа и половина да се оправя и облека.
Когато обаче младоженеца е Братовчед ти, а булката една от добрите ти приятелки, нещата не стоят точно така
Особено, когато става дума за украса и когато поискаш да се справиш сам, а ти остават само около 2 часа до събитието.

Но да повторя – когато младоженеца е братовчед ти, а булката е от добрите ти приятелки, нещата не стоят точно така …  Запомнете тази максима!

Ако ви кажа, че в момена в който звънна Инчето, бях на половина гримирана … Нещо като с чашата дето била на половина пълна, ама не точно така … Проблема тук беше, че докато чашата можеш да я или напълниш или излееш за 2 секудни, нещата с грима, особено, когато е вечерен, стоят по малко по-различен начин. НО когато си трениран всичко се получава. Справих се за 10 мин с останалата половина от грима, получи се много добре, скочих в едни дънки и слезнах. Инна ме чакаше долу. Свалихме украсата от колата и се запътихме към ресторанта. През това време, собственика, заедно с един от СЕРВИТЬОРИТЕ – подчертавам, оправяха масите.

Видимо всичко бе наред, само дето местата бяха леко „поорязани“ т.е не бяха предвидили още няколко стола или просто някой се беше омотал с бройката. Лепок поспорихме със сервитьора да донесе още една маса, но след намесата на собственика – слава Богу нещата добиха вид.

И започнахме. Времето бавно, но сигурно ни притискаше, а аз лично не бях готова.

Банкетни ленти, фенери, свещи – Инка се бе погрижила за идеалната украса, която само чакаше да бъде подредена.

 

Ясно Ви е, че за да сътвориш нещшо красиво, преди всичко трябва да имаш усет към нещата, който със сигурност не липсваше на Инчето.

В реда на мисли, че ходя с късмета си, пропуснах да отбележа, че изпече и слънце, което обещаваше тържеството да бъде още по-незабравимо!

Тъй като решихме да добавим чаени свещи, а персонала НЕ бе така любезен да ни съдейства … или ни съдейства, но на половина, което нас не ни устройваше … реших, че можем да се справим и с подръчни средства.

 

Финално се получи не по-малко красиво и което е по-важното, не запалихме нищо 🤣

Украсата беше готова и масите подредени!

 

За всеки от гостите имаше проготвен подарък, ръчно изработен лично от Инчето. Малко красиво бурканче, в което имаше чай.
„Когато в зимните месеци Ви стане студено, сетете се за бурканчето, отворете го, направете си горещ чай. Стоплете сърцето си и със същата тази топлина си спомнете за тържеството на Инна и Делян!“

Всичко вече беше готово. Пропуснах само да отбележа, че докато аз и Инна се справяхме с украсата, Братовед ми Делян, бе заключен горе в стаята 🤣. Не, че нещо, ама като влязъл да се къпе, Инчето излезнала и го заключила вътре. И за който не знае около час и половина, Делян стоял заключен в стаята. А аз разбрах, тъй като Инчето се усети по едно време …🤣 Стават такива неща … 🤣 Часът вече беше 19:00. А събитието бе насрочено за 19:30ч.

Качих се набързо да се дооправя. Дори изпратрих Минчето да слезе една идея преди мен, тъй като видно аз закъснявах и поне един от нас да бъде навреме. Логично поради същата причина закъсняха и Делян и Инна.🤣 Нооо важното е да има забавление и настроение!

И така. Слезнах и аз, поздравих леля и свако, които ни посрещнаха, харесах си място (до Инчето), седнахме и зачакахме с нетърпение младата двойка.

И не след дълго, станахме и ръкопляскахме, виждайки ги да се задават под свода от красива зеленина!

 

Делян и Инна – Младото семейство Панчеви! Влюбени повече от всякога, сияещи, усмихнати и щастливи! Такива, каквито в този миг всеки един от нас им пожела винаги да бъдат!

Една семейна приказка, поставила началото си и вложила в редовете си любов, хармония и разбирателство!

„Бракът е като градина. Отнема време да расте.

Но жътвата е богата за онези, които търпеливо и нежно се грижат за земята.“

Всички се запътихме да поздравим младоженците, да поднесем пожеланията си и да запечатаме себе си, като част от тяхната приказка.

 

 „За да получите пълната стойност на радостта, трябва да имате някой, с когото да я разделите.“
Марк Твен

А най-хубаво е, когато имаш пълно семейство, което да споделя щастието ти! (младоженците, свако ми и леля ми)

 

Винаги съм казвала, че „Щастлив си тогава, когато имаш семейство!“

След като минахме и поздравихме младите, време беше да седнем и … да празнуваме с 1вото наздраве за младоженците!

За пореден път отбелязвам, че когато компанията е приятна, върви и приказката и празненството! А всички, които се бяхме събрали бяхме … така да се каже на ниво! Добре възпитани, интелигентни млади хора с прекрасно чувство за хумор, умеещи да се забавляват.

Всичко беше просто перфектно. За отбелязване, кухнята на ресторанта бе страхотна. Препоръчвам!

Кой пазил дистанция, кой си налял уиски, кой пие вино и търси лед за него, кой говори, кой се смее … един прекрасен празник с много усмивки, щастие и добро настроение!

И разбира се, преди да им стане горчиво на младите, живота им трябваше да бъде подсладен! А какво по – сладко от празничната торта …

И за да не пропусна да отбележа – за малко да я пропусна. Тъй като леко ми стана хладно (ресторанта е до река) и предвид, че официалната част бе минала, се качих да сложа едни дънки и да се облека.

И все пак, добре, че бе сватбата на братовчед ми, че да ме изчакат за така важния момент, а именно разрязването на тортата!

Всички станахме и подкрепихме младото семейство Панчеви с аплодисменти. И както се случва в сватбените приказки, един винаги трябва да бъде омазан с торта и  Делян не се стърпя 🤣

 

Тортата беше повече от разкошна, а в самия блат имаше от известните зелени смокини и целувки. Невероятна, мека, пухкава, не много сладка и …  с целувки. Ам … как беше … Като няма отвън, има отвътре 🤣. Кой разбрал – разбрал 😉.

Масата на по-възрастните вече се бе изпразнила, а от нашата останахме една шепа, поради факта, че останалите бяха с малки деца.

И както всяка приказка, така и тази вървеше към своя край. Край, който всъщност даваше началото на един нов старт в семейния живот. На едно ново семейство, на една още по-силна обич и на едно голямо щастие. Щастие, каквото е на Ина и Делян – Сем. Панчеви!

И както си обещахме всички на масата – До догодина по същото време, на същото място, да отпразнуваме годишнината!