Град на два континента или Какво разбира душата от любов, ако тя не обича Истанбул

Една мечта записана с дата се превръща в цел. А целта разбита на стъпки става план. Планът подкрепен от действия, превръща мечтите в реалност! Честита Нова 2022г!

„Намиращ се на пресечната точка на два свята, украшението на турската родина, съкровището на турската история, опазен от турската нация, Истанбул има място в сърцата на всички граждани.“ – Ататюрк

След близо 2 годишна пауза, дойде ред и на 1вото пътешествие във вече „новите“ условия на пътуване.

Истината, обаче, както казва приятелка е, че като изключим някои детайли – всичко останало си е по старо му и всичко си е на мястото.

Та отново с нея бяхме на път, но този път към моята неувяхваща любов, а именно Истанбул. Град, в който не може да не се влюбиш. А ако не се – то просто не сте се научили на обичате!

След половин денонощие път, най-накрая се озовахме пред портите на … Константинопол!

Опита се да ни посрещне мрачно настроение и дъжд, НО … няма сила, в това число и природна, която да развали настроението ми, когато става дума за Истанбул.

И както се пее в онази детска песничка – когато споделиш своята усмивка – тя ще се върне към теб! Така стана и тук. Споделена с Истанбул, той веднага ни се усмихна, още в мига в който минахме прага му и навлязохме в нервите ориенталски дебри!

Усещането, че се намираш в грамаден в световно-географски и вселенско-икономически космополитен град е почти неописуемо. Трудно е да усетиш и осмислиш своето присъствие там. Трудно е. Чувстваш се, сякаш си мъничка песъчинка от пясъците на Сахара. Истанбул е „пустинята” на мегаполисите. Истанбул е държава в държавата. Истанбул е другата Турция. И изцяло в тон с новите термини, Истанбул е душевен вирус, чиято ваксина е силен патриотизъм и неотменно родолюбство.

Градският шум на Истанбул, може да бъде описан само с една дума – Красив. Шумът рисува човешки лица – магистрални продавачи на рози, пътни чистачи на стъкла, продавачи на дондурма (сладолед). Усмихнати, бързащи, весели, тъжни, работещи. Шумът им е нежен и различен. Няма да те заболи глава. Това е Истанбул. Един град, който никога не спи!

Автобусът премина по един от главните булеварди, водещи към вътрешността на града. Не след дълго спряхме, за да вземем нашата екскурзоводка Нериман.

Както сами се убеждавате от снимката – това е един изключително усмихнат и позитивен човек с много знания и заливащ винаги всички с приятни емоции! Нериман се качи и потеглихме напред.

И няма как да говорим за Истанбул, а да пропуснем най-прекрасната забележителност. Причината, Истанбул да остане в сърцето ви … Негово величие Босфорът!

Бях посещавала Истанбул и преди, но умишлено си бях оставила 2та двореца за една следваща екскурзия, а ето, че и този момент настъпи.

1вата ни точка беше не кое да е, а стария султански дворец Топ Капъ Сарай!

Ако сте гледали Великолепния век – няма как да не ви се е приискало да посетите този палат, от който султаните са управлявали целия свят в буквален смисъл.

След филма, винаги ми се е искало да застана пред именно тези порти, за да разбера какво е усещането … Чувстваш се като едно мини парченце от целия свят и имаш усещането, че сякаш чуваш копитата от белия кон на султан Сюлейман Великолепни  … и сякаш всеки момент портите ще се разтворят за да влезе властта!

Място, което събира в себе си власт, сила, интриги и всичко за което се сетите!

Ееее … Ето ни вече и пред тях! Портите на Топ Капъ Палас!

Стъпвайки в двора, те повлича ново усещане. Ако фантазията Ви е малко по-голяма, особено каквато е моята, ще можете дори да си представите как измежду вековните дървета, които шумолят от вятъра и между зелените живи огради, се разхожда султанът, заедно с неговата свита, съпруга или харем … Всичко това някак си оживява пред очите Ви!

Тъй като харемът не беше предвиден в обиколката, а за мен това е едно от най-интересните места и най-голямото гнездо – и не за друго, ами защото ако някой си мисли, че политиката е власт за мъже е в огромна грешка. В дъното на всяка една политика – стои жена!

Ето защо харемът всъщност е бил най-важната част от целия дворец.

В този ред на мисли, ще Ви покажа още едно от нещата, което прави изключително голямо впечатление на всеки един който посети двореца, а именно – изложбата на оръжия. Колекция от всякакъв вид хладни оръжите инкрустирани кое от кое по-красиво и по-скъпо. И още – колекцията от часовници – една от най-ценните колекции в султанския дворец!

Повярвайте ми, султанксата колеция е една от най-впечатляващите колекции на хладни оръжия. Както е известно мюсюлманския свят се е славил с най-солидните си мечове и ятагани. Удивлявайки се на уникално инкрустираните хладни оръжия, Нериман ни прикани да посетим още една султанска колекция, а именно на часовници!

Часовници, които са били подарявани и носени лично от султаните на Турция.

За съжаление, там не можеше да се снима и жалкия опит, дкойто направих не донесе нищо друго, освен една размазана снимка.

За мое огромно съжаление, в програмата не беше включен харема на двореца.

Всички акзват, че не е нещо особено и няма кой знае какво да видиш там, но аз пък казва, че стига да имаш достатъчно голям въображение – можеш да видищ всичко! И всичко зависи от това, как ще си го представищ.

Това бе и първото нещо, заради което бих се върнала отново в Истанбул.

Разходката из дверите на Топкапъ Сарай, продължи с различните типове одаи, служели на времето по предназанчение – за сюнети (обрязвания), за различни ритуали, за четене и други.

Самия палат е превърнат в античен музей, от който историята лъха с пълни сили.

Отново казвам, стига да можеш да си представиш.

Веднага след Топкапъ сарай, се запътихме пъм известния площад Султан Ахмед, станал и символ на Истанбул.

СултанАхмед площад всъщност е и началната точка на света. Точката от която се простират и 4те пътища на империята. Намира се в историческата част на града. Географски, той е разположен на нос между Босфора, залива Златен рог и Мраморно море. От 1985 г. областта е културно наследство на човечеството. Административно, това място е част от административния район Фатих.

Там се намират синята джамия и прекрасната Ая София, известна още като Света София или Църква на светата Премъдрост Божия или официално – Голямата Джамия „Света София“ .

Предвид пандемичната обстановка и многото хора струпали се около Ая София, предпочетох да остана отвън. А и аз бях влизала и в Ая София и в Синята джамия.

Както знаете на скоро, Света София е била обявена за паметник на културата от самия Ататюрк. Идвайки на власт, той нарежда разкриването на инонописните фрески, които при превземането на Константинопол, са били замазани от османците с кал и обявява Света София за паметник на културата.

Съвсем скоро, обаче Ердоан – сегашния президент на Р. Турция реши да върне статута на Света София за джамия.

Дали от това или просто случайност, веднага след прочитането на 1вата молитва вътре, имама, който я е изнесъл, получил сърдечен удар и починал … Кой знае …

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на два пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Докато останалите разглеждаха Ая София, аз и още няколко много приятни жени, седнахме на сянка да отдъхнем, да изпием по една студена вода и да хапнем от уникалните гевреци със шоколад, където се продаваха навсякъде по площада.

За пандемична обстановка, искам да Ви кажа, че площада слабо казано преливаше от хора, макар с маски. Това до голяма степен, ми връща надежата, че няма да се затворим като свят в черупката си и пътувания винаги ще има, тъй като освен местното население имаше и изключително много туристи, дошли да посетят градът между Европа и Азия.

Колкото е да си ентусиазиран, умората в един момент си оказва влияние, тъй като и екскурзията е с нощен преход.

След като всички излязоха от Света София, се запътихме към хотела. Вени беше определила хотел Erden Sarayevo в центъра на кв Лалели.

За разлика от други 3* хотели в Истанбул, Ерден беше уникален, чист, подреден, с огромен ресторант на върха на покрива от който се разкрива уникална панорамна гледка към Босфора. За два дена два пъти ни смениха хавлиите, а интернета в хотела, е излишно да казвам, че беше безупречен! Всъщност както всичко останало.

Отивайки на екскурзия и оставайки в хотел в Лалели, имайте предвид, че от известно време насам, след 17:00 затваря квартала за автомобили и автобуси и там е забраненото да се спира. Т.е от главната улица, до хотела, ще трябва да повървите пеш, но на фона на маршрута, който изминавате в рамките на екскурзията, 2 пресечки, не мисля, че биха Ви съборили 🙂

Тъй като бяхме и гладни, групата попита, дали няма организиран вариант за вечеря, тъй като никой не познава града и не знае как стоят нещата за храна там. А и както каза един човек, и да седна, не знам какво да поръчам …

По най-бързия начин, беше организирана една вечеря не къде да е, а на моста на Галата – едно от най-романтичните за мен места в многомилионния мегаполис. Айтен – един прекрасен човек, партньор и приятел  осигури невероятен ресторант, с уникално вкусна риба и разбира се, няма как и да пропуснем по чаша бяло вино!

Невероятната атмосфера, която създава моста Галата, с малките си ресторантчета, които ти предлагат кой от кой по-вкусна кухня, те пренася в едно романтично измерение на ориенталския свят, от което трудно можеш да се откъснеш, да не кажа и забравиш. Ориента е толкова цветен, пленителен и омаен че почти никое друго място не може да се сравнява с него и разбора се с Истанбул.

Като човек, на който рибата не е в основното му меню – искам да ви кажа, че беше просто невероятна … Облизах си пръстите

Трудно човек може да усети полъха на ориента по снимки, за това препоръчвам на всички, които не са били в Истанбул, поне веднъж в живота си, да си доставят това удоволствие на душата и сетивата!

Вечерята приключи и се отправихме към хотела с осигурен трансфер до там. Бяхме толкова изморени, че аз лично заспах веднага. Всички тръпнеха в очакване на новия ден, които щеше да ни поднесе нови изненади и разглеждане на фамозни забележителности.

Знаете ли, един от важните моменти в живота на човек, това е закуската сутрин. А в комбинация с красива гледка, е равносилно на един невероятен старт на деня. Ресторанта на хотел Ерден Сарайево, се намира на последния етаж и освен невероятна закуска, предлага на своите гости пленителна гледка към Босфора и малките корбчета, които току що бяха наизлезнали. Просто приказка!

Закусихме, събрахме се долу на лобито, Нериман ни чакаше и поехме към новия ден. Предстоеше ни най-вълнуващото от обиколката на Истанбул, а именно Разходка с корабче по Босфора, посещение на двореца Долмабахче Сарай, Мол Форум с невероятният панорамна гледка и Wattergarden Истанбул – Пеещите фонтани.

Първа спирка Долмабахче …

Най – големият и най-красивият от всички дворци, разположени по Босфора, като разполага с цели 600 метра лице към водата. Построен е през 19ти век от различни членове на сем Балиян. Доверцът, разкрива суетността на османските владетели, които по онова време. когато очевидно добрият вкус на изминалите времена е бил забравен.

Критиците на този тип сгради, отчитат, че при Долмабахче, са възприети доста от типичните за западна европа архителктурни стилове. Самият Ататюрк е живял тук няколко години. Доврецът се намира на пристанището, на което Мехмед завоевателя е превзел константинопол.

За съжаление в двореца е забранено снимането, но декорацията му е истинско предизвикателство за сетивата!

Всичко, което видите в жълто, е злато! Ще се насладите на инкрустирани паркети, султански бани от розов алабастър или пък двойно стълбище с кристални перила … Самия дворец е разделен на представителни помещения и харем, чрез тронна зала, която се поддържа от 56 колони. А най-фамознотото е 4 тонния полилей – един от най-големите, правени някога! Разполага със 750 крушки и е подарен от кралица ВИКТОРИЯ.

Ататюрк, почива в един от кабинетите в двореца през 1938 година. Ще Ви направи впечатление, че всички часовници са спрели в един и същи час – часът на смъртта на турския основател!