Блог

Без Сицилия Италия не би имала душа или когато зърнеш другото лице на ВУЛКАНА – Част 2ра

Заредете се с хубави мисли и раздайте на другите!
… Качиха ни на лифтове, които ни отведоха до огромни бронирани джипове – камиони, с които отиваме до самия кратер на вулкана Етна. И действително, само след не повече от 15на мин, вече се намирахме на няколко метра от гърлото на димящата красавица Етна!

Тук е момента да отбележа, че за да се качиш на Етна, имаш нужда от по-специални обувки. Аз също си мислх, че маратонките ще свършат идеална работа, но след като стъпах там и видях други туристи със специални обувки и щеки, вече не бях на същото мнение! Застиналата под краката Ви лава е толкова ронлива и хлъзгава, че ако стъпуте на малко по-стръмно, то ще се пързулите.

Като дете бях чела един детски разказ за Хързулко, който тръгнал да се катери по стълба към луната и на всяко стъпало аха да стъпи и се хързулвал … та нещо подобно беше и моето усещане. И все пак, бях на Етна.

,алко суха материя: Ѐтна е активен стратовулкан в североизточната част на остров Сицилия, Италия. Височината му е 3357 m. Изграден е от базалти. По склоновете му има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е около 300 хил. години. Характерно за действащите вулкани, в тов а число и Етна е, че могат ежесекундно да Ви изненадат с образуването на нов кратер. Самия факт, че стъпваш върху активна земя, която всеки момент може да изригне изпод краката ти, допълнително придава още по-голяма тръпка на цялото приключение!

Най-интересното беше, че както чувстваш врящо под краката си, в следващия момент, вулканолога, който ни придружаваше разрови с обувка и под застиналата лава се показа ледена настилка … Изумението пред махката природа беше пълно!

Застинала лава, лед и под леда виж огън … е такова нещо няма как да бъде дори пресъздадено от човека. Какво нещо е природата! Сякаш леда по някакъв начин запечатва лавата под земята и не и дава да излезе.

Вулканолога ни подкани да го последваме, за да изкачим заедно един от кратерите на Активната Красавица и да надникнем в недрата и. Изрично, обаче,  ни инструктира да не се отделяме от групата, тъй като повърхостта е хлъзгава и вероятността ако решим да поемем по свой път и да паднем ии да ни се случи друго е огромна.

И така, се заизкачвахме към върха на кратера.

През това време, вряща Етна не спря да хвърля огън и жупел и да пуши в непосредствена нам близост!

И тъй кати вече ме познавате много добре, знаете, че винаги нещо ще ми се случи, за да засили приключенския дух на пътуването ми.

Кавайки се все по-нагоре, пътя ставаше  и все постръмен, а маратонките ми се хлъзгаха все повече и повече. В същия този момент, си дадох ясната сметка, че дори да се изкача до въха на кратера, което все повече ми се струваше невъзможно, то със сигурност щях да сляза по долни части.

И тук стана интересно!

Поглеждайки надолу, с ужас установявам, че всъщнпст съм на половината път и ни напред – ни назад. По-лошото беше, че грушата не спираше да се изкачва и реално аз освен, че изоставах, вероятността да остана съвсем сама след около броени минути надвисваше със светкавична бързина.

Тук бе момента в който трябваше да взема адекватно решение – дали да продължа и да рискувам да падна или да се върна, но сама тъй като в мига в който се обърнах около мен вече нямаше никой!

Представете си да се осовете съвсем сам насред димящ вулкан, около Ва само истинала лава и пушек … а вие … сам и то на средата на наклонена плоскост по която да слезете граничи с  почти невъзможното тъй като с всяка стъпка под краката Ви всичко се пързаля.

Аз не разбрах как за части от секундата изгубих всички и останах сама! Огледах се за Жулиета – не я виждам … По-лошото беше, че не знаех, ако сляза долу какво да правя и кой път да хвана, за да стигна до някакви хора, предвид и, че телефона нямаше обхват!

Трябваше, обаче 1во да сляза … по лицето ми вече течаха сълзи на страх, НО нямаше как, трябваше да се измъкна и от тая ситуация, която, повярвайте ми … страшна си беше.

Заслизах аз надолу хлъзгайски се смело, докато в един момент, репих, че ще слизам по задничасти, защото другия вариант ВЕЧЕ бе невъзможен.

Горе-долу, ако сте хледали филмите за Еверест и едни хора, които остават там, като иключим, студа, ситуацията не беше кой знае колко различна – само дето в моя случай за местител на студа беше страха, че всеки един момент лавата под земята можеше да реши да се раздвижи и да ми покаже силата си – макар за секунди … (кой разбрал – разбрал)

Та, буквално запълзях надолу и едва се добрах до равното, когато чух гласът на Шушана. Повярвайте ми, толкова щастие, че я чувам, в живота си небях изпитвала …

Освен това видях и бронираните бусове, с които се качихме, че идват насам и някак добих кураж.

Нямате си идея, когато вече си стъпах на краката, които трепереха и то много, как се засилих да прегърна Шушана и да и заобяснявам какво стана.

Естествено тя е излезнала по-хитрата в цялата ситуация, тъй като още в началото е видяла, че няма да стане тая работа и изобщо не се е качила.

А аз през цялото време мислих, че е зад мен и тъй като бяхме в индийска нишка не се обърнах да видя, че не е …

НО всичко е добре, когато свършва добре!

Това, обаче, което преживях, няма да забравя никога … сам сама насред димящата Етна, без възможност нито да тръгна нагоре – а и да тръгна, не знам къде отивам … нито да тръгна наодлу, тъй като се пързалях и щях да падна. Вярвайте, филмите за Ееврест за мог ми се строиха толкова близки до мен че само докато не преживеете това няма как да ме разберете.

Сега, когато Ви разкарзвам и пиша тези редове, отново ме побиват тръпки при мисълта какво щеще да се случи и дори само от онова усешане, което преживях. Не мога да Ви го опиша. Трябва да го изживете!

Това, всъщност нарекох аз Приключението Етна!

Качихме се на бусовете и слязохма в подножието, от където започна всичко.

На спускане, лифтовете минават по друг маршрут и в краката ви се виждат кратери, където е изригвала прекрасната Етна.

Неколкократно жителите на градчето в подножието са били принуждавани да се местят, поради изригването на Етна. Те напускали своите домове и неведнъж са ги застрояваил наново и въпреки това всеки път се връшщат тук, на това място и си строят на ново жбилишето отново там с ясното съзнание, че всеки един момент отново могат да бъдат евалкуирани!

На следващия ден дутринта, ни бе съобщено, но Етна е образувала нов кратер, т.е е изригнала на същото място, където сме били ние!

Вулканолога се е обадил на Мария и я е уведомил, тъй като не се случва всеки ден и … да не кажа нещо, но мен вижаги някой ме пази отгоре!